Опитните треньори могат с часове да ви разказват за онзи критичен момент, в който довчерашният хлапак с жълто около устата трябва да направи решаващия скок в света на професионалния спорт. Мнозина големи таланти са се проваляли именно при изкачването на това последно, но и най-високо стъпало към върха. Довчера си побеждавал с огромна разлика връстниците, но днес изведнъж се оказваш заобиколен от далеч по-опитни съперници, които

не прощават грешките

на младостта

Една стъпка накриво те връща в първи клас без право на поправителен.

Хубавата новина е, че шепа талантливи момичета и момчета успяха да напрегнат максимално психика и физика, за да влязат уверено в клуба на възрастните. А няколко престижни победи през последните седмици дадоха поводи за оптимизъм, че българският спорт все пак ще го има.

Да започнем с блестящото - не, дори изключителното представяне на Петър Мицин на европейското първенство по плуване за юноши и девойки в Белград. 17-годишният талант първо спечели две титли на 200 и на 800 метра, като и двата златни медала бяха гарнирани с рекорди на България. Черешката на тортата обаче беше триумфът му на 400 метра свободен стил. Роденият във Велинград плувец отнесе конкуренцията, постигайки световен рекорд за юноши, което беше и първият световен рекорд за българин в плуването.

“Вярвайте в Бог и той ще ви помага всеки път”, заявява след поредния си успех щастливият българин, който след броени дни ще навърши 18. Пътят му сякаш е предопределен, след като и двамата родители се занимават със спорт. Баща му е тренирал биатлон, майка му - лека атлетика, а младият Петър в началото пробва със ски бягане, но съдбата си знае работата и го праща в басейна.

“Най-сетне всички усилия и лишения дадоха желаните резултати. Мечтата ми е да участвам на олимпийски финал”, пожелава си Петър Мицин.

Натам са се запътили брат и сестра, за които, надяваме се, спортният свят един ден ще говори с възхищение. Когато е първи клас, Божидар Саръбоюков решава

да се пробва в скока

на височина,

а малко след това и сестра му Ирен влиза в залата. След това трупането на успехи се превръща в нещо като семейно хоби. През 2022 г. 18-годишният талант от Харманли печели среброто на световното първенство за юноши и девойки под 20 години в Колумбия, а сестра му се отчита с бронза на европейския младежки олимпийски фестивал. 12 месеца по-късно Божидар остава само на някакви си три сантиметра от бронзовия медал в скока на дължина на Европейското първенство по лека атлетика в зала.

Да, няма фактологическа грешка в текста, младият талант решава да смени дисциплините и е твърдо решен имено в скока на дължина да постигне големи успехи за себе си и за България. В това време сестра му също не си губи времето и на националния шампионат по лека атлетика отнася далеч по-опитните си съпернички в скока на височина с постижение от 174 см. Това е трети пореден златен медал за 17-годишната спортистка, след като по-рано през годината стана шампионка за девойки под 18 и под 20 години.

“Треньорът ни Димитър Карамфилов ни научи винаги да сме мотивирани за по-големи успехи от тези, които сме постигнали вчера или днес. Надявам се с брат ми да имаме и малко късмет, за да ни се изпълнят мечтите”, казва талантливата Ирен Саръбоюкова.Тя поне е възнаградена с възможността сама да отговаря за грешките и правилните решения. В отборните спортове обаче едно скърцащо колелце е способно да извади извън строя голямата машина.

Затова и са толкова ценни

победите на отбори,

съставени от млади момичета и момчета, които тепърва осъзнават отговорността си за постигане на общото благо.

Грациите от ансамбъла по художествена гимнастика –девойки, очевидно са научили важния урок, след като спечелиха абсолютната титла в многобоя на световното първенство в Клуж. Пак там Елвира Краснобаева спечели златен медал на финала на топка, ясно подсказвайки, че бъдещето на художествената ни гимнастика изглежда осигурено.

Същите поводи за оптимизъм се долавят и във волейбола. Мъжете и жените тази година не успяха да покажат пълния си потенциал, но поне запазиха мястото си в Лигата на нациите. При по-младите обаче имаше поводи за гордост. Националният тим за юноши под 17 години триумфира с титлата на Балканиадата, след като победи на финала Турция.

“Изключително ценна титла, защото е първата за този отбор. Трудното тепърва предстои. Очаква ни европейско първенство, където конкуренцията ще е много по-силна, но отиваме с високо вдигната глава”, обяви капитанът на шампионския тим Петьо Иванов.