Екстремно свит и асоциален, британецът Хенри Кавендиш открива водорoда и изчислява плътността на Земята. Може да е страдал от синдрома на Аспергер

„Аз желая“.

Това е един от изразите, които най-често използва. И наистина, целият му живот е изпълнен с голямо желание. За късмет може да има почти всичко, което поиска, защото обстоятелствата са щедри към него. Ражда се аристократ и наследява солидно състояние, ползва се с уважението към влиятелната си фамилия. Почти всяко негово искане може да бъде удовлетворено. Но той - екстремно срамежлив и асоциален - не жадува за сладък живот, за власт, чужди са му повечето човешки копнежи. Това, което желае повече от всичко друго, е да разбере естествения свят. И на всяка цена да бъде сам.

Така, когато „най-мъдрият от богатите и най-богатият от мъдрите“ умира на 79-години през далечната 1810 г., след себе си оставя безценно богатство. Но това става ясно десетилетия по-късно, чак когато голямото му имение наред със завидната му колекция от непубликувани документи стигат до неговия потомък - 7-ия херцог на Девъншър. Той лично финансира създаването на нова лаборатория по физика в университета в Кеймбридж и поръчва трудовете на неговия предшественик да бъдат проучени. И така се установява, че без да каже на никого, Хенри Кавендиш е направил цял куп фундаментални научни открития. Той пръв намира за химичната таблица най-лекия елемент - водорода, който нарича „запалим въздух“, и успява да „премери света“ или иначе казано - да изчисли плътността на Земята. Списъкът с впечатляващите му достижения продължава и включва закона на Ом, закона на Далтон за парциалните налягания, закона на Кулон и закона на Чарлз за газовете. Само че заслугите за всичко това в историята остават за други учени, които правят откритията официално, макар и много по-късно.

Оказва се, че преди тях е свършена сериозна работа в затворения свят-лаборатория на „най-оригиналния, широкообхватен британски човек на науката след Исак Нютон“ (цитат на биографа Джон Пиърсън), но той като че ли се е страхувал да привлече вниманието към себе си. След посмъртното признание въпросната катедра по физика на Кеймбридж е наречена „Кавендиш“ в чест на един от най-светлите и в същото време неразбрани умове, живели някога и желали да разгадаят тайните на света.

Кавендиш очевидно е нямал интерес да публикува и популяризира широко резултатите от своите изследвания за практическа употреба във време, когато от учените се е очаквало да бъдат пионери в подобряването на човешкото състояние.

Затова през последните години продължава дебатът дали този ексцентричен гений и липсата му на интерес към общуването с другите не се дължи на факта, че той е страдал от синдрома на Аспергер - възпрепятствал социалното му развитие и изразяване, но в същото време допринесъл за посвещаването му на извършването на изключително прецизни измервания, за които другите биха загубили търпение. Това психично разстройство от аутистичния спектър се характеризира именно със значителни трудности в социалното взаимодействие и невербалното общуване, съпътствани от ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси.

Целия материал четете в "Космос"