Според адвокати най-превъзпитателната мярка са курсовете за трудова квалификация, но преди нея са срещите с инспекторите

В САЩ нарушителят трябва да носи гривна, а ако му кажат, че ще се обадят на инспектора, “застава мирно”

В Германия наемат само сертифицирани социални работници, в Чехия действат психолози в сферата на зависимостите

26-годишният Георги Георгиев нападна с макетен нож Дебора Михайлова, докато бе в пробация. Историята помни още няколко подобни случая, които повдигат сериозно въпроса ефективна ли е тази мярка у нас и превъзпитава ли в действителност престъпника.

В момента българското законодателство предвижда шест пробационни мерки: регистрация по настоящ адрес, срещи с пробационен служител, ограничаване в свободното придвижване, включване в курсове за професионална квалификация, тоест възможност за придобиване на трудова квалификация, поправителен труд и безвъзмезден труд в полза на обществото между 100 и 320 часа за срок от 1 до 3 години. Продължителността и видът на наказанието се определят от съда.

“Задължителни от всички изброени са първите две мерки, които според закона са с продължителност от шест месеца до три години: регистрация по настоящ адрес и срещи с пробационен служител - обяснява пред “24 часа - 168 истории” адвокат. - Те могат да се комбинират с една или няколко от останалите, а изпълнението им започва, като прокурорът изпраща съдебния акт, с който е наложено наказанието, до съответната пробационна служба.

След това пробационният служител, на когото е възложено изпълнението, призовава чрез призовка осъденото лице да се яви в определен ден и час.”

Какво целят срещите с пробационния служител, на които се е явявал и насилникът на Дебора Георги Георгиев? Те се провеждат два пъти в седмицата, а служителят трябва да наблюдава и контролира потенциално опасното поведение на осъдения.

Според адвокати у нас за “най-превъзпитателна мярка” се приемат курсовете за професионална квалификация, защото те стимулират осъдения да се развива, а придобиването на степен му дава самочувствие и желание да бъде по-добър.

Справка на медията ни показва, че в по-голямата част от европейските страни обръщат най-голямо внимание на работата на пробационния служител с осъдения.

Той не просто трябва да следи поведението му и да говори с него, но и да го “лекува”. В законодателствата им е записано, че задължително се обръща внимание на “психичното здраве” на мъжа/жената, които са прекрачили прага на закона.

В пробационните служби на Германия например се наемат само държавно сертифицирани социални работници, специални педагози и психолози, които вече имат необходимите познания по темата за психичното здраве. Поради това там не се налага и рутинно обучение на служителите, тъй като те кандидатстват за позицията с необходимата квалификация.

“Пробацията като наказание у нас е разумна, но трябва да се изпълнява ефективно от служителите - казва пред “24 часа - 168 истории” адв. Димитър Марковски, който защитава осъдени за тежки престъпления. - Без да обобщавам за всички пробационни инспектори в България, но голяма част от тях са небрежни към професионалните си задължения. Няма разговор, комуникация. Трябват подготвени хора, а не такива, които се учат в процеса на работа. Тоест критериите за пробационния инспектор трябва да се завишат. Подходящи са хора, които имат широко наблюдение върху лица от криминалния контингент, тъй като са имали досег до тях. Трябва да знаят как да спечелят доверието им, да покажат професионално отношение по темата, да осъществят взаимен контакт, за да формират принцип на морал. Сиреч пробационният служител трябва да е ментор, учител.”

Марковски има клиенти, които зад гърба си са изтърпели по четири, пет, дори шест пробации.

“За тях важи поговорката “криво колело прав път не хваща”. Те изчакват само да си изтърпят пробационното наказание, колкото е предвидено като срок, но само от страх да не им се смени с ефективна присъда. Тоест посещават пробационния служител не с идеята да се поправят, да осмислят грешката и да не повтарят, а за да мине времето. След това отново дерибействат и правят каквото си пожелаят. Разбира се, не всички са така. Има и такива, които след пробацията си вземат поука. Факторите обаче са два – самият човек и неговото желание за промяна, както и работата на пробационния инспектор. Трябва да се въведат сериозни изисквания към служителите. Те не трябва да действат на принципа - отваряме една папка, осъденият се подписва, че среща уж е имало, и лек ден.”

Според него и в случая с Георги Георгиев, който нападна Дебора, също трябва да се обърне внимание на конкретния служител, който е работил с него.

“Много зависи как той е надзиравал изпълнението на наказанието и видовете пробационни мерки. В този казус да се пита - разговарял ли е инспекторът с мъжа, провеждал ли е срещи, проследявал ли е поведението му и до какви изводи е стигнал, ако половината от времевия период е минал. Пробационните служители са хора с житейски и професионален опит. В този ред на мисли се очаква от тях да имат поглед върху лицата, с които работят, тъй като са в сферата от години. В конкретния казус вероятно работата с въпросния Георгиев не е била ефективна до степен да го спре да отиде и да нареже момичето с макетен нож.”

Марковски отбелязва, че ако самият пробационен служител не е минал професионално обучение, не може да се очаква ефективност от срещите между него и осъдения.

В страни като Австрия, Англия, Малта, Северна Ирландия, Румъния и Испания обучението е или задължително, или е част от първоначалните тренировки. То продължава дълго и е възможно по време на него лицето да не бъде взето на работа, ако не покаже, че усвоява методите.

Според началника на сектор “Пробация“ в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” Ценка Джонева пробацията в България доказано е най-ефективната мярка, алтернативна на лишаването от свобода. Наказанието е добра превенция от рецидив, тъй като се изготвя оценка на риска. Определят се дефицитните зони на правонарушителя, а работата по тях би помогнала да бъде избегнато бъдещо извършване на престъпление.

Любопитен акцент е това, че само в Англия и Франция има отделна област “предотвратяване на самоубийства”, която трябва да се изучава от тях. Чехия също действа по по-различен начин. Там основният фокус е пристрастяването към наркотиците, затова с осъдените задължително говорят психолози в сферата на зависимостите. Страната дори има специален наръчник за работа с престъпниците, получили наказанието. В Италия “пробацията” може да се приеме и като еквивалент на лечение на психичните отклонения. В Румъния могат да бъдат наложени заповеди за лечение. За Финландия, Норвегия и Швейцария приоритет е социализация в дадена общност.

“Държавите, в които съществува държавна политика по отношение на пробацията, са Австрия, Белгия, Чехия, Финландия, Албания, Германия – федералните провинции Баден-Вюртемберг, Долна Саксония, - Малта, Исландия, Италия, Литва, Северна Ирландия, Португалия, Румъния, Испания, Турция, Англия, Шотландия”, обяснява специалист пред медията ни и отбелязва, че ние не фигурираме в този списък.

Той обръща специално внимание на подхода в Канада. Обучението за управление на гнева произхожда от нея, както и голяма част от програмите за лечение на сексуални престъпници. В момента Великобритания има най-голям брой програми в тази област.

В САЩ наказанието “пробация” е четири вида: безнадзорна (неформална) за период от 12 до 18 месеца; контролирана, която се изразява в срещи със служител; общественополезен труд, но в голяма част от случаите налага и носенето на електронна гривна, както и лечение на зависимости. Контролираната пробация е “средна” по тежест. Най-тежката форма е “обществен контрол” - нарушителят трябва да носи гривна през целия период, в който е осъден на наказанието. Движението му се следи постоянно. Останалите мерки също важат - изплащане на суми на жертвата за щетите, ходене на терапия, както и редовно посещение на работа.

Последният вид американска пробация е “шокова” - осъденият е пратен в арест за един месец. Целта на краткото лишаване от свобода е да спазва условията на пробацията извън решетките, ако е по-рисков за укриване и неспазване на закони и норми.

Изискване към пробационните служители в САЩ е да изготвят индивидуални планове за рехабилитация, по които да работят с осъдения. В някои щати се изисква от тях на края на сесията да посочат причината за престъпното поведение на лицето, с което се срещат.

“Дори не може да си представите какъв е респектът към пробационните инспектори в Америка - обяснява адв. Марковски. - Ако някой заплаши осъдения с думите: сега ще звънна на инспектора, който те наблюдава, той застават мирно. Знае, че всяко леко прегрешение се записва като голяма черна точка. Не че тези служители са страшилища, просто тази институция там изпълнява много сериозен контрол и не прави компромиси.”

Какви са последствията, ако бъде нарушена пробацията у нас?

Съдът може да замени наложената мярка с друга или да я отмени изцяло, както и да я смени с наказание “лишаване от свобода” за оставащото време.

“Ако например лицето е осъдено на 70 дни поправителен труд и умишлено се укрие, наказанието може да бъда заменено с 35 дни лишаване от свобода”, обяснява юрист.

Изискванията в останалите страни от Европейския съюз са сходни. В Америка също се стига до затвор, но преди това има предупреждение.

Според адв. Марковски отпадането на пробацията като наказание при лека телесна повреда няма да доведе до нищо съществено.

“Увеличаването на наказанията не е панацея на решаването на тези проблеми и времето ще го покаже. Насилникът, щом е решил, ще извърши насилие спрямо жертвата и последното, което ще мисли в този момент, е как го вкарват малко да полежи.”