Патриарх Кирил шпионирал в Женева, Алексий II помагал на КГБ за разрушаването на Ватикана, а Сергий бил известен с лоялността си към режима в СССР

Руската православна църква играе ключова роля при управлението на президента Владимир Путин. Агентите на Кремъл в тоги са перфектният инструмент за проповядване на антизападна политика.

Да застанеш начело на патриаршията, идва с точно определени изисквания. Ако у нас те се отнасят до това човекът да напълно отдаден на вярата, то в Русия от висшите духовници се иска да бъдат сътрудници на специалните разузнавателни служби.

За това свидетелства полицейското досие под заглавие “Монсеньор Кирил”, което се пази във федералния швейцарски архив в Берн. То разкрива, че през 70-те години на XX век сегашният патриарх Кирил, чието светско име е Владимир Гундяев, е бил агент на КГБ в Женева. Според швейцарския вестник “Тагес-Анцайгер” агентурната му мисия е започнала през 1969 г. и е приключила през 1989 г. Като млад духовник Гундяев е работил в Световния съвет на църквите (ССЦ). В КГБ се подвизавал под псевдонима “Михайлов”. Задачата му била да шпионира ССЦ, да събира сведения за членовете му, както и да оказва “благоприятно” влияние върху отношението на САЩ и НАТО към СССР.

Според досието му някъде по това време той влиза в швейцарския списък със съветски представители, срещу които трябва да се вземат мерки. Властите обаче не дават разяснения какво е направил, за да попадне в него.

През 1991 г. Кирил е избран за митрополит, а в следващите двадесет години ръководи отдела за външни връзки на Руската православна църква. Става и постоянен член на Светия синод. В момента 75-годишният патриарх е под санкциите на няколко страни. Сред тях са Украйна, Великобритания и Канада. Той открито изявява позицията си за управлението на Путин, наричайки мандата на държавния глава “чудо Божие”. Проповядва и подкрепата си за руската инвазия.

“Мнозина умират по полетата на кръвопролитна война - казва той в първото си обръщение след заповедта за мобилизация. - Църквата се моли тази битка да приключи възможно най-скоро, но осъзнава, че ако някой, воден от чувството за дълг и необходимост да изпълни клетвата си, загине при изпълнението на този дълг, то той несъмнено е извършил акт на саможертва. Руските войници ще са пожертвали себе си в името на другите. И затова ние вярваме, че тази жертва измива всички грехове, които човек е извършил.”

Колко богат е патриарх Кирил?

Според руското издание “Проект”, което прави разследване за Руската православна църква, той и две негови братовчедки - Елена Холодова и Лидия Леонова - притежават имущество за 225 милиона рубли. Собственост на духовника са два апартамента в Москва - единият за около 70 млн. рубли, другият за 12 млн. рубли. Има и жилище в Санкт Петербург за 9 млн. рубли. Роднините му също могат да се похвалят със скъпи имоти в руската столица и други градове. Кирил отрича семейството му да е богато и апелира хората да не вярват на информациите за неговите финанси.

С подобна агентурна дейност може да се похвали и бившият руски патриарх Алексий II Московски. Връзката му със спецслужбите бе описана от Василий Митрохин - бивш архивист на КГБ, който получава закрила във Великобритания, предоставяйки на тяхното разузнаване колекция от писмени копия на файлове на Комитета за държавна сигурност.

От ръкописни бележки, поместени в общо тридесет и шест тома, става ясно, че бившият първи духовник на Москва (от 1990 до 2008 г.) е вербуван от естонските тайни служби. Използвал е псевдонима “Дроздов”. От документите, които Митрохин предава на английските власти, се разбира и че КГБ е приемало Алексий като “много влиятелна фигура на висок пост в Руската православна църква”. Задачата му е била да разруши дейността на Ватикана, като създаде интриги и скандали сред членовете й.

В списъка на вербуваните патриарси попада и Иван Николаевич Страгородски, чието духовно име е Сергий Московски. Той става глава на Патриаршията малко след 10 декември 1925 г., когато патриаршеският местоблюстител митрополит Петър (Полянски) е арестуван. Според историци през 1927 г. Сергий поема по пътя на лоялността към политическия режим на СССР. Това негово действие предизвиква противоречиви реакции както в Съюза, така и извън него.

“За едни беше и остава велика фигура на Църквата, която спаси в най-трудните години на войнстващ атеизъм, а за други - човек, който направи неприемливи отстъпки пред властта и по този начин превърна Светата обител в послушен инструмент на съветската държава”, пише докторът на историческите науки Сергей Фирсов.

Подобно на патриарх Кирил, който днес открито дава “кураж” на руските войници, нахлуващи в Украйна, през 1941 г. митрополит Сергий пише послание към всички на фронта по време на Великата отечествена война.

"Това не е първият път, когато руският народ трябва да издържи на подобни изпитания - казва Иван Страгородски. - С Божията помощ и този път той ще разпръсне на прах фашистката вражеска сила. Жалките потомци на враговете на православното християнство искат да се опитат да поставят нашия народ на колене пред неистината. Нашите предци не падаха духом дори и в по-лоши ситуации, защото си спомняха за свещения дълг към родината и вярата, и излизаха победители.”