Смята се, че корабът е потънал заради прокълната мумия, преследвала изследователя си

Въпреки че е изминало повече от век от потъването на “Титаник”, мнозина смятат, че над кораба тегне проклятие, което е застигнало и пътниците на подводницата „Титан“. Режисьорът на най-известния филм за трагедията Джеймс Камерън сподели, че е изумен от приликите между двете нещастия.

“Поразен съм от сходството на самата катастрофа на “Титаник”, където капитанът беше многократно предупреждаван за лед пред кораба си и въпреки това се втурна с пълна скорост в леденото поле в безлунна нощ – обясни Камерън пред ABC News. - Много хора починаха в резултат на това.

Паралелите между двете трагедии

са удивителни и наистина доста сюрреалистични, тъй като водолазите от “Титан” са били предупредени за същите опасности, на абсолютно същото място.”

111 години по-късно трагичната история на “Титаник” все още очарова и привлича вниманието на милиони хора по света, като експерти и оцелели споделят своите вярвания за злополучното проклятие.

Слуховете за проклятието още повече се засилиха, когато стана ясно, че съпругата на подводния пилот Стоктън Ръш, който е главен изпълнителен директор на OceanGate Expeditions и загина на “Титан”, е потомък на пътници, починали на “Титаник”.

Едни от най-богатите хора на кораба през 1912 г. са Исидор и Ида Щраус, които са прапрабаба и дядо на Ръш. Исидор е известен със своята храброст, тъй като преотстъпил мястото си в спасителната лодка на жени с деца, които се опитвали да напуснат “Титаник”. Съпругата му Ида не можела да го остави сам на потъващия лайнер. Двамата се хванали за ръце на палубата и останали завинаги на кораба.

Според една от теориите луксозният плавателен съд е потънал, защото на борда му е бил британският редактор Уилям Стед, който от години разследвал фатални египетски проклятия. Смята се, че един от разказите му за т.нар. нещастна мумия, която е прокълната, е причината “Титаник” да потъне. Някои историци вярват, че проклятието на мумията е последвало Стед на кораба, а други дори твърдят, че мъртвото тяло е било на борда с него.

Няколко оцелели по-късно казали, че са чули британския редактор да споделя истории за “проклятието на мумията”, а тази информация по-късно достигнала до The Washington Post, който излязъл със заглавието: “Призракът на “Титаник”:

Отмъщението на египетската мумия

последва мъжа, който написа нейната история”.

При изследването на останките на кораба действително са открити и египетски артефакти, което още повече засили теорията за мумията. Според куратора на музея на “Титаник” Пол Бърнс обаче, оцелялата Маргарет Браун е пренасяла артефактите със себе си, тъй като е трябвало да ги достави в музей в Денвър.

По-странното е, че

Уилям Стед е предвидил собствената си смърт

и най-голямата морска трагедия. Още през 1886 г. той пише разказа “Как пощенският параход потъна в средата на Атлантическия океан”. Историята е за сблъсък на пощенски параход с друг кораб, което води до много жертви поради липса на спасителни лодки. През 1892 г. той пише “От Стария свят към Новия”, където отново разказва за кораб на White Star Line, който спасява оцелели от друг кораб, който пък се е сблъскал с айсберг.

Всъщност една от другите разпространени легенди за проклятието “Титаник” е свързано именно с корабната компания White Star Line, която го е произвела. Фирмата имала практиката да не кръщава своите плавателни съдове, а им поставяла серийни номера.

Слухът е пряко свързан със сектантството на град Белфаст, където е построен корабът. Предполага се, че на “Титаник” е даден номер 390904, който, когато се отрази от слънцето, прилича на буквите NOPOPE. Това бил сектантски лозунг срещу римокатолиците, използван от крайни протестанти в Северна Ирландия. Смята се, че неговите производители Harland and Wolff са били антикатолици и това е натоварило с проклятие плавателния съд.

По-любопитното е, че малкото оцелели след морската трагедия също се смятат за прокълнати. През 1912 г. Марджъри Дътън била на 8 г. и пътувала заедно с баща си във втора класа на “Титаник”.

“Баща ми се удави, отнасяйки светското ни богатство със себе си, тъй като в онези дни хората не бяха толкова склонни към банкиране, колкото сега – споделя преди много години Дътън. - Оттогава бях благословена с лош късмет и често се чудя дали това някога ще ми даде почивка, но просто изглежда, че това е моята съдба... Мисля, че след трагедията името ми беше публикувано като на жертва.”

Друг оцелял - графинята на Ротес, също споделя последствията от ужасния инцидент. Години по-късно тя разказва, че

внезапно е почувствала силен студ и ужас,

докато е на публично събитие. По-късно осъзнава, че оркестърът свири “Хофманови разкази” - последната музика, която е чула на борда на потъващия “Титаник”.

Легендите за проклятието на “Титаник” са стотици, а потъването на “Титан” ще роди още толкова в следващите десетилетия…