Световните рекорди на 100 и 200 м стоят непокътнати и до днес, но мнозина винят покойната Грифит-Джойнър, че се е възползвала от забранени стимуланти

“Обличайте се добре, за да изглеждате добре. Изглеждайте добре, за да се чувствате добре. И се чувствайте добре, за да бягате бързо!”, казва веднъж в интервю Флорънс Грифит-Джойнър, която съзнателно или не става причина за идването на нова епоха в световния спорт. След нея стотици и дори хиляди мъже и жени, които се състезават на пистата, в залата, на стадиона или на тенис корта, ще изоставят скучните прически и облекла, осъзнавайки, че могат да спечелят любовта на публиката не само с победи, но и с външния си вид.

Почти четвърт век след прозрението на Джойнър последователката й в изграждането на ексцентричен външен вид Ша'Кари Ричардсън

триумфира безапелационно

във финала на 100 м

на световното по лека атлетика в Будапеща. Световните медии обърнаха внимание не само на страхотното бягане на американката (пето време за всички времена в класическия спринт), но и на неприлично дългите й нокти. Победителката моментално си призна, че е искала по някакъв начин да прилича на пътеводната й светлина в спорта – Флорънс Грифит-Джойнър.

На 21 септември ще се навършат 25 години от смъртта на легендарната спринтьорка, но на световното в Будапеща по време на финала на 100 м духът на Фло Джо сякаш се завърна на пистата. Гледайки вдъхновяващото бягане на Ша'Кари Ричардсън, мнозина си спомниха за подвизите на великата спринтьорка, чиито световни рекорди на 100 и 200 метра остават непобедени и до днес. Истина е обаче, че четвърт век след нейната трагична гибел продължават да са живи слуховете, че нейните постижения се дължат не толкова на духовна и физическа сила, колкото на забранени субстанции в кръвта й. Самата тя до края на живота си отрича да е печелила по нечестен начин, а след смъртта й съпругът й Ал Джойнър също яростно отхвърля всички подозрения.

И все пак съмненията остават. Което е само едно от поредицата противоречия в твърде краткия земен път на талантливата американка. Тя израства в многолюдно семейство и в държава, която все още не се е освободила от расовите предразсъдъци. В началото белите момичета я гледат с презрение и я пращат да си върви в квартала с чернокожите, но бъдещата шампионка от чист инат продължава да ходи на тренировки. И когато започва да печели победи, изведнъж губи интерес към спорта, явно решавайки, че е доказала каквото има да доказва.

Младата Флорънс все по-рядко ходи да тича и повече набляга на шиенето, което е семейна традиция, а след това започва работа в банка, за да помага на семейството. Тогавашният й треньор обаче осъзнава опасността толкова много талант да отиде на вятъра и прави всичко по силите си, за да върне своята питомка на пистата. Дори дава заем на родителите й с уговорката, че един ден тяхната дъщеря ще ги върне.

Дъщерята се връща на пистата и отново започва да трупа победи, като в този период започва и да експериментира с външния си вид. Първо на изпитание е поставена косата й, а след това и ноктите. Тя често се появява на пистата с причудливи прически, а все по-дългите й нокти са оцветявани с възможно най-ярките цветове. Много години по-късно съпругът и личен треньор в най-успешните й години Ал Джойнър ще разкаже, че Грифит-Джойнър е опитвала да закодира някаква магия за успех в тялото си, появявайки се с ненормално изглеждащия си маникюр на състезания.

Но заклинанието явно има успех и успоредно с растежа на ноктите се увеличават и успехите на лекоатлетката, която първа от връстничките си се осмелява да заложи на крайно екстравагантни спортни екипи. Но както гласи поговорката “По дрехите посрещат, по ума изпращат”, Флорънс поне на пръв поглед успява да укроти демоните, които я лашкат ту в една, ту в друга посока, и на олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г.

печели сребърен медал

на 200 метра

Всички очакват от нея по най-бързия начин да надгражда след престижния успех, но вместо това тя за пореден път решава да бяга от спорта. Отново шие, отново се грижи за маникюра на други момичета и дори опитва да пише детски книжки – всичко друго, но не и обиколки на стадиона.

В този момент провидението се намесва за втори път и праща в живота й олимпийския шампион Ал Джойнър. Той се кълне, че ще я обича, докато смъртта ги раздели, и отново ще я направи шампионка. Семейният им живот тръгва по мед и масло, но в тренировките нещата не вървят толкова гладко. Резултатите са ниски, а Флорънс е качила доста повече килограми от позволеното. Разочарованията следват едно след друго до сребърния медал в бягането на 200 метра на световното първенство в Рим през 1987 г. След него новоизлюпената съпруга сякаш отново успява да вкара магия в тялото си. Само за няколко месеца тя трупа камара от мускули и превръща тялото си в съвършено работеща машина. Така се стига до първия и впоследствие оказал се

най-грандиозен успех

в нейната кариера,

когато по време на подготвителен турнир преди игрите в Сеул тя пробягва 100 метра за 10,49. Съдиите и останалите състезателки са убедени, че измервателните уреди нещо са се повредили, тъй като предишната световна рекордьорка Евелин Ашфорд е избягала стоте метра за 10,76. Машините явно си работят добре и световният рекорд е признат, а до днес така и не се е намерил кой да го подобри. Няколко седмици по-късно на олимпиадата в Сеул Фло Джо първо печели златото на 100 метра, а след това поставя и нов световен рекорд на 200 метра, който също си стои непокътнат до наши дни. И за да е легендата още по-впечатляваща, на същите игри американката печели още един златен медал в щафетата 4x100 метра и сребро на 4x400 метра. Феноменалният успех просто задължава допинг ченгетата да й направят няколко поредни проверки, но нито една от тях не открива нищо нередно. Съотборниците й от американския отбор обаче обсъждат зад гърба й какво е това чудо, което е наляло толкова много сила в тялото й само за няколко месеца. Впоследствие един от тях ще разкаже, че при Грифит-Джойнър това е хормон на растежа за 2000 долара шишенцето, но никой не успява да потвърди или отрече категорично думите му.

След края на олимпиадата обаче се случва нещо неочаквано. Вместо да се порадва на още няколко години в спорта и да спечели още медали и пари, световната и олимпийска шампионка обявява, че й е дошло до гуша и възнамерява да се откаже. Мнозина са тези, които търсят причина за това бягство не в пренаситената от емоции психика, а в

променените правила

на Световната

антидопингова агенция

Оттам започват да правят проверки не само преди и след състезания, а и по време на тренировъчни лагери и въобще по всяко време на годината. Това би попречило на спортистите да взимат от забранените хапчета и след това да се “чистят” непосредствено преди излизането си на голямата спортна сцена.

Други още по-запалени конспиратори са убедени, че Флорънс Грифит-Джойнър е станала част от мащабна измама, осъществена от шефовете на световния спорт. Според тази версия тя и още поне 20 елитни спортисти са спипани с допинг, но от МОК решават да покрият виновниците, за да си спестят зрелищния международен скандал, който би се разразил. На повечето от уличените обаче е заповядано по най-бързия начин да се разкарат от спорта. Досега не се е намерил някой да разкаже с факти или да покаже документи, които да потвърдят тази история. Така или иначе Грифит-Джойнър слиза от голямата сцена, но остава вярна на леката атлетика до внезапната си смърт през 1998 г. Според официалната версия тя умира от задушаване в съня си вследствие на тежък епилептичен пристъп. Според неофициалната инфаркт или инсулт я убиват, за което вина биха имали и стероидите, ако наистина ги е употребявала. Доказано е, че стесняват артериите и имат пагубно влияние върху сърцето.