• Той е и най-несъмненият демократ на Балканите
• Важно и обосновано е предложението на БАН софийското летище да носи името на Апостола. Призовавам това да стане преди 18 юли - деня на рождението му

В петък известният юрист Атанас Семов съобщи по БНТ, че председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски ще изпрати писма до всички политически сили и обществени организации да бъде преименувано летище София на Васил Левски.

“24 часа” пусна допитване на сайта си. До момента 63% от включилите се в него искат летището да се преименува на Васил Левски.

Още през 2009 г. журналистът Петър Пунчев повдигна в “24 часа” темата за преименуването на аеропорта.

Ето аргументите на проф. Атанас Семов защо името на летище София трябва да е Васил Левски.

Председателят на Българската академия на науките акад. Ревалски оповести предложение международната врата на отечеството, софийското летище – да бъде именувано на Апостола на свободата Васил Левски по повод отбелязването тази година на 150-годишнината на неговото безсмъртие за родината. Намирам това предложение не само за много важно за България, но и за напълно обосновано.

Не само защото сегашното “гостоприемно” име

Враждебна е конфузна нелепица

Най-подобаващо е националното летище да бъде именувано на несъмнено най-общоприетия като велик българин – Апостола. Няма по-безспорен и обединяващ национален образ. Неизменно изключително ценн от всички етнически или религиозни общности в България, от всички политически сили – в цялата следосвобожденска история, вярвам и днес. И от всички народи на Балканите, виждащи в образа на Апостола опора на своите национални въжделения за свобода, демокрация и етническо разбирателство.

Освен огромните си заслуги за националната ни свяст Васил Левски е и най-знаковият европеец на България. Ако през Х век чрез делото на Борис ІI и Симеон Велики със своя Златен век България изпреварва с 4-5 века европейския Ренесанс, през ХІIХ век чрез идеологията и делото на Васил Левски българският народ се нарежда сред най-демократичните народи в Европа – и неслучайно през 1879 г. приема най-демократичната за времето си в Европа конституция.

Идеите и делото на Васил Левски в огромна степен въплъщават онова, което много западни демокрации, от които днес се учим на ценности, постигнаха много след него. Със своите идеи за равенство и република, в която всички живеят като братя, той става един от най-първите изобщо в Европа носители на общоевропейските днес ценности на демокрацията, равенството и толерантността. Особено на Балканите той е незаменим

и до днес символ на ценностите

на зачитането на националното самоопределение и на разбирателството на равна нога между всички национални, етнически и религиозни обществени групи.

Той казва: “Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност” – това е общоевропейската днес идея за етническа и религиозна толерантност. “Всичките народи в България щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът: и за турчина, и за евреина и пр., каквито са, за всички еднакво ще е, ако припознаят законите наравно с българина” – това са общоевропейските днес принципи на равенство пред закона и на върховенство на правото. “Всекиму своето” е най-чистата формула на ключовите за правовата държава ценности на законността и справедливостта.

Именуването на националното летище на държава - членка на ЕС, на името на може би най-завършения демократ на Балканите, един от най-първите изразители на идеите за свобода, равенство и толерантност, ще бъде ярък и категоричен знак за европейското достойнство на България и за нейната неизменна ангажираност с ценностите на мира, разбирателството и хуманизма на Балканите и в Европа. Апостола, а не беззаконието трябва да бъде нашето лице пред света…

Никой друг европейски ум – от Просвещението, Ренесанса, буржоазната революция и републиканска Европа – не стигна до формулата “Чиста и свята република”! А той даде и живота си за нея – много преди редица днешни демокрации да станат републики.

Трябва да се знае, че 

именно в Карлово, а не в Кьолн или Карлови Вари се е родил човек,

който да заяви: “… всички ще живеем като братя!”.

Пък и широка европейска и световна практика, включително във всички съседни страни, е летищата на столиците носят имената на най-ярки национални личности: “Евангелос Венизелос” в Атина, “Кемал Ататюрк” в Истанбул, “Анри Коанда” в Букурещ, “Никола Тесла” в Белград, както и “Шарл дьо Гол” в Париж, “Вацлав Хавел” в Прага, “Леонардо да Винчи” в Рим, “Йоан Павел II” и “Фредерик Шопен” във Варшава, “Шандьор Петьофи” и “Ференц Лист” в Будапеща, “Дж. Ф. Кенеди” в Ню Йорк, “Бен Гурион” в Тел Авив и колко още.

Най-малкото, което можем да направим, за да се понадигнем на пръсти и мъничко да се поприближим към Апостола, е да именуваме на него националното летище. Защото Васил Левски е едно от най-категоричните ни основания да бъдем горди европейци! Че и не се изискват нито много усилия, нито много бюджетни разходи…

И именно на БАН подобаваше да направи такова предложение – заради нейната изконна мисия на ключов пазител на националните ценности, но и защото Васил Левски е един от дарителите при основаването на Българското книжовно дружество, чийто продължител е БАН.

Убедено призовавам това предложение бързо да получи активна политическа и гражданска подкрепа, за да бъде осъществено преди деня на рождението на Апостола - 18 юли. Поне това му дължим…

* Авторът е Носител на Катедра “Жан Моне” на ЕС, Софийски университет, съдия в Конституционния съд на Република България