Лъжат ни с фалшиви биохрани и биокозметика, които купуваме на високи цени, а всъщност не отговарят на изискванията, предупреждават потърпевши.
Често на пазара можем да намерим продукти с надпис “био”, “органик” или “еко”, но без да са покрили критериите за това. Причината да ни залеят фалшиви биохрани и биокозметика е пролука в закона, който не забранява на етикета да се изпише “био” или “еко”.
Почти всяка храна или козметика на пазара е етикетирана като “био”, “еко” или “органик” и различната терминология може да ни обърка. Според специалисти “био” и “органик” на практика е едно и също, но “еко” не е синоним за биологично чист продукт. Непознаването и смесването на значението на думите от производители води до заблуда у клиентите.
Надписът “екологично
 чист”, както и “еко”,
 са подвеждащи
Това не е забранено, което е вратичка за производителите да подведат потребителите, че купуват биохрани.
“Био” означава плодът, зеленчукът или животното да са отглеждани само по природен начин, без да се използват химически препарати. Там са позволени само биопрепарати, които унищожават вредителите. Те се намират в магазините, но са доста скъпи.
Биологичното земеделие осигурява на потребителите естествена и прясна храна, свеждайки до минимум човешкото въздействие върху околната среда. Производството на биопродукти е по-различно от обикновеното. Сертифициращите органи следят не само крайния продукт, но и методите на неговото отглеждане. Целта е земеделската система да функционира по най-близък до природата начин. Пестицидите, изкуствените торове, антибиотици за животни, ГМО и други подобни добавки са напълно забранени за биопродукт. Това води до 40% по-висока цена на тези продукти в сравнение с другите. Тази цена се дължи на по-високите разходи за отглеждане, съхранение и пакетиране.
Никъде не съществува “еко” сертификат, но понятието се обозначава на етикетите на много продукти. Правилните термини са устойчив и биологичен.
Заблуждаващо е и обозначаването като “органик” и “био”, категорични са експертите. Много селскостопански производители използват “органик”, което се възприема от клиентите като синоним на биологично чиста храна. В някои държави определенията са взаимозаменяеми, но у нас това все още не е гаранция за биологично чист продукт, предупреждават специалистите.

 

Търсете логото на С върху етикета

От 1 юли в ЕС е задължително върху опаковката на биопродуктите да има логото на Европейския съюз и специална щампа. Това е най-сигурният белег за наистина биологично чист продукт. Самото лого е одобрено още през 2010 г., но гратисният период на въвеждането му е продължил до тази година.
Санкциите за подвеждащите етикети са от 3000 до 10 000 лв. Гарантираният 95-процентов биологичен състав на храните, носещи евромаркировката, ще се следи от Агенцията по безопасност на храните.
Ако видим логото на ЕС за биопродукт върху стоката, това е първата гаранция, че ще си купим биохрана или биокозметика, а не фалшификат. Втората проверка, която може всеки да направи, е да види дали върху опаковката е залепен и знакът на сертифициращата организация. Всеки биопродукт трябва да върви със съпътстващ сертификат, който гарантира произхода му, съветват от асоциация “Активни потребители”. За още по-голяма сигурност всеки клиент може да се обърне към сертифициращата организация и да попита дали продуктът, който го интересува, е “еко” или “био”.
Специални фирми проверяват как точно се произвеждат храните и козметиката и дават сертификати.
 “С последните промени за етикетиране подвеждащите надписи на опаковките се използват по-рядко, но все още ги има. Виня законодателството за това. Никъде в наредбите за етикетиране не е споменато, че употребата на думите “био” и “еко” са забранени за обикновените производители. Ако беше написано, че само биопроизводителите могат да означават продуктите си по този начин, контролът щеше да бъде по-голям. Преди няколко години беше хаос. Сега самите супермаркети правят селекцията на продуктите. За специализираните храни си има отделни щандове. Така е по-лесно за потребителите да се ориентират”, коментира изпълнителният директор на асоциация “Активни потребители” Богомил Николов.
“В България хората са по-чувствителни за проблеми около техника или подлъгваща реклама, но стане ли въпрос за храна, интересът им намалява. Трябва първо всеки от нас да носи отговорност за постъпките си, а не да разчита само на проверки. Не може навсякъде ежедневно някой да проверява за нередности. Трябва да си променим мисленето”, категоричен е Николов.