Затова месото оттам е с 30-40% по-евтино, казва съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация

За бранша се изказват "експерти", които нищо не разбират. Все едно аз да извадя човек от обора да се произнесе за средната заплата в София, казва той

Чрез наука Израел постига много в земеделието, но с малък ресурс

- Г-н Караколев, как ви засегна вносът от Украйна?

- Той засегна страните Полша, Чехия, Словакия, Румъния, България, Унгария. У нас се внасят немалки количества от Украйна и това влияе на изкупните цени на млякото в страната. За съжаление, така не се поощрява изкупуването на мляко и производството му. Напротив, стимулира влагането на сухо мляко, палмова мазнина, имитиращи продукти. Същият проблем възникна и при вноса на мед от Украйна, което засегна пчеларите ни. И разбира се, най-големият проблем е при зърнените и маслодайните култури. Това е фундаментален проблем - тази продукция е произведена от държава, неспазваща европейските регулации при производството на фуражи, торове, препарати. Затова имаме единен пазар, защото има единни регулации. Няма как продукция, произведена у нас, да е с 40% по-евтина от тази в Германия. Това е причината цените да са почти идентични. Неслучайно ЕС има защитни мита, защото е ясно, че производител, който не спазва нашите регулации, ще постигне по-ниски цени. След като се правят изключения за Украйна и Северна Македония и техните продукти навлизат без мита, тогава ние защо да спазваме европейските регулации? Ние също знаем какво да вложим.

- Все пак защо селскостопанската продукция в Македония е в такова изобилие и толкова по-евтина нашата? Ние все пак ползваме субсидии.

- Първо, в Северна Македония агнешкото е с 30 - 40% по-евтино, защото те не са длъжни да спазват регулациите на ЕС в областта на фуражите. Второ, в Европа е забранено да се влага брашно от изгорели животни. Преди влизането ни в ЕС и у нас то масово се използваше, защото е с над 40% протеин и служеше за захранване на всички животни. В Македония не е забранено и там така поевтиняват себестойността на фуража. Трето, в тези страни се използват ваксини за животните, които не са позволени в ЕС, а те са немалък разход. Но Европа ги забранява, защото след това те навлизат в млякото и месото. Четвърто, стандартът на живот в тези страни и в ЕС е различен - там разходите за труд, рентите, цената на земята и добитъка са много по-ниски. Съвкупността от всички тези фактори неминуемо влияе на себестойността.

- Браншът прави ли опит да понижи цените?

- Ние също искаме да предлагаме на добри цени, но с тези регулации не можем да влагаме каквото си искаме. Затова сме част от единния пазар и на него има защитни мита. Без протекционистки мерки ние още утре ще фалираме, ако нахлуе някой с 30% по-ниска цена.

Северна Македония има спогодба с ЕС и агнешкото й буквално се изсипва у нас. Вместо всички като един да защитят родното производство, започват атаки защо не помагаме на Украйна.

- Не можем ли и ние да имаме ефективен земеделски сектор като Израел? Как може всичко там да е толкова умно, ефективно, печелившо?

- По отношение на генното инженерство те са номер едно, но ЕС забранява вноса оттам на живи животни и на селскостопанска продукция, тъй като засяга интересите на старите държави членки. Разбира се, този подход повишава продуктивността, защото агнешкото в Израел е около 7 долара, а у нас - 5 долара. Там с малко ресурс произвеждат повече продукция, но генната им наука в растениевъдството и животновъдството е на много високо ниво.

- А Йордания как успява да е по-конкурентна от нас?

- Субсидират производството, както и Саудитска Арабия. Казват, че не ги интересува каква е себестойността на литър краве мляко - там е 1,5 долара, но тезата им е, че за да да имат социален баланс, дотират половината от този цена. В повечето държави, които не са членки на ЕС, подпомагат пазара, но в Европа това е забранено.

- Много експерти в медиите ви обвиниха в алчност?

- Тези, които говорят срещу зърнопроизводители, животновъди, овощари, те никога няма да садят, никога няма да жънат и няма да се занимават с животни, но са първи в коментарите и в настройването на общественото мнение. Сякаш сме два народа и единият хейти другия. По-лошото е, че хора, които изобщо не разбират, без изобщо да са наясно с правилата на производството и подпомагането, регулациите на ЕС, се изказват. Това е все едно да извадя човек от обора и той да коментира средната заплата в София и да пита столичани защо и те не получават като в Стражица 1000 лв.?