Следващият му легендарен подвиг е, когато заедно Хуан Пужол Гарсия, ръководен от легендарните шпиони Ким Филби и Томас Харис, също мним агент на Абвера като него, подпомагат победата на съюзниците при успешен десант в Нормандия на 6 юни 1944 г. Всъщност, това е началото на края за Фюрера. Подвигът на Душко Попов и Гарсия завинаги ще остане в историята, защото те под прикритието на агенти на немското разузнаване, подпомагани с реални данни от МИ6, умело манипулират и заблуждават дивизиите на Хитлер. Благодарение на това, те ту ги пращат в Южна Франция, ту към Норвегия с уж достоверни сведения, че големият десант „може би ще е там“, защото шпионите им са докладвали за „необичайно струпване на съюзнически войски“. За да бъдат подпомогнати Душко и Гарсия са изградени камуфлажни лагери, гумени подводници, танкове и тази секретна операция завинаги ще остане в историята като една от най-изобретателните въобще в разузнаването.

Макар от чернобелите снимки да не личи особено, но описанията, оставени за сърбина подсказват, че той е бил наистина феноменален разбивач на дамски сърца – към бронзовия тен, русолявата коса и зелените очи, се добавяли скъпи поръчкови костюми, бездънен портфейл, изискани автомобили и луксозни ресторанти. Той е бил чаровен, с необяснима харизма и без проблем общувал с високопоставени немски военни и офицери, събирайки информация за плановете и стратегическите им операции.

Благодарение на работата си с Душко Попов, Флеминг е свидетел и на една емблематична сцена, която по-късно ще бъде ключова в романа му Casino Royale. В Лисабон двамата изпълняват мисия и в казиното на хотел „Паласио“ в крайбрежния град Ещорил, Попов за да принуди противника си да се оттегли, вдига залога на 40 хил. долара. Непосилна за епохата сума, защото в днешни пари те са около 700 хил. долара. Флеминг внимателно следи хладнокръвното изражение на Душко, издаващо как предвкусва успеха. Опонентът му не издържа на натиска, огъва се и приема поражението.