Животът им поразително прилича на този на водача на руския пуч, но за разлика от тях той е късметлия

Двамата му предшественици загиват малко след като са навършили 50 години, 62-годишният основател на ЧВК "Вагнер" се срещна с Путин и изчезна

Лидерът на ЧВК “Вагнер” Евгений Пригожин има двама двойници - един от XVII век и друг през ХХ. Общото между тях е, че упорито флиртуват с властта благодарение на внушителните си частни армии, които управляващите тайно финансират, но в един момент това не е достатъчно и генералите решават да посегнат към трона.

Безспорно единият е Албрехт Венцел Еузебиус фон Валенщайн, роден през 1583 г. Със своята собствена армия и невероятен военен талант той се издига, става безмерно богат и е един от най-влиятелните хора в Свещената Римска империя. В един момент покровителят му император Фердинанд II

започва да го

подозира в бунт

и се заформя интрига, която много пр илича на сегашната между Путин и Пригожин.

Валенщайн се ражда в Бохемия в семейство на аристократи протестанти. Макар че фамилията му е бедна, той успява да завърши различни университети и още юноша говори 4-5 езика. В един момент решава да приеме католицизма. Според някои младежът попаднал

под влиянието на йезуитите,

които с изкусните си методи така го манипулирали, че успели да го върнат в римокатолическата църква. Друг негов съвременник разказва, че Албрехт бил спасен по чудодеен начин от Света Богородица. Каква е била истината, днес никой не може да каже. Факт е само, че някъде по това време, когато е 26-годишен, той попада в полезрението на една изключително заможна дама - Лукреция Некеш. Самата тя владее 4 града в Източна Моравия и макар че е с 3 години по-възрастна, вече е загубила първия си съпруг. Затова с удоволствие се впуска в любовна авантюра с амбициозния младеж и финансира различни негови начинания. Тя обожава галантния и образован мъж и въпреки че е беден, решава да се омъжи за него. По неизвестни причини Лукреция умира след 5 години и благодарение на наследството Албрехт изведнъж се оказва един от най-заможните хора в Бохемия. Нещо повече, приет е в най-стария и престижен рицарски орден, където е редом с кралски особи.

Богатството обаче върви и с безмерните му амбиции за власт. Той внимателно наблюдава ситуацията и стига до извода, че ако

инвестира в 200 конници,

а след това разшири тази военна част, в един момент може да се превърне във важен фактор. Талантът му на бъдещ велик командир си проличава още след първите успехи в различни конфликти. Славата на смелия млад благородник расте и през 1623 г. в него се влюбва дъщерята на близкия до двора граф Карл фон Харах - Изабела. Благодарение на брака си с нея общото им богатство става напълно достатъчно, за да се превърнат в най-влиятелната фамилия в цяла Бохемия.

Протестантите обаче са мнозинство там, а Албрехт вече е влязъл в благородническите кръгове и когато започват

въоръжените

сблъсъци,

той избира да застане на страната на императора на Свещената Римска империя Фердинанд II. Но той не го прави с лозунги, а събира свои военни части, оборудва ги с най-модерните за епохата оръжия и започва да помита въстанията на протестантите едно след друго. Очарован от смелостта и щедростта му, императорът му дава всички имоти, които Албрехт е конфискувал от протестантите. Безумно смел, с иновативни военни тактики, той печели още няколко невъзможни наглед битки и дворът му делегира права да създаде 50-хилядна армия, която да брани интересите на императора. Финансират го тайно чрез огромни кредити и възможност само той да може да купи определени имоти. След разгромяващата победа над протестантите при Десау вече нищо не може да попречи на владетеля да даде на смелчагата титлата граф палатин(пфалцграф, представящ в херцогствата интересите на императора - б.р.) и владението над земите в цяла Северна Бохемия.

По-късно го

“повишава” в принц,

а след това и в херцог. Популярността на Валенщайн сред личната му армия расте. Императорът е доволен и не пропуска да му осигурява щедри възнаграждения и още по-сериозни заеми. С богатството и влиянието вървят и бойните подвизи. Винаги, когато Албрехт поведе частите си, те помитат бунтовниците в 30-годишната война между католици и протестанти. Благодарение на това му е присъдено не само званието генералисимус, но и адмирал на балтийския флот.

Точно когато е на върха на славата и сякаш нищо не може да спре възхода на талантливия генерал, сякаш нещо го сепва. Една битка преобръща напълно всичко. В епично сражение с армията на шведския крал Густав II Адолф, шведите побеждават, но кралят е убит в битката. Според историци в този момент Валенщайн осъзнава, че оттук нататък няма никакъв шанс кръвопролитната война да бъде прекратена.

Дали е бил уморен от конфликтите, в които участва вече 23 години, или е имало друга причина, но след това военачалникът започва тайно да договаря примирия. За негово съжаление, част от приближените му предупреждават императора, че тези кроежи ще са в негов ущърб. Логиката им е, че в един момент генералисимусът ще обърне армията си срещу монарха, защото

мирът иска компромиси,

а Фердинанд II не е готов да ги направи. Той е решен да изкове победата на всяка цена, въпреки че по това време вече цели части от Европа са обезлюдени в резултат на абсурдната братоубийствена война.

За разлика от императора, Валенщайн сякаш проглежда и вижда цялото това безумие, обхванало протестанти и католици. Той иска мир и все по-трудно може да бъде накаран да води реални битки, за целта си измисля поводи, увърта, а през това време Фердинанд беснее. Впрочем такъв етюд се разигра и между Пригожин и Путин, когато лидерът на ЧВК “Вагнер” публично обяви, че не разбира смисъла на "специалната операция", защото никъде в Украйна не е видял нацисти. Както и че е потресен, че руските генерали с некадърността си са погубили "100 000 войници".

Както за Путин, така и за Фердинанд поведението на Пригожин и Валенщайн е равносилно на бунт. Обкръжението на Албрехт

започва да доносничи

пред монарха, че той провежда тайни преговори с враговете му и императорът с основание се притеснява, че влиятелният пълководец планира преврат, за да седне на трона. В страха си владетелят насочва срещу Албрехт цялата държавна машина, за да го изправи пред съда. Нещо подобно се разиграва и сега в Москва, където се правят обиски в имението и офисите на Пригожин и бяха открити 5 кюлчета злато и 102 млн. долара. В онези времена обаче Валенщайн не се притеснява - в крайна сметка той, макар и със заеми от императора, сам финансира личната си армия и е убеден, че тя е лоялна само към него. Вероятно и при Албрехт, както и при Пригожин в един момент достъпът до средствата е прекратен. Освен това срещу Валенщайн е издаден имперски указ, с койтотой се отстранява от командването, защото е обвинен, както впрочем и Пригожин, в държавна измяна. И ако дотук приликите бяха почти едно към едно, в един момент сюжетните линии леко се разминават. Албрехт вместо да атакува Фердинанд или столицата, както направи последователят му в Русия,

той решава да избяга

със 100 от най-верните си хора при шведите и да потърси закрила. Посрещнат е от ирландско-шотландски полк и с хората му са поканени да им гостуват. Горе-долу като ЧВК “Вагнер”, които са настанени в 3 лагера в Беларус за “своя сметка”.

Точно когато започва празненството в чест на пристигането на Валенщайн и свитата му, в залата нахлуват войници, които избиват офицерите му. Албрехт успява да се измъкне невредим. Група мускетари обаче го проследяват, изчакват да се стъмни, нахлуват в спалнята му и го убиват. За момента

Пригожин избягва

тази нерадостна съдба

В историята има още един ярък персонаж, повел частната си армия, за да щурмува властта, но за разлика от Пригожин той се е порадвал на своя звезден миг като президент, макар и само за 2 години. Джан Дзуолин е роден в Китай през 1875 г. в крайно бедно семейство. За да помага за прехраната на фамилията, той ходи на лов за зайци, лови риба.

Веднъж в гората срещу него се изпречва бандит на кон. В този момент Джан взема светкавично решение - да го убие и да му вземе коня и оръжието. Така самият той става бандит, но не какъв да е. Постепенно сформира своя лична армия и за цялата околност 21-годишният младеж се прочува като китайския Робин Худ. Той и кохортата му ограбват богатите и част от плячката с удоволствие раздават на бедните, за да изхранят децата си. Благодарение на обиритеДзуолин става богат като Али Баба и със солидния си ресурс наема все повече и повече бойци. С времето те се превръщат в

страховита сила

и когато през 1900 г. избухва бунт срещу императора, Джан решава, че е време да излязат от гората и да се легитимират, като защитят монарха. Веднъж присъединили се към имперската армия, неговите военни части са признати от всички. А за благодарност династията Цин му поверява охраната на границите на Манджурия и го упълномощава да репресира останалите банди. Заедно с това военните части на Дзуолин охраняват търговските кервани из огромната територия на Китай, а когато започва руско-японската война, японски генерали го канят да се бие на тяхна страна срещу щедро възнаграждение. Горе-долу, както ЧВК “Вагнер” “помагаше” на определени африкански режими срещу участия в златни, диамантени и уранови мини.

Както Пригожин, който се сприятелява с ген. Сергей Суровикин, така и Джан става близък с ген. ЮенШъкай, наумил си да стане император и да сложи край на династията Цин. Джан Дзуолин обаче е хитрец - той му помага, но заедно с това

тайно води преговори

и с император Пу И, защото допуска, че той може да се измъкне от капана на Шъкай. Благодарение на гъвкавостта си и на внушителната си 100-хилядна армия, през 1920 г. Дзуолин е обявен за върховен владетел на Манджурия. Построява си замък, взема си 5 съпруги и живее в изключително охолство. Освен това е достатъчно дързък и си позволява смело да задържа всички данъчни приходи, като изпраща към Пекин само митата, които събира на границата. Провинцията става просперираща територия и в един момент Джан решава да атакува Пекин и да се провъзгласи за върховен лидер. В крайна сметка се обявява за генералисимус на Република Китай и застава начело на международно признато правителство. Силите на конкурента му Чан Кайши, подкрепен от комунистите в Москва, обаче не са съгласни и го атакуват постоянно. Япония настоява Джан да се оттегли и да се върне в Манджурия. Осъзнал, че враговете му са прекалено силни, две години след като е завзел върховната власт, той решава да се оттегли в своята провинция. За негово съжаление, по пътя

пред влака му е

заложена мощна бомба

Легендарният Робин Худ на Китай е ранен смъртоносно и умира след няколко дни. Общото между двамата дръзки претенденти за властта с въоръжени до зъби частни армии Джан Дзуолин и Албрехт Валенщайн е, че първият загива на 53 г., а вторият на 51 г.

На този фон смело може да се каже, че Пригожин се радва на истинско дълголетие сред бунтовниците със своите 62 години.