Европейските институции вече се подготвят за приемането на България и Румъния в Шенген още през тази година, като влизането на двете страни в зоната за свободно пътуване на този етап може да се смята за сигурно. Това съобщиха от дипломатическите среди в Брюксел, българския парламент и правителството.

Предварителният план е приемането в Шенген да стане на два етапа – първо за контрола през летищата през октомври, а пълноправното членство с премахване на сухопътния граничен контрол трябва да се случи на 1 януари 2024 година.

Според източници в София, България има сериозни шансове, ако упражни дипломатически натиск и покаже желание за продължаване на реформите, да постигне пълноправното членство в Шенген още през октомври т.г.

Допреди месец най-голямата пречка пред влизането на България в Шенген беше съпротивата на Нидерландия. Правителството на Марк Рюте е дало сигнал, че оценява високо усилията на българския парламент и последните четири правителства за започване на реална съдебна реформа с въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор, съобщи EURACTIV.

Досегашният главен прокурор Иван Гешев, който нямаше особено добра слава в европейските институции, стана първата жертва на новото законодателство, след като бе уволнен от поста преди две седмици. Това също се смята в ЕС за добър резултат от реформата, като очакването е изчистването на съдебната система да продължи.

Приетата до момента съдебна реформа започна с усилията на служебните министри на правосъдието Янаки Стоилов и Иван Демерждиев, които поискаха дисциплинарното уволнение на Гешев. Последва първият проект за реформа на правосъдния министър в кабинета “Петков“ Надежда Йорданова (ДБ), която също внесе искане за освобождаване на Гешев. А усилията ѝ за реформа бяха продължени от служебния министър Крум Зарков, който внесе в парламента финалния пакет, който нашумя като „Крумовия закон“.

Демерджиев работи за Шенген и като служебен вътрешен министър.

Сега правосъден министър е Атанас Славов (ПП-ДБ), който продължава да следва същата реформаторска линия, а декларацията е, че има мнозинство дори за конституционна реформа.

Втората голяма причина за предстоящото приемане на България в Шенген е изборът на редовно проевропейско правителство в София с подкрепата на ГЕРБ и ПП-ДБ, които декларират намерението си да ревизират политиката на Румен Радев към Украйна.

Европейските партньори на страната се надяват, че постигането на тази голяма външнополитическа цел ще спомогне за преодоляването на политическата криза в София.

През юли Европейската комисия ще публикува специалния мониторингов доклад за състоянието на върховенството на закона и борбата с корупцията в България, който се пише по настояване на Нидерландия.

Възраженията на Австрия за разширяването на Шенген на фона на бежанската криза не са отпаднали, но очакването е Виена повече да не спира двете балкански държави, ако остане единствената страна в ЕС, която е против.

Следващата голяма цел на българските институции е влизането в еврозоната от 1 януари 2025 година.

През декември миналата година членството на България в Шенген бе блокирано от Австрия и Нидерландия. Румъния бе спряна от само Австрия, докато с единодушно решение от януари пълноправен член на зоната за свободно придвижване стана Хърватия.

Нидерландия поиска от българските власти да докажат, че се борят с корупцията и не са отказали от съдебната реформа. Искания на Австрия изглеждаха далеч по-трудно осъществими, като австрийският канцлер Карл Нехамер дори започна да настоява за построяване на нова ограда по границата с Турция, което бе отхвърлено от Европейската комисия.

Няколко дни след блокирането на българската кандидатура за Шенген президентът Румен Радев коментира, че страната е поискала гаранции от партньорите в ЕС, че със сигурност ще стане член на Шенген през 2023 година, като посоченият краен срок за това бе именно октомври.