За да съберат условно 5 лв., ще похарчат 20 Принуждават големите фирми да назначават още хора, казва бившият зам.-финансов министър

- Г-н Дацов, как може да се обобщи логиката на данъчните промени?

- Като дълбоко противоречива, защото, за да се съберат условно 5 лв. от бизнеса, ще се направят 20 лв. разходи затова.

- Една от големите промени през 2024 г. ще е приемането на Директива 2022/2523, с която ще се въведе минимално равнище на данъчното облагане на големите предприятия в ЕС. В случая целта е компаниите с приходи над 750 милиона евро да плащат 15% корпоративен данък. Лишава ли ни мярката от досегашното конкурентно предимство?

- Това е глобална инициатива на ОИСР, тя не е само за ЕС. Тя трябваше да се приеме в международен мащаб, защото ако няма съгласие между основните страни, няма как да бъде одобрена. В тази ситуация ние казахме „Да". Наистина не разбирам защо приехме, при положение че имаме значително по-ниска ставка и данъчната конкуренция е една от философиите, които досега изповядвахме.

- Според Института за пазарна икономика у нас от тази директива ще бъдат засегнати 1125 компании и те смятат, че всяка година броят им ще расте.

- България имаше възможност да не се присъедини към тази инициатива. Това не означава, че тя няма да се приеме, но ако по-малко държави я одобрят, тя няма да има задължителен характер. В много страни има по няколко ставки според данъчната основа, но тук говорим за ефективна ставка. Затова, когато ние я вдигнем на 15%, за нас тя става ефективна, а в Германия тя може да варира до 30%, но ефективната й е 12 на сто. Опасявам се, че приемайки тази директива, ние ставаме абсолютно непривлекателни за инвестиции - когато не предлагаме добри условия, защо да идват при нас?

- В директивата е записано, че има възможност страните да поискат отлагане с 6 данъчни години и Естония се е възползвала от тази възможност - ще я приложи през 2030 г.

- Всяка държава си решава. Истината е, че ние не бяхме задължени веднага да я приемаме. Сякаш всичко опира до това кой как разбира отношенията между бизнеса и държавата - дали разглеждаш компаниите като партньор, или като противник. Ако е партньорство, тогава какво е това партньорство?

- Ако се лишим от това конкурентно предимство, оттук нататък с какви стимули бихме могли да привличаме глобалния бизнес?

- Нямам идея. Това решение постави на дневен ред въпроса за модела на данъчната конкуренция, тъй като ние нямаме много неща, които да предложим, и това ми изглежда като действие против интересите ни.

- Днес питах в Министерството на финансите в крайна сметка ще отпадне ли идеята да се облагат провизиите и обезценките на книжата на банките, на пенсионните фондове, на застрахователни компании?

- Затова наистина трябва да се провери, защото имаше реакции. Идеята бе следната - когато е инвестирано в ценни книжа, цената на придобиване е една, а след това тя се променя. На някои дружества във финансовия сектор това е основната им дейност и тъй като никъде по света няма подобно третиране, аз се надявам, че ще отпадне. Не бива тези компании да бъдат карани да си играят с риска, тъй като във финансовия свят той има изражение и цена. Понеже тази мярка създаваше допълнителен риск, имаше опасност пенсионните фондове и банките да започнат да отбягват държавните ценни книжа.

- Какво мислите за приравняването на гражданските договори към трудовите?

- И в момента данъчните нямат проблем, ако открият такова нещо, да го променят. Доколкото помня, преди 2 - 3 години имаше съдебно решение, според което НАП не е орган, който може да установява дали даден договор е трудов или граждански, тъй като с това се занимава служба към социалното министерство. Сега стремежът е да се дадат права на друг орган, ще има ощетени, ще има спорове, разходи и след като ВАС вече има решение по въпроса, какъв е смисълът?

- Как би се отразил законът за надценките на хранителните и земеделските стоки, ще се стигне ли до него?

- Според мен няма да мине, но икономическият министър продължава да създава напрежение.

- Какъв ефект ще има според Вас задължителното предварително деклариране на транспорт на стоки с висок фискален риск от страни от ЕС за България и обратно? Необходимо е специализирано попълване на данни и се издава уникален номер за превоз, валиден 14 дни.

- Изискването е непосилно за малките и средните фирми. Ако се занимават с внос, с това ще трябва да се занимава собственикът, големите компании ще трябва да назначат между трима и осем души, които ще се занимават само с това. Според различни оценки за тази цел ще бъдат наети 4 - 5 хил. души, което ще е допълнителен разход - вероятно 50 - 60 млн. лв. годишно. Към тази сметка общо бизнесът ще плати и 28 - 30 млн. лв. за електронните ваучери. По мои изчисления, за всички мерки, които ще се въведат тази година, компаниите ще платят между 150 и 200 млн. лв. Въпросът е отсреща какво ще се събере?

- Нали идеята е така да се изсветлява икономиката?

- Не, защото всички тези мерки са насочени към бизнес, който отдавна е на светло. Дали ще накараш големите вериги да ги въведат доброволно, или не, това няма ефект, защото бизнесът им е 100% изсветлен. С тези мерки обаче им се създават разходи. Докато тези, които са на тъмно със съгласието на държавата, няма да бъда бъдат ударени.

- Например?

- Примерно контрабанда на зеленчуци и плодове през границата. Затова мисля, че всички тези мерки не наказват сивия бизнес, те не го изкарват на светло, те са единствено наказание за тези на светло.

- Какво мислите за свалянето на прага на плащанията на ръка от 10 хил. на 5 хил., много хора го одобряват?

- Ако всичките ти средства са в банката и нещо се случи и ти ги блокират, как ще си купиш хляб? Това минава прага на разумността. Утре отново ще поискат да свалят прага от 5 на 3 хил. 

В момента една месечна заплата на добре платен специалист в София или в IT сферата е десетина хиляди - как ще си получа заплатата, зависи от моята воля, държавата не може да се меси в това, не може непрекъснато да ограничава свободата и личността, защото тя не се справя да си събере приходите.