• Стефан Въжарски поиска замяна на затвора до живот с 30-годишна присъда, магистратите му отказаха
• Според СГС няма доказателства изтърпяното до момента наказание да е повлияло положително върху личността на убиеца
• Липсва експертна оценка от психолог - осъденият отказва да проведе събеседване

"Жалбата ми да се удовлетвори веднага! Моментално да ме освободите! Моментално удовлетворете молбата ми, свалете ми белезниците да си отида и не искам да се занимавам с такива организирани, по-малко организирани престъпни групи."

Това казва пред Софийския градски съд (СГС) Стефан Въжарски, осъден на доживотен затвор за убийството на Иво Карамански.

58-годишният дупничанин подаде молба за замяна на наказанието му затвор до живот с 30 г. лишаване от свобода.

Зад решетките е вече близо 25 г.

и има формално право на такава замяна, защото е излежал 20 г.

Софийският градски съд обаче му отказа. Ако замяната бъде направена, осъденият може веднага да иска и предсрочно излизане на свобода.

Убийството на Карамански, наричан Кръстника, става 5 дни преди Коледа - на 20 декември 1998 г. около 2 ч след полунощ. 39-годишният мъж е застрелян пред очите на 13 души на купон във вила на ул. "Горска ела" в столичния кв. "Симеоново".

Екзекуцията не прилича на нито едно от знаковите убийства от 90-те години на ХХ век, защото

загива от ръката на приятел и точно затова е единственото разкрито

Въжарски, който тогава е на 33 г., убива Карамански с 2 куршума в главата, убива на място и шофьора му Драгомир Драгнев, а приятелите му Марин Маринов и Георги Чочов-Лестъра са ранени.

Малко преди това компанията е на гости на Кръстника във вилата му в "Бояна", където Въжарски изпива солидно количество алкохол и става агресивен.

Успяват да го укротят и към полунощ отиват на гости на студент по физика, който празнува рожден ден в "Симеоново". Там веселбата продължава, а в разгара на купона Въжарски излиза навън, взима от колата си пистолет "Валтер", връща се в къщата и стреля два пъти в главата на Кръстника.

После излиза отново навън и крещи объркано срещу бодигардовете, които седят в автомобила отпред.
Драгнев отваря прозореца си и го застига куршум в главата. После гърми срещу Маринов и Чочов, които са ранени.

Младеж от компанията вика полиция и няколко часа по-късно Въжарски е арестуван. Тогава разследващите са категорични, че убийството на Кръстника не е поръчково, но се появяват версии, че

босове на ВИС са вдигали тостове за  смъртта му

През 2003 г. двойният убиец получава доживотна присъда. Сега иска да я замени с 30 г. затвор. Двама съдии от СГС и трима съдебни заседатели отказват. В съдебната зала прокурорът по делото също е против замяната.

И представителите на Софийския затвор са против, защото Въжарски не се е поправил.

Представят докладна записка от инспектор психолог относно "невъзможност да се проведе разговор с лишения от свобода".

Според прокуратурата рискът от рецидив не е намален в достатъчна степен. В първоначалния етап на изпълнение на наказанието рискът е оценен на 57 точки, а след настъпване на деструктивен психотичен период и наличие на агресивно поведение и враждебни нагласи оценката е завишена на 70 точки, става ясно в съдебната зала.

"У осъдения се наблюдават враждебни мисли и нисък фрустрационен праг, което е индикатор за висок и реален риск от вреди както за служителите на затвора и останалите лишени от свобода, така и за самия осъден.

По време на престоя си в местата за лишаване от свобода има показано вербално демонстративно поведение и заплахи спрямо други лишени от свобода, както и спрямо персонала", твърдят от прокуратурата.

Заради това от февруари 2019 г. със заповед на началника на затвора извеждането на Въжарски за мероприятие извън групата е с белезници.

Той отказвал свиждания със свои близки, 

отказвал и срещи с психолог, което е определено като демонстрация за неосъзната потребност от необходимостта му за промяна.

"Това, което се прочете, не се отнася за мен, нещо е станало грешка. Аз съм в затвора и съм в самостоятелна килия, денонощно заключена.

Имам пререкания с Дядо Мраз. Как ще имам пререкания, с пишляците ли имам пререкания, с кой, кажи, кои са тези пишлювци, да ги съберем, да ги питам, какви пререкания мога да имам аз с пишляци и с пръдльовци!

Може ли това да се отнася за мен, като съм 23 часа заключен в самостоятелна килия. Да имам пререкания? С кой, със себе си ли ще имам пререкания. На жив човек скочих. Жалбата ми, да се удовлетвори веднага!

Моментално да ме освободите! Моментално удовлетворете молбата ми, свалете ми белезниците да си отида, и не искам да се занимавам с такива организирани, по-малко организирани престъпни групи, вие казахте - престъпна група.

Престъпна група, че им работя на престъпниците ли, аз да работя, така ли? Добре. Сега ще отида в затвора, ще работя много. Удовлетворете молбата ми, ще отида в затвора и денонощно ще работя.

Самостоятелно, в килията ще работя. Искам да имате предвид, че потърпевшите са членове на организирана група. Затворен съм в единична килия.

Бях следствен, 8 г. бях с други хора, не съм имал пререкания със съкилийниците. Какви доказателства може да има, като ви казвам, че от 2008 г. до днес съм сам в килия. С кой да имам пререкания, нямам пререкания с никой", казва пред съда Въжарски.

Разказал, че вече не представлява опасност за обществото, спрямо него е извършвана възпитателна дейност, която е дала резултат. Обяснил, че ще се приспособи лесно в обществото.

Съдът обаче се солидаризира с прокурора и ръководството на затвора, че няма доказателства за възможностите за адаптация в обществото и социализация на Въжарски - той няма контакти със своите близки и роднини.

Емоционалното му състояние не е стабилно,

не показва реална самооценка и мотивация за водене на законосъобразен живот.

Според доклада на затвора не е установена зависимост към алкохол и психоактивни вещества, както и употреба на такива. Поправителният процес обаче протичал проблемно.

Не са установени суицидни тенденции и автоувреждащи мисли, а психичният му статус е отчетен в норма.

Съдът смята, че няма доказателства изтърпяното до момента наказание необратимо да е повлияло положително върху личността на осъдения и няма сигурност, че при евентуално освобождаване след изтърпяване на срочно наказание лишаване от свобода той не би представлявал заплаха за обществото, излизайки извън контролираната среда на затвора.