• По случайност или знак свише, но това e единственият български цар, чието тяло е съхранено - ще направим една отговорна крачка пред историята, ако го върнем у нас, твърди историкът пред ГЕОРГИ МИЛКОВ
• Като чуят “царско”, някои си представят, че членовете на това общество се събират във влажни подземия и играят кегли с оглозгани републикански черепи

- Проф. Стоянович, напоследък зачестиха събитията в двореца “Врана” и активностите, свързани с Царското историческо общество (ЦИО), чийто председател сте вие. Какво всъщност представлява това общество?

- Наясно съм, че прилагателното “царско” буди допълнителен интерес, а при мнителността на нашего брата той винаги се предполага да е в още по-горния регистър. Вероятно има и такива, които си представят, че членовете на това общество се събират във влажни подземия и играят кегли с оглозгани републикански черепи.

Всъщност, както вероятно предполагате и вие, този предполагаем приказен сюжет е нелеп и смешен.

През 2017 г. ние създадохме научно звено към Фонд “Цар Борис и Царица Йоанна” в двореца “Врана”, който се ръководи от дългогодишния му директор доц. Ивайло Шалафов. Кръстихме го “общество”, защото желаехме да подчертаем единството, клубното начало и обединението на съмишленици. Иначе можеше спокойно да се нарича я дружество, я кръжок. Както се казва и в учредителния документ, Царското историческо общество е “доброволен сговор на лица с трайни интереси в областта на изследване, опазване и популяризиране на историята на българската царска династия, Третото българско царство и Монархическия институт изобщо”. С това, вярвам, разкрих напълно намеренията и интересите ни.

- Да дръпнем леко завесата и да кажем кои са допуснати до този “доброволен сговор”. Каква е структурата на Царското историческо общество?

- Тя не блести с оригиналност, каквато не е и търсена. По-скоро се ориентирахме към подобни структури из Европа. Като избран председател държах да привлечем в Научния съвет - висшия експертен премиум на ЦИО, доказани и мотивирани наши и чужди специалисти. Това са капацитети като проф. Веселин Янчев, проф. Милко Палангурски, доайена на българската историческа наука проф. Андрей Пантев. От Централна Европа имаме проф. Роман Холец, един дългогодишен изследовател на нашата династия от Университета “Комениус” в Словакия. Особено ме радва, че в този съвет е и арх. д-р Любинка Стоилова - най-добрият познавач на архитектурата и стила на Третото царство.

- Ако човек би могъл да присъства на вашите сбирки, какви по-важни теми ще чуе да се разискват там?

- Както е видно от намеренията ни, интересите ни са родната история и световни взаимовръзки в периода от и около Освобождението през 1878 г. до преврата от 1944 г. и насилственото изгонване на царското семейство две години по-късно. Разбира се, продължаваме и поддържаме както изследвания, така и документален масив и за целия период на изгнание на цар Симеон, княгиня Мария Луиза и роднините им.

Научният съвет се събираме регулярно при възможност на състава му. А с членовете правим дискусии, срещи и премиери на книги и филми в зависимост от конюнктурата. Винаги каним и външни лица, когато някой проявява интерес. Това е и в основата на дейността ни – отворени сме за всякакви предложения и контакти и повечето от тях са били приемани от борда на Фонд “Цар Борис и Царица Йоанна”.

- С какво Царското историческо общество допринася за съвременния и правдив прочит на историята на Третото българско царство?

- Не се ласкаем, че сме в състояние да обърнем радикално погледа към периода на нашия интерес. В това отношение има значително и в пъти по-важни и значими научни и учебни заведения, на първо място БАН и водещите ни университети. В това отношение ние сме по-скоро добронамерени еволюционисти, които се облягат на фактите и документите, обогатяват се взаимно и - защо да не го подчертая - изпитват дори удоволствие от общуването си.

Знаем си мястото, което е достойно, но скромно. На базата на архивите и артефактите работим за просвещение у нашите съграждани и в тясна връзка с редица колеги историци по въпросите на Третото българско царство.

Никога не съм криел и личното си убеждение, че рано или късно, но винаги на базата на безстрастен преглед на архивите ще добием един обективен прочит на новата ни история. Ако всеки запали по една свещ на знанието, то рано или късно огънят ще освети истината. А тя не може да бъде повече от една, защото само документите имат право.

- Безспорно е така. Разкажете ни за някоя от последните научни дискусии, които се състояха в салоните на двореца “Врана”?

- В началото на месеца посрещнахме с научна лекция и голяма дискусия нашия колега от Виена Гюнтер Фурман, който представи последната си монография за живота и дейността на оцелелите след революцията представители на Бурбонската династия в Австрия. Това на пръв поглед звучи малко далечно от България, но е точно обратното - Бурбоните са първи братовчеди на нашето царско семейство и събитията в останалите части на Европа винаги пряко са засягали и нашата държава.

- Как се отнасяте към темата за завръщането на тленните останки на цар Фердинанд в България и как трябва да се подходи по този въпрос, за да стане реалност?

- Цар Фердинанд почива в Кобург през 1948-а. Умира в мизерия, болест, надживял двамата си синове, в пълна безнадеждност за любимата България, поробена от руснаците и нашенските комунисти. Допреди десетина години, когато обективността полека-лека се завърна в оценката за него, той беше нарочен за най-черната овца на новото ни време.

Без да е светец или гений, той има множество заслуги за европеизацията на България. Разбира се, има и големи вини като държавник. Такива като него биват тачени и чествани, без това да пречи на обективното им научно изучаване и разобличаване (където е нужно). Далеч по-посредствени владетели и управленци из Европа – каквито бяха повечето от неговото време – са част от националната памет на своите нации.

Ние продължаваме да сме длъжници на обективността, но и тази тенденция ще се обърне.

По случайност или знак свише Фердинанд I се оказва единственият български цар, чието тяло е съхранено. В чужбина, слава богу, защото с варварското отношение на миналите властници нямаше и него да имаме на този свят. Той почива във временен ковчег в криптата на катедралата “Св. Августин” в Кобург, положен в краката на родителите си.

Повече от логично, повече от задължително е той да намери последен покой на българска земя. Убеден съм, че така не само ще направим една отговорна крачка пред историята на нашия род, но и ще изпълним една негова мечта - да почива във втората си, истинската родина.

- Ако това се случи, поне ще имаме един царски гроб в България. Но все пак да ви попитам - защо е важно всичко това?

- Ами важно е, за да станем от формални истински европейци, без да престанем да сме българи. Обратното, така ще внесем своята част от европейското наследство в континенталната памет. Важно е, за да покажем, че можем да бъдем и различни от това, което, за жалост, често сме.

Знам, че е трудно. Защото да вярваш в истината, закона и държавата, си е трудна работа, която винаги е куцала у нас в последния век и половина. Но представете си какъв срам пред дедите ни и какво предателство към децата ни, ако не опитаме поне. Може да е с малки крачки, с малко лъкатушене и озъртане, ама поне да е в правилната посока.

- От опитите за правдива оценка на миналото и надеждите за достойно бъдеще да се върнем в реалностите на настоящето. Какво да очакваме от ръководения от вас Фестивал за документално историческо кино в Бургас това лято?

- Не само фестивал, ами шесто поредно издание, оцеляло въпреки ковид, и политическата конюнктура! Към края на месеца ще затворим слота за подаване на кандидатури за състезателната програма и започваме с подбора. Работим и по екипа на журито, но още не мога да съобщя имена, очакваме потвърждения от чужбина. Трябва да благодарим сърдечно на община Бургас и лично на кмета Димитър Николов, че стоят зад нас и вярват в нашия форум като неизменна част от културната политика на тази курортна перла. Убеден съм, че няма да ги разочароваме и тази година.

Паралелно ще представим както съпътстваща филмова програма за широк кръг зрители, така и специални филми за гимназиалната аудитория, защото от началото държим да дадем своето и за просвещението на идното поколение.

В рамките на фестивала ще организираме и кръгла маса по повод 100-годишнината от Септемврийското въстание. Моят колега проф. Веселин Янчев написа по този въпрос една забележителна книга и отсега се радваме на неговото експертно присъствие.

- Да, фактологията за Септемврийското въстание, така добре обобщена в книгата на проф. Янчев, наистина заслужава най-голям интерес. А от вас в личен план каква писмена продукция да очакваме, професор Стоянович?

- Абе, да ви кажа ли, то заради писмената продукция имам все по-малко личен план. Но поне с писането нещата вървят добре. Наесен планирам да излезе едно преработено издание на монографията ми за събитията около падането на Стамболов и големия завой на Изток, който предприема България през 90-те години на по-миналия век.

А за своя радост ще се надявам да пусна на пазара и една книга лични спомени от детството и ученическите години, та чак до университета. Мисля, че ще намери достатъчно публика, която с тъга или копнеж ще си спомни онази епоха.

Обещавам да се обадя и на вас, за да знаете навреме.