- Наско, чист късмет е, че те засякохме в София през лятото. Имате ли много ангажименти?
- Заети сме, но имаме и по някой свободен ден. Успях през юли да си открадна няколко почивни дни. Не се оплакваме от ангажименти. Следващата седмица ще участваме с концерт за набиране на средства за възстановяване на църквата на нос Емона, а след това в Св. Влас и накрая може би отново в Несебър.
- За поредна година забихте на Джулай морнинг.
- Беше супер. Още когато правихме организацията за събитието, се предвещаваше, че ще бъде епично, защото съвпадна с уикенда. Предните години хората трябваше да дойдат да ни гледат и веднага след това да се връщат на работа. Тази година според мен мина най-добре, защото хората знаеха защо са дошли. Имаше море от хора и беше приказно. Открихме малко преди да се покаже слънцето и с песента "Джулай морнинг" уцелихме изгрева точно в 5,32.
- Всяка година пееш с вокала на "Юрая хийп" Джон Лоутън. Как точно се запознахте и сработихте?
- Това е традиция. Всяка година след изгрева пеем повече от час най-доброто от репертоара на "Юрая хийп". Вече шеста година заедно правим много добри концерти. Случва се и той да запее наше парче, но на английски, примерно пял е "Спасение". Запознахме се през 2000 г. в Лондон. Имахме концерт с още няколко групи, сред които и неговата. Те представяха нов албум. Джон за разлика от другите групи преди нас остана докрай и изгледа нашето участие. Събрахме се типично по музикантски.
На тръгване каза: "Момчета, с удоволствие бих работил с вас"
Няколко години след това организаторът на Джулай морнинг Цонко Цонев, кметът на Каварна реши, че е време да поканим западна звезда да вземе участие и така посрещнахме за първи път изгрева с Джон Лоутън.
- Намираш ли разлика в работата с български и чуждестранни изпълнители?
- Не бих казал. Б.Т.Р. сме работили с много западни артисти. Правили сме няколко концерта с Глен Хюз, в които сме били "Дийп пърпъл" за него. Той се различава много от Джон Лоутън. Чужденците не биха могли да се сложат под общ знаменател, нито пък българите. Всичко си зависи от човека. Лесно се сработваш с приятели и професионалисти. Работили сме с почти всички големи имена от българските изпълнители и се получава добър резултат. Не става въпрос само за изпълнението, а и за това всеки да вкара нещо от себе си. Умението да импровизираш те прави професионалист, за разлика от някой, който си мисли, че е звезда. Тези хора са далече от професионализма, те са просто известни.
- Според теб има ли звезди в България?
- Мисля, че на нашия малък пазар е пресилено да се дава определението звезда. Но не може да се отрече, че Лили Иванова, Васил Найденов, всички по-стари групи са все хора великани в музиката. Те са оставили дълбока следа, така че да бъдат запомнени. Утъпкаха пътеката.
- Има ли сега кой да я следва?
- Не случайно направихме албума си "Дежа вю", преди няколко години. Избрахме 10 песни на групи и изпълнители, именно които са ни показвали пътя, когато сме били млади. Слава Богу, това са хората, които са ни оформили музикалния вкус. Като дете слушах всякаква музика, но откъм българска страна се опитвах да чуя абсолютно всичко.
Това са изпълнители, които не се забравят
Беше ни много трудно да отсеем само 10 песни на тази епоха. Всеки един от нас трябваше да донесе десетина песни, които му харесват, и вкусовете ни съвпаднаха за много от тях. Този албум е поклон пред големите изпълнители и подборът не беше лесен. Ние не се стараем да записваме албуми и парчета на конвейер. Опитваме се да надскачаме себе си всеки път. Не знам доколко се получава, но се стараем всеки албум, текст или музика да бъде по-добър от предишния. Опитваме се и звукът да бъде на световно ниво. С албума "Дежа вю" можем да се появим на всеки западен пазар и да се гордеем със звука, който сме постигнали.
- През годините успяхте да задържите постоянно ниво като група, не се разпаднахте. На какво се дължи това?
- Причината се крие в два фактора. Първият е стилът - рок. Това е една адски истинска музика. Другото е, че ние винаги сме се опитвали да бъдем коректни с публиката. Не сме правили компромиси с творчеството си. Може да прозвучи шаблонно, но имаме любовта на публиката. Понякога прекалено дълго време не издаваме нови песни, но хората са търпеливи, за което сме им благодарни.
- Рокът си е бунтарска музика, особено пък през комунизма. Не сте ли имали проблеми с властта тогава?
- Тя все още си е бунтарска, но сега поне е позволена. По времето на комунизма всеки един от нас беше в различни групи, но моите спомени са за два спрени концерта с тогавашната ми група "Никога преди".
Едното ни участие беше спряно, защото нямахме 30% руска музика,
а за другия концерт ни свалиха от сцена, защото плакатът ни беше черно-бял и приличал на некролог..
- Чувстваш ли се късметлия с професионалните възможности, които си имал и продължаваш да имаш?
- Факт е, че вратите винаги са се отваряли с лекота в музикалната ми кариера. Когато птиченцето кацне на рамото ти, трябва да си готов за него, т. е. за шанса, който ти се дава. Ако не си подготвен и не мислиш за своето желание, дори няма да разпознаеш птичето, което е кацнало. Всеки един от групата винаги е искал да бъде част от нещо такова, да бъде известен, да излиза на големи сцени и хората да пеят песните му. Сега с гордост можем да кажем, че имаме четири песни в учебниците по музика. Когато човек иска нещо силно, може да го постигне. Може би желанията и молбите няма да се изпълнят изцяло, но със сигурност ще му се случи нещо в тази насока.
- Мечтал ли си за нещо друго освен музика?
- Като малък сигурно съм искал да бъда пожарникар или нещо друго. Спомням си за увлечението ми по войниците. Имам по-малък брат, с когото имахме щастието да живеем в къща с голям двор. Имахме пясъчник и всички деца от квартала се събираха там, за да си играем с войниците, които майка ми беше донесла от Москва. Военната тема при момчетата си е актуална винаги, особено тогава. И сега има хора, които обичат професията на войник. Сега е по-правилният подход, защото ставаш професионален войник, занимаваш се с нещо, което харесваш, и ти плащат за това.
- Някога занимавал ли си се с нещо друго?
- Баща ми беше строг човек и веднага след като се уволних от казармата, ми каза, че трябва да нося пари в къщата. Започнах да работя като барман за малко, после отидох в аерологията в ХМС. Изкарах две години и половина на държавна заплата, която не беше голяма. Не спирах да ходя на репетиции със "Сателит". През 93-та имах още една банда "Бард", която се разпадна, и малко след това ме поканиха в Б.Т.Р. за турнето във Франция. Отидох за малко, но ето, че още сме заедно.
- Какво се случи във Франция?
- Покрай този френски албум се случиха две основни неща. Първото е, че ни събра в състава, в който сме и днес с изключение на Илиян, който дойде преди 15 години. Второто нещо е, че след като записахме албума, дойдоха билетите за Франция с покана да свирим на Лазурния бряг. Не постигнахме кой знае какъв успех, но успяхме да видим клубния живот в Ница. По това време българските групи бяха на мнение, че трябва да стъпят директно на голяма сцена.
Трябва да се тръгне първо от малък клуб, голям клуб и чак тогава да се покажеш пред огромната публика
Не всички успяват да преживеят качването си на голяма сцена и затова трябва да израснат по този плавен начин. Така се върнахме по родните клубове и започнахме да свирим рок и хеви метъл, което си беше абсолютна анатема на онова време.
- Вие сте израствали паралелно с чалгата.
- Чалгата тогава беше по кръчмите, не е била на клубно ниво. За мен тя излезе на светло след 2000 година. Клубовете са място за музикално изживяване, докато кръчмите са места, където отиваш да се наядеш и някой да те забавлява през това време. Разбира се, доколкото е възможно да се забавляваш на такова място. Лично аз не ходя по такива заведения. Два пъти съм посещавал видни столични чалга клубове през 90-те. Проблемът при мен е, че дори да ме подлъжат под въздействието на алкохол да отида, изтрезнявам веднага, ставам и си тръгвам, защото ми е скучно. В България се слуша много чалга, но за мен това е проблем на държавата. Вече две поколения са закърмени с неправилната музика.
- Какво ти е мнението за младите изпълнители?
- Те нямат сцена, на която да се изявят и да получат удовлетворението си от труда, който са хвърлили, да подготвят парчето си. Обезверяват се с времето и спират да се занимават с музика или запяват стил, който не им харесва, за пари. За мен това не е истинско изкуство.
Има много
изпълнители по
света, които са
се издигнали благодарение
на интернет
Отказвали са им много компании, но опитват всички варианти. Примерно на Лейди Гага са отказали договор няколко пъти, но се оказа, че тя е суперхит. Разбрах от Славчо, китариста в групата, че е направила страхотно шоу онзи ден. Нейните парчета са доста ретро. Музиката, която пише е от 80-те години, поднесена по съвременен начин. Никой не може да отнеме истинската музика. Когато направиш песен с китара и хубав глас, хората я харесват веднага, дори и да не е записана с последна дума на техниката. Бившият барабанист на "Нирвана" Дейв Грол, който спечели няколко награди "Грами" за една песен, каза че я е записал в гаража си на осемтраков касетофон. Това доказва, че когато една песен е хубава, може да я запишеш вкъщи с микрофон и китара.
- И вие наскоро спечелихте награда на пролетния конкурс на Българското национално радио с песента "Защо".
- Тази първа награда за нас е знак, че имаме още много да дадем. Със сигурност няма да спрем да се занимаваме с музика, въпросът е къде ще бъде тя в очите на професионалистите и хората. В клипа към песента участва Асен Блатечки, който е много добър мой приятел. Той като истински пич и мъж на място каза, че има два свободни дни и ще участва безплатно, защото ние не можем да си го позволим. Моите адмирации, че откакто седяхме на един чин в клас, досега не се е променил.
- Говори се, че ти предстои сватба с приятелката ти Ивана. Вярно ли е, или за пореден път са само слухове?
- Не знам защо, но от време на време медиите се сещат, че не съм женен и започват да пускат слухове, без дори да ме попитат.
Ще има сватба, но не мога да кажа кога точно
Отдавна съм предложил брак, тя прие, но не сме насрочили дата. Всяка година Цонко Цонев ми насрочва сватбата за септември. Дори веднъж ми извъртя номер. Обади се на няколко приятели и им каза, че са канени на моята сватба. Те започнаха да ми звънят и честитят, хитър се оказа Цонко, но пак нямаше церемония.
- Не държите толкова на документа или има друга причина да не се ожените толкова време?
- Самото подписване не е важно за нас. Отдавна живеем заедно, връзката ни е на 10 години.
- Тя е оперна певица. Как се съчетават рокът и операта?
- Идеално. Въобще рокът и класическата музика се съчетават идеално. Покрай нея започнах по-често да слушам такава музика. Всеки човек трябва от време на време на слуша класика. Който не е слушал Моцарт поне веднъж в живота си, все едно не е бил на този свят. Това е една приказно красива музика.
- Обмисляли ли сте съвместен проект?
- Може би ще го направим, но ще бъде страничен проект, за наше забавление и удовлетворение. Ако погледнем в примерите, в световната музика има само една подобна песен, която е написана, изпята и станала хит и това е "Барселона". Има и други опити, но ние дори не сме чували за тях. Смесването на двата стила е трудно, така че песента да отива и на двата стила.
- Дъщеря ти музикално насочена ли е?
- Досега не е изявявала музикални наклонности, тя иска да става актриса. Ходи в актьорска школа. Онзи ден ми се обади, че са я извикали да пее в някаква ученическа група. Това беше изненадващо за мен, защото никога не е искала да тръгва по моя път. Но това е моята дъщеря и аз ще я подкрепям във всичко.