От четвърти клас мечтае да срещне откривателя Хауърд Картър,
който да я разходи в гробницата на Тутанкамон

Тя запали интереса на хиляди българи към древната цивилизация,
влиза в световна енциклопедия

Завинаги ще те обичам, моя Бену, завинаги, щом погледна слънцето, ще виждам теб – така приятелката на египтоложката Деница Такева - Николина Мирчева, избра да се сбогува с нея. Един от най-перспективните ни египтолози с международна известност си отиде внезапно само на 40 години.

Често наричали Деница Бену, вероятно защото проявявала изключителен интерес към тази загадъчна птица – символ на съзиданието в Древен Египет. И именно с нея Деница Такева-Германова започва един от телевизионните си репортажи за древната цивилизация, който формулира живота: “… птицата Бену, изобразена като сива чапла, един от най-важните образи, свързани с живота и смъртта. Като въплъщение на Озирис, тя помага на мъртвия да премине всички препятствия и

да постигне

безсмъртие,

а слънчевата природа я свързва с Твореца и е в основата на сътворението... Изгрев, залез, смърт, раждане.”

Деница Такева е дъщеря на известния тв журналист Иван Такев и съпругата му Камелия, а кончината потресе света на египтологията. “С тъга и скръб Националният музей на египетската цивилизация скърби за Деница Такева-Германова – гласи официалното съобщение. - Вчера почина членът на Българския институт по египетска археология. Дени беше влюбена в Древен Египет и неговите артефакти и имаше мил и любящ дух към Египет и неговия народ. Тя допринесе и имаше основна роля древноегипетската цивилизация и език да достигнат до българските деца, а творбите бяха вдъхновение за много работещи в сферата на египетските артефакти.” Музеят отбелязва, че Деница е била в основата и на филма на БНТ1 “Царят и слънцето”, представен в Кайро на 24 май тази година. Както и че смъртта е огромна загуба за египетските археологически изследователи и за Националния музей на египетската цивилизация.

В Българското египтологично общество Деница Такева направи невъзможното. У нас, където интересът към тази наука винаги е клонил почти към нула, тя само за 6 години създаде сплотена група от над 8 хил. запалени ентусиасти, които с нетърпение очакваха лекциите на световноизвестни лектори. Организира и детска школа, защото вярваше, че един ден от нея ще излязат специалисти, които ще прославят страната с откритията си за

света на

фараоните

Вероятно причините за силния интерес към древния народ на Нил се крият в нейното детство.

“Всичко започва с мечтата на едно малко момиченце да отдаде душата и сърцето си на Древен Египет – разказа пред “24 часа-168 истории” египтологът Теодор Леков, който е сред най-близките колеги и ръководител на дисертацията на Деница Такева. - Когато е в четвърти клас, в отговор на литературно съчинение да опише мечтана случка, Деница пише, че иска да се срещне с археолога Хауърд Картър и той да я разведе из гробницата на западния бряг в Луксор.” Всъщност Картър е легендарният откривател на гробницата на Тутанкамон и може би човекът с най-голям принос египтологията да се превърне в наука.“В чест на Картър тя направи изложба, посветена на годишнината от откриването на гробницата на Тутанкамон, хора от чужбина изпратиха уникални фотоси – допълни още Леков. - Египтолозите я наричаха „Кралицата на Египет”. Ако някой някъде откриеше фрагмент от Книгата на мъртвите, го изпращаше с молба: “Дени, моля те да го прочетеш”. Тя винаги отговаряше: “Няма проблем, до довечера ще ти пратя превод”. Египтяните я обожаваха, защото тя ги даряваше с усмивка, с любов, навсякъде срещаше приятели и те правеха всичко необходимо да подпомагат дейността . Владееше гръцки, латински, но мечтата бе Древен Египет.

Следвайки желанията на близките за успешна кариера, тя завършва семестриално право в Софийския университет, но любовта към Египет взе връх.

Завърши при нас бакалавърска и магистърска степен с отличие, а аз бях научен ръководител и мога да кажа, че работите многократно надхвърляха изискванията. Тя стигна до научни открития, готвеше публикации в чужбина, а сега аз трябва да ги довърша...” 

Според Леков Деница започва да учи йероглифите и езика, но толкова скоростно напредва, че

изпреварва всички останали

“Постоянно искаше нови и нови задачи, когато давах нов текст за превод, на другата сутрин тя ми казваше: “Цяла нощ не спах, но текстът е преведен” – разказва Леков. - След което очакваше моя коментар. Имаше неизчерпаема енергия да работи, все се чудех как може такова момиче да свърши толкова много неща.

Помня, че веднъж дадох предложение да направи дружество, в което да приюти любителите на Древен Египет - студенти, ентусиасти, смятах, че ще се формира някаква малка организация, която ще поддържа жив интереса към нашата наука, но

тя го превърна

в социален феномен

Българското египтологично общество вече има над 8 хил. последователи, тя постоянно качваше нови и нови материали, всички научаваха новини оттам, споделяха събитията , а тя бе извор за нови идеи, изложби, представяния, балове на египтологичната общност, школи.

Деница се превърна в душата и сърцето на тази организация. Съвсем сама вършеше всичко.”

“Раздаваше се за децата в детската школа, с такова желание подготвяше материали, дори казвах, че искам да съм дете – спомня си пред “24 часа-168 истории” нейната приятелка и колежка Любомира Данова. – Изпипваше до съвършенство материалите. Запознахме се през 2017 г., когато създаде Българското египтологично общество. Бе издирила и други хора като мен. Оттогава станахме много близки, пишехме си постоянно, дори се шегувахме, че имаме толкова много общи неща, че някой ден трябва да се подложим на хипноза, за да разгадаем каква е тази странна работа.”

Според Любомира събитията, организирани от Деница, се превръщат в едни от значимите в света на египтологията.

“Тя канеше египетските посланици и много учени на световно ниво, миналата година направи онлайн среща с един от най-известните египтолози, Джон Бейнс – разказва Любомира Данова. - Беше изключително енергична и ефективна, винаги съм се чудила откъде вадеше тази енергия, как постигаше всичко да е изпипано до най-малкия детайл, да е съвършено. Заедно с това бе

безкрайно отдадена на

двете си момиченца

Аз също съм майка, но често се комплексирах от нея, тя бе перфектна домакиня, майка, намираше време за всичко, уникален човек, слънчево момиче.”

Любомира си спомни, че когато Деница организира изложбата, посветена на Хауърд Картър, създателят и куратор на библиотеката Peggy Joy Egyptology Library Уилям Джой изпраща безвъзмездно непубликувани до момента снимки на Картър и те стават част от експозицията. Сега Любомира писала на Джой за кончината на Деница и той веднага поел ангажимент да я включи с биографична справка с приносите в световната енциклопедия “Кой кой е в египтологията”.

“Тя заслужава да бъде в нея за всичко, което успя да направи, това е огромна привилегия и чест – казва Любомира Данова. – Познавам я и знам колко би се радвала, че ще е редом до световните египтолози. Тя бе в контакт с толкова много от тях, развиваше много проекти, сега всички са в шок, всички плачат. Казват, че не могат да повярват. Всички сме за кратко на тази земя, но

тя ще остане във

вечността,

защото ще влезе в енциклопедията. И за нея ще четат младите египтолози.”

“За Деница, каквото и да се каже, ще бъде малко – споделя пред „24 часа-168 истории” приятелката Николина Мирчева. - Моята приятелка, моята сродна душа, сестричка, моето мило момиче. Дени не принадлежеше на това време и пространство, тя носеше много стара и мъдра душа, но не от онази, натрупаната мъдрост, а наследената, изначалната. Съществото беше светло, природата - слънчева, лицето - изкуство. Деница умееше да влиза под кожата, да си проправя път до сърцето ти с лекота. Грижата към най-близките и най-далечните не се различаваше дори минимално в опитите да помогне, да бъде полезна, да обгърне и да излекува всяка човешка болка. Една на милион - не, една на милиард, че и по-рядка. ... Ще я оставям да ми говори увлекателно за пътешествията в Слънчевата ладия, за полетите над тръстиковите полета, за завръщането У Дома. Тя ще остане завинаги жива в сърцето ми.”

Николина била поразена най-вече от човещината на Деница.

На предпоследния ден

от експедиция в Египет

видели куцо магаре

Някои го галели, други го нахранили, а Деница се свързала с организация за защита на животните в Кайро, които прибрали и излекували животното.

“По време на пандемията, когато туризмът в Египет страдаше, тя пращаше пари на приятели от сектора, защото гладуваха – спомня си Николина Мирчева. - Купуваше от тях непотребни сувенири, за да им помага.”

“Такъв човек се ражда веднъж на 100 години, с такава енергия, любов, себеотдаване, тя бе феномен, който покори сърцата не само на българските любители на египтологията, но създаде хиляди приятелства по цял свят – спомня си просълзен Теодор Леков. - Достатъчно е да се проследят реакциите на Немския институт в Кайро, на Египетския музей, на американския изследователски център в Египет, на учени от Чикаго, Оксфорд, Кайро, за да добием представа за мащабите на нейната дейност и творческа личност.”

“На шега ти казвах, че си Хауърд Картър в пола – написа Иван Такев в трогателен пост. - Дано го срещнеш някъде в небесните селения! Сигурен съм, че той като истински джентълмен леко ще ти се поклони и ще повдигне цилиндъра си! Сигурно някъде там ще срещнеш и любимите ти Гергина Тончева и Оги Радев! Съжалявам, че не съм на твоето място и че ме изпревари. Благодаря ти, че ме дари с две слънчеви внучки, които дано са наследили твоя талант и устременост! Няма вече кой да ми дава кураж с неговото: “Дядка, дядка, всичко ще е наред!”. Лети, моя звездичке! Толкова много твои планове и мечти останаха нереализирани. За нас ти винаги ще бъдеш жива. Твоят неукротим дух и интелект винаги ще бъдат с нас!”

Още истории и случки с българския Хауърд Картър в пола очаквайте в следващ брой.