Той безкрайно цени съветите й и на международни преговори и срещи в продължение на 8 години, докато трае мандатът му, те винаги сядат един до друг. Съветват се непрекъснато, а когато около тях има други хора, дискретно си разменят бележки. Предупреждават, че Европа олевява и това е опасно, затова те ще създадат по-успешен англосаксонски модел.

Първия път, когато обявяват, че са „политически сродни души“, публиката онемява, но шокът продължава, когато всички забелязват, че те се разбират буквално с един поглед и че всеки може да „довърши изречението на другия“. Нещо повече, те са може би единствените политици в света, които са се оторизирали да говорят от името на другия, дори когато не са заедно на събитие. „В такъв случай Маргарет би казала…“ или „Рон и аз смятаме…“.

Неслучайно връзката им е определяна като един от „най-важните политически бракове“ в историята, а британските и американските медии я определят като „много странна“ и „много специална“. Поводите са много. Рейгън казва за Тачър, че тя е „моят любим човек във Великобритания“, а Желязната лейди заявява, че „той е вторият най-важен мъж в живота ми“. Къде са мъжът й и синът й в тази класация, не е ясно.

Двамата реформатори великолепно се допълват на пресконференции и събития. Той печели всички с холивудския си чар. Дори го наричат „тефлоновия политик“, защото винаги знае как да реагира с такт и хумор. Но когато, макар и рядко, му зададат неудобен въпрос, той още докато се обръща към Тачър, тя разбира, че Рейгън е затруднен, и хладнокръвно отговаря: „Както знаете, ще дискутираме този въпрос, когато го обсъдим“.

В тези моменти той я поглежда с такова обожание, а на моменти е неподправено смущение, че публиката волно или неволно забелязва, че той нито веднъж не е наблюдавал съпругата си по този начин.

Рейгън държи Тачър на пиедестал – за него тя е идеал, който олицетворява всичко, което той няма – остър ум, пълна концентрация в детайлите и нечовешка воля да реализира целите си. От своя страна, Желязната лейди е влюбена в неговата изумително точна преценка за останалите лидери и как намира подход към всеки, включително към смятания за непристъпен съветски лидер Михаил Горбачов. В по-късни години тя разказва, че той е бил гениален стратег с ясен поглед върху глобалната „шахматна дъска“. Той пръв се сеща, че ако блъфира СССР с „Междузвездния щит“, ще ги изтощи финансово и ще докара омразната Империя на злото до финансов крах. Актьорската му игра е действително потресаваща. Едва наскоро бяха разсекретени архиви, разкриващи, че в съветското Политбюро хем са били почти сигурни, че подобна отбрана е невъзможна, хем са вярвали на страховитото one man show на Рейгън. За разлика от него Тачър е царица в тактиките за постигане на общите им цели. Ако тя каже: „Икономическите промени, които предизвиквам, имат легитимност, защото Роналд Рейгън ще ги направи“, той без да се притеснява, ще заяви: „Аз правя същото, което прави Маргарет Тачър“.