Федерер, Надал и Мъри вече са извън борда, но сръбският тенисист еднолично продължава да мачка психиката и физиката на претендентите за трона му

Най-лесното нещо на света в момента е да се сипят суперлативи за постиженията на Новак Джокович. Сърбинът подобри каквито рекорди имаше да се подобряват в мъжкия тенис и едва ли в следващите 100 години ще се намери кой да го задмине по успехи. Дори и сега, когато Ноле вече се настани спокойно на върха с 24 титли от Големия шлем, гладът му за трофеи още не е утолен.

По-младите момчета плахо го подпитват кога ще им направи незаменимата услуга да се откаже от активна спортна кариера, за да се отдаде на добре платени демонстрационни мачове. Дори онзи ден Даниил Медведев в прав текст си каза, че мечтае за момента, в който съперникът му на финала на US Open ще обяви своето пенсиониране. Джокера се усмихна скромно, но не пророни и дума за отказване. Напротив, първо треньорът му Горан Иванишевич разкри желанието на Ноле да участва и на олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г., когато вече ще е на 41 години.

Това е твърде лоша новина за Медведев, Алкарас, Руне, Рубльов, Синер и другите гладни за слава и богатство младоци. Защото Джокович е като дърво с мощна корона и под неговата дебела сянка нищо не расте както трябва.

В продължение на три десетилетия той обираше слънчевите лъчи, а отдолу почти всичко линееше и падаше при първия по-силен порив на вятъра. Сърбинът заедно с Федерер, Надал и Мъри дадоха старт на една епоха, в която обещаващи тенис кариери загинаха без време, но световният тенис спечели милиарди долари. Само тези четиримата имаха “наглостта” да си разпределят трофеите в големите турнири, убивайки мечтите на останалите около тях. Но докато Маестрото, Ел Матадор и Шотландския боец имаха своите пикове и спадове, Джокера неуморно мачкаше физиката и психиката на своите опоненти през последните две десетилетия.

Това е твърде много време за професионалния спорт и някога младите таланти, които уж чакаха Джокович да се умори, да се контузи или да се пренасити, вече са пораснали мъже с бели нишки в косите и с нулев шанс да стигнат до върха.

Сегашната млада генерация също страда, въпреки че трима от великата четворка вече са извън строя. Федерер си гледа децата, Надал също дундурка бебе, а Мъри опитва да играе с изкуствена става, спечелвайки си прякора Робокоп. Ноле няма спиране и тази година участва и в четирите големи финала, печелейки в три от тях. Във финала срещу Медведев по едно време във втория сет изглеждаше, че тотално е свършил силите и милиони зрители по света сигурно си помислиха: “Годинките му натежават”. Но после като с магическа пръчка разкара умората от плещите си и дори по едно време отиде да помага на срутилия се на земята съперник.

Нещо повече, сърбинът вече обяви, че ще подкрепи националния отбор за груповата фаза на “Купа Дейвис”, въпреки че турнирът започна веднага след US Open. За сметка на това 20-годишният Алкарас се оплака от физическа и психическа умора след изявите си в Ню Йорк и отказа да играе за Испания. Едва ли са необходими повече доказателства, че Новак Джокович трудно скоро ще бъде надигран само защото не му достигат физическите сили.

“Не искам дори да си помислям за отказване, при положение че все още съм на върха в тениса. Вероятно ще дойде ден, в който по-младите момчета със силен шут отзад ще ме изритат от голямата игра, но засега поне аз не виждам подобна опасност”, обяви самият Джокович. Мнозина са анализирали причините за неговото спортно дълголетие, но според треньора му Иванишевич тайната е в изключителната психика на сръбския тенисист. В главата си Ноле е конструирал суперкомпютър, който управлява перфектно и физиката, и емоциите му. Следването на възможно най-добрите програми за тренировки, възстановяване и хранене също му помагат да не се съобрази с неумолимите природни закони.

Младото и не чак толкова поколение в тениса очевидно ще продължи да страда от доминацията на сърбина, но елитният спорт ще печели все повече. Самият Джокович наскоро изчисли, че той и останалите топиграчи привличат интереса на 1,3 милиарда зрители по целия свят.

Не се съмнявайте, че мнозинството от световното население иска да гледа именно битките на Джокера, а бизнес гигантите просто се чувстват задължени да инвестират щедро в този толкова популярен спорт.

Печалбите всяка година са по-добри от предишната и едва ли някой ще се сети да тъжи за провалените опити на вече позастаряващи тенисисти и те да усетят великата емоция от това да спечелиш финал на турнир от Големия шлем. Изглежда, че още дълго членовете на топ 10 ще продължат да се борят за огризките, докато световният номер 1 пирува сам на трапезата.