• 42 часа експозиция на Андромеда за качествен кадър, на който в детайли се забелязват облаци, мъглявини и звездни купове
• В астрофотографията използва правилото на Мечо Пух - колкото повече кадри, толкова по-професионално изображение

Иван Райчев е любител астрофотограф, който от терасата си в София снима едни от най-красивите и спиращи дъха галактики и мъглявини в Дълбокия космос.

„Интересът ми към звездите се зароди още от съвсем малък, четях много фантастика, а в дома ни винаги имаше брой на сп. „Космос“, разказва той. Впоследствие завършва икономика, днес работи в банка, но небесните явления продължават да го влекат с непреодолима сила. Може би затова през 2018 г. решава да купи телескоп за сина си, за да му покаже най-близкия ни спътник. 

„Беше най-евтиният 50-милиметров, суперпаянтов - спомня си той. - За мое учудване, когато го насочих към Луната, видях страхотни кратери, различни детайли. Но това, което действително ме запали, е, че като започнах да наблюдавам големите планети в Слънчевата система, не повярвах на очите си - ясно се виждаха пръстените на Сатурн и облачните ивици на Юпитер. Беше невероятно, че дори с такъв слаб инструмент това е възможно.“ 

Именно така Иван Райчев се запалва по идеята да притежава по-сериозна техника, за да се занимава с любителска астрономия и впоследствие с астрофотография. В продължение на една година се интересува и чете, за да избере най-подходящия телескоп. Така се спира на дизайна на „Шмит-Касегрен“ в неговия 150-милиметров вариант (подходящ за Луната и планети) и малка астрокамера за заснемане на обектите. На въпроса това ли е типът телескоп, който би препоръчал и днес за навлизане в това интересно хоби, той отговаря: „От натрупания опит до момента бих препоръчал на човек да започне с телескоп тип „Нютон“ - като най-опростен дизайн и най-малък бюджет, който е необходим.“

Неговият днес е далеч от този по-евтин вариант. 

„В монтировката на телескопа, която ползвам, има компютър, а също и звезден атлас, трябва само да се посочи къде се намира човек, датата, часът, избират се три звезди, които се центрират - обясни Райчев. - След като уредът е настроен, има каталог с всички обекти, които могат да се наблюдават, избирам си и телескопът се насочва натам.“ 

Оттогава Райчев използва всяка ясна нощ, за да позиционира апаратурата на своята TheUnrealObservatory - така нарича галено своята тераса, която е на последния етаж в блок в София. 

Какви препятствия среща Иван Райчев и как ги преодолява, за да постигне най-качествените изображения, четете в брой 9 на сп. "Космос"