Обучените от Василий Глас 170 бойци ликвидират 3000 фашисти 

Искал невръстната Галя да се гордее, че е влязъл в Берлин, но походът му е продължен от любимия художник на Сталин

Награждават го със специално оръжие, на което е сбъркано името му и до края бил убеден, че това е лоша прокоба

Митичният руски снайперист Василий Голосов е част от топ 10 на най-добрите по време на Втората световна война. Но въпреки че е на девето място с 422 убити нацисти, сред които 70 снайперисти, той е единственият стрелец, когото съдбата и комунистическата пропаганда превръщат в безсмъртен.

Тъй като е красив, ярък и впечатляващ образ, а всеотдайността и смелостта му са легендарни, един от най-талантливите художници на Сталин - Леонид Голованов, се вдъхновява и го увековечава на серия от плакати, които до днес се пазят в Третяковската галерия и всички по-големи руски музеи. Макар Василий Глас, както го наричат подчинените му, да е убит през октомври 1943 г., от постер след смъртта си той призовава да се щурмува Берлин, а след това Голованов прави нов плакат – отново с образа на Василий под надслов “Дойдохме в Берлин”. И макар че героят снайперист отдавна не е между живите, творецът го пресъздава пак на плакат – вече като възрастен, с медали, доволен от постиженията на социализма.

На пръв поглед – типична лъжлива соцпропаганда с характерната смешна манипулация. Но има и една друга гледна точка – защо Голованов до края на живота си мълчи как Глас е станал негов любим образ и защо той продължава да го обезсмъртява.

Отговорът както винаги е в детайлите около героичната история и в опита на Голованов да сбъдне мечтата на убития смел снайперист.

Глас е роден през 1911 г. в град Белев, близо до Тула, и нищо в живота му не предвещава, че един ден името му ще се превърне в легенда. Учи едва до пети клас, защото е принуден да изкарва хляба си в сушилня. След военната си служба е назначен за отговорник за доставките на училище в Москва.

Обожава работата с деца, жени се и му се ражда дъщеричка Галя, но точно тогава започва Втората световна война. Той се включва в боевете като част от 25-а гвардейска стрелкова дивизия и за всички много бързо става ясно, че той е роден за снайперист. Талантът му така се откроява над всички при освобождаването на Харков от нацистите, че през 1942 г. вестник „Правда” разказва за подвизите му в статия.

Историята за дързостта и находчивостта му е толкова вдъхновяваща, че мнозина военни пишат молби, че искат да учат при него за снайперисти. Командирите се колебаят, защото Глас няма нито подходящо образование, нито достатъчно боен опит, но в крайна сметка популярността на героя е огромна и те са принудени да формират група доброволци под негово ръководство.

Още в първите дни на обучението той въвежда стрелбата с оптичен мерник и посвещава учениците си в изкуството на маскировката. Почти всеки ден им повтаря, че никога не трябва да проявяват емоции, когато са в засада, защото това може да ги убие. Второто е да не допускат врагът да ги излъже, демонстрирайки им всички трикове на снайперистите.

Скоро 47-те ученици на Глас вече са достатъчно добре обучени и получават първата си рискована задача. 81-ви стрелкови полк е обкръжен от нацистите край село Боровой и частта може да бъде ликвидирана. Налага се спешно да се организира изтеглянето им и за целта снайперистите трябва да им осигурят безопасен коридор през гората.

Стрелците на Глас заемат подходящи позиции и убиват 40 хитлеристи, много от които офицери. Благодарение на това през нощта полкът успява безпрепятствено да се измъкне, пробивайки блокадата.

Друга емблематична мисия на Глас, описана в книги, е, когато взема 6 снайперисти, за да се приближат до фронтовата линия. Разделят се по двойки на около 200 м един от друг. Внимателно наблюдават хоризонта и когато облачността намалява, проехтява картечен изстрел.

Командирът им не толерира грешки и иска нацисткият враг да бъде открит на всяка цена.

”Снайперистът гледа с часове, но стреля за секунди”, казвал често на хората си той.

Макар че спускащата се мъгла може да осуети плановете им, нацистът прави грешка и отново стреля, но този път за кратко се вдига прах и хората на Глас вече знаят горе-долу къде е позицията му. А тя е логична – точно срещу котловината, в която руската пехота се подготвя за атака.

Василий и хората му обаче знаят, че германският им колега всеки момент ще смени укритието си. Той е разбрал, че прахолякът го е разкрил.

Концентрацията при наблюдение винаги помага, повтарял Глас на колегите си. И тя им се отплаща. Още с първия лъч на слънцето за кратко проблясва шлемът на противника и Голосов, без да се колебае, стреля. Картечарят пада и смъртоносната машина замлъква. След това руските снайперисти без проблем отстрелват всички около него. Без нито един пропуснат изстрел, Голосов и учениците му убиват 20 вражески войници, като 8 от тях се записват в „личната сметка” на командира. Благодарение на уменията им руската атака е успешна и са спасени животите на стотици военни.

Друга интересна случка се разиграва, когато за пореден път точният стрелец и хората му разучават терен, за който се знае, че е територия на немските снайперисти. Мястото на Голосов му е познато, но той дори и не си помисля да използва някоя от старите си позиции. Принципът му е предпазливост преди всичко. Затова той смело нарежда: „Не чакайте врагът да се появи пред очите ви, а търпеливо и упорито търсете целта.” Именно така, минути преди разсъмване, той успява да се промъкне до изгорял нацистки танк.

Двама от хората му залягат в близкия окоп. На хоризонта виждат немски военни, които спокойно се разхождат. Както обикновено, Глас и колегите му са изкушени да ги отстрелят, но знаят, че така ще провалят операцията - задачата им е да ликвидират не обикновени войници, а опасните си съперници – снайперистите.

Самоконтролът за пореден път им се отплаща. Минути след това нацистки стрелец се подава, убеден, че здрачът преди изгрев ще го прикрие, но руснаците са нащрек и само това чакат. Германецът пада, покосен от руски куршум, но към него започва да пълзи друг снайперист, който също е ликвидиран. Глас обаче продължава да е концентриран и търси къде е врагът с бинокъла. Той знае, че в момента „снайпер” от Вермахта усилено търси къде е укритието им. За късмет на руснака противникът му прави фатална грешка - един проблясък в далечината и Голосов вече знае къде да стреля.

За съжаление, след този изстрел нацистите вече знаят, че огънят идва от изгорелия танк и започват да го обстрелват с минохвъргачки.

Голосов дава знак и групата му започва бързо да се изтегля, като операцията приключва с 25 убити нацисти, 13 от които се записват в „сметката” на Глас.

С всеки нов успешен сблъсък популярността му расте, защото той е победител във всички двубои с конкуренцията. Статиите за него достигат до нацистите и те започват да разпространяват листовки, че ако не напусне съответната територия на фронта, ще го ликвидират. По-късно хората му споделят, че това само го амбицирало още повече „да възстанови реда на фронтовата линия”. Под възстановяване на реда той разбира само едно нещо - да принуди конкуренцията да се оттегли, и го постига. С бойците си започва методичен отстрел и накрая снайперистите на Вермахта признават поражението си, напускайки територията.

За награда му е дадено специално снайперско оръжие, но в надписа той забелязва грешка – вместо Голосов там пише „Колосов VI”. В спомените си приближените му отбелязват, че той бил ужасен от това, изтълкувал го като лоша поличба, че нещо лошо предстои, но въпреки това навсякъде ходел с ценния подарък.

Дали е бил прав да се притеснява, никой не може да каже, но един ден, въпреки обичайната предпазливост, късметът сякаш го напуска. Глас е на пост, наблюдавайки движението на врага, и както винаги е покрил лицето си с камуфлаж. В този момент фрагмент от експлозивен куршум го удря в главата и поразява дясното око. Болката е изгаряща, той абсолютно нищо не вижда, защото от раната сълзите рукват и не могат да спрат.

В медицинския пункт на предна линия хирургът настоява Глас да бъде откаран в болница, но той отказва, молейки да бъде лекуван на място.

Лекарят, притеснен за здравето на безценния „снайпер”, отказва да го пусне да се върне на фронта, но Голосов е бесен. В полевата болница непрекъснато прииждат ранени военни от същите експлозивни куршуми на безмилостния противник. Ядосан, Глас решава да го открие на всяка цена и час по-скоро да го ликвидира. През нощта тайно се измъква от надзора на медиците и безпрепятствено стига до землянката, където с нетърпение го очакват войниците му. Информира ги, че този „лов” ще е различен - че срещу тях ще се изправи безмилостен враг с много жертви в „сметката си”.

През нощта той и няколко души от групата му се отправят на смъртоносната мисия. Пробват няколко трика, но опитният немски снайперист „не се връзва”. Накрая Глас решава да му покаже чрез чучело главата на съветски войник. Руснаците не могат да повярват на очите си – на секундата тя е разбита от експлозивен куршум. Този път Голосов не пропуска и ликвидира жестокия противник с един изстрел, а след него групата му покосява още 13 нацистки войници и офицери.

Глас и хората му знаят, че поне отчасти са отмъстили за загиналите си другари и се отправят към близкото село. Искат да информират селяните, че за тях вече няма опасност – вече няма нацисти. Още в началото Василий среща група момчета, които изпитват страх да се приближат към мъжете в руски униформи, защото смятат, че немците все още са в селото и може да стрелят. В този момент Глас се усмихва, махва с ръка и им подава бучки захар.

Малчуганите предпазливо излизат и плахо посягат към лакомството, докато разглеждат странното оръжие със специален мерник. В този момент към тях се приближават трима немски пленници, ескортирани от пазачите си. Помолили охраната да видят „най-голямото страшилище на фронта – Василий Глас”.

Те не вярвали на очите си, че „чудовището” може да се смее с децата и да им разказва весели истории. Самият Голосов често споделял колко много му липсва малката му дъщеря Галя, но живеел с идеята, че ако той и хората му не защитават съветската армия, няма кой.

Давал си сметка, че малцина могат да издържат да излизат нощ след нощ на поредната опасна мисия, да открият подходяща позиция, да не се изкушат нито да говорят, нито да пушат, само да чакат и да наблюдават в кошмарен студ или непосилни жеги. Макар мнозина да му се присмивали, че продължава да използва силуети на войници от шперплат, като рисувал по тях шапки и лица, той смятал, че при по-неопитните противници или при определена игра на светлината този номер носи успех.

Въпреки това той живеел с мисълта за лошата прокоба около грешното име на оръжието му. Случайно или не, през 1943 г. полкът на Глас е обкръжен близо до Боровое край Харков и трябва да отстъпи. Снайперистът и хората му прикриват изтеглянето. Убивайки 40 вражески стрелци, Голосов и бойците му осигуряват безопасния коридор, но през август попадат под самолетен и артилерийски обстрел. Уцелен абсолютно случайно в гърдите, героят загива на място, без да загуби нито един от 70-те си снайперски дуела.

С 422 нацисти в „сметката” си, докато е командир, той успява да обучи 170 души, ликвидирали 3000 военни от Вермахта.

Погребват го край Харков и на гроба му всички се заклеват, че ще сбъднат мечтата му да стигнат до Берлин. През октомври трябвало да бъде отличен със звание Герой на СССР, но тържеството е отменено. Именно тази част от историята по някакъв начин трогва един от най-популярните творци по онова време Леонид Голованов. Първият му плакат с Глас съдържа призива за нахлуване в немската столица. Вторият му постер е сбъдване на мечтата на героя – макар той да не е вече между живите, надписът гласи: „Дойдохме в Берлин!” На третия плакат Голованов отново представя желаното за действителност - как Глас би изглеждал като възрастен, когато вече е получил всички военни медали и отличия.

Историята, разбира се, е била обект на много подигравки, защото в най-чист вид разкрива фалша на всичко, свързано със социализма. От друга страна, ако се абстрахираме от уродливите комунистически манипулации и пропаганда и вникнем в детайлите, можем да открием, че и в онова мракобесно време са изпъквали като бисери красиви и вдъхновяващи истории.