И сега някой да каже, че не може да направи бюджет с дефицит под 3%, или че не може  да го удържи и излиза на дълговия пазар за още заеми е макроикономически абсурд, казва главният икономист на Института за пазарна икономика

Още акценти от интервюто пред Румяна Денчева от "24 часа":

Може да се стегне бюджетната рамка, като това изобщо не налага такива страшни истории за рязане на социални плащания, заплати или пенсии

Заради провала на партиите, реално управлява президентът, но нека, освен позитивите от тази уникална позиция, поеме и политическите негативи -  а те са да се вземат правилните решения, нищо че може да не се харесат някому

Лихвите по кредитите ще растат. Ако банките смятат, че ще им се размине, или някой ги съветва, че повишаването им от Федералния резерв в САЩ и ЕЦБ е за няколко месеца и ще отмине, а  лихвите пак ще станат по 1-2%, грешно си правят сметката

- Все не ни се получава битката с инфлацията, г-н Богданов. Въпреки че не са малко парите, които държавата разделя с бизнеса, като тежестта на скъпия ток, с които увеличава доходите. Защо?

- Това не е изненада. Трудно е да бориш с национални мерки инфлация,  която се движи от външни фактори - енергийна криза в цяла Европа, война, натрупани дисбаланси заради твърде дълго поддържане на ниски лихви от централните банки - до миналата година, трилионите, излети като реакция на COVID пандемията. А компенсациите за бизнеса за електроенергията не са антиинфлационна мярка. Такава помощ трябваше да е краткотрайна и насочена - за да не потънат и фалират от огромния внезапен шок най-силно зависимите от енергийните цени бизнеси миналата зима. Но никой от управляващите досега не пое отговорността да ограничи компенсациите само за нуждаещите се бизнеси и затова измислиха да ги “продадат” на обществото като мярка за намаляване на инфлацията. Каквато тя не е. Може някъде да е имало малък краткосрочен ефект през пролетта на 2022 г., но той вече е отдавна изчерпан. 

- Пак стигаме до ръста на доходите, които обаче още не са догонили инфлацията…

- Доходите растат,  а двигател е частният сектор. Работодателите ни се конкурират с чужди фирми, за да запазят персонала си, защото българите вече могат да работят навсякъде в Европа. Това е хубаво, защото така работещите българи запазват и повишават реалната си покупателна сила. Само че, повишавайки доходите, се вдига и потреблението. През 2022 г. потреблението на домакинствата е нараснало с 4,7% спрямо 2021 г. в реално изражение – т.е. в количества стоки и услуги, през януари 2023-а ръстът в продажбите на дребно, отново реален, спрямо предходния януари е 5,6% по данни на НСИ. Отделно виждаме, че кредитирането продължава да расте с високи темпове – 18% за ипотечните кредити на годишна база през януари. Очевидно няма натиск от свито потребление върху търговците, така че те да намаляват по-чувствително цените, поне засега. С повишението на лихвите в еврозоната и някои мерки на БНБ обаче постепенно кредитирането ще се охлади, така че по тази линия през 2023 г. ще има успокоение на търсенето. Втората линия на действие е  антимонополните органи да си свършат работата по приложение на законодателството в защита на конкуренцията - да изследват има ли играчи с господстващо положение, те злоупотребяват ли в ущърб на потребителите, има ли картели, договорки и т.н. И това по цялата верига - и в търговията, и при производителите.

- В последно време виждаме някакви усилия в тази посока... 

- Но това не е еднократно упражнение, при което някакви хора ходят по магазините няколко дни и просто си казват: “Тук ми се струва, че нещо с цените не е наред”. Такъв тип акции или наблюдения трябва да са началото на един истински анализ, който да завършва с предписания, глоби, ако има нарушения. За съжаление, КЗК действа много бавно. Дори не мога да кажа дали действа добре, или зле, защото ние нямаме никакъв резултат.  От миналия април започнаха да правят анализ на пазара на олио и на брашно. И... досега не са стигнали до решение.

- Има ли наистина спекула с цените и по пазарни причини ли те продължават да растат? 

- Няма такова понятие като спекула. Някои хора дават примери с билет за финала на световното по футбол, когато в деня на мача се предлагат билети примерно за 10 000 евро. Но това е екстремна ситуация.  Иначе на пазара има потребители, производители, търговци - естествено, едните искат да увеличат печалбите си, другите искат да купят евтино.

И тук е важният момент - при определени продукти или в някои региони на страната може да има увреждане на конкуренцията. Ето пример - много се коментира цената на прясното мляко, а знаете ли, че една фирма произвежда около 80% от количествата на пазара? Впрочем КЗК в скорошно решение не намери проблем и разреши тази концентрация. Има и географски измерения - по региони не присъстват достатъчно търговци и доставчици и там може да се породят съмнения дали няма сговаряне за високи цени. В исторически план сме виждали и обратното -  дъмпинга, когато се сговарят двама-трима играчи и решават да убият конкуренцията, като свалят цените и така фалират останалите. Това са хипотези, но да ги докаже, може само КЗК.  

- Във Франция правителството се договори с големите търговски вериги заедно да притискат цените надолу, а у нас ги обявиха за спекуланти. Коя е правилната стъпка?

- Тук бих бил много внимателен, но да се съберат големите играчи, че и властта, и да определят цени, е чак плашеща практика. Да, правителството ще отчете бърза победа, потребителите може временно да се зарадват. Само че това убива конкуренцията - ако фиксират цените, как ще е мотивирана примерно една верига да търси по-евтини доставки, да свали цените, да се опита да се вземе пазарен дял с по-ниски цени? Нека оставим пазара да определи това.

- Кога трябва да се ограничат и да се спрат помощите за бизнеса, може би още “вчера”? Има ли изобщо такава вероятност, след като се задават избори след избори и никой не иска да прави непопулярни стъпки?

- Политически е много лесно да дадеш пари на данъкоплатеца, много е трудно да ги вземеш.  Затова лесно се създават нови помощи или субсидии, трудно се прекратяват; временното става постоянно. Ще дам пример с помощите за ковида 60/40. Те трябваше да поемат първоначалния шок от блокажа на стопанския и социалния живот, да не фалират веднага бизнеси, да нямаме половин милион безработни. Вместо това продължиха две години. За тока какво стана - вместо да предложат модел, в който се подкрепят само бизнеси, които са тежко засегнати от рязкото покачване на цените, и то временно, политиците, и то всички, се качиха на лодката “по много за всички и завинаги”.

Първо помощта беше процент от горницата над една цена, после практически цената за бизнеса стана с таван 250 лева на мегаватчас, а от януари е 200 лева. Неофициално някои депутати споделят, че те не са разбрали точно какво гласуват. Което показва, че  такива сериозни решения не трябва да се вземат на юруш в парламента под афект или под натиск. Помощите за бизнеса трябва лека-полека да спрат, големият шок беше преодолян. Цените вече паднаха - на газа пет пъти от пика през лятото, на тока - също.  Как ще мотивираме фирмите да започнат да планират енергийните си разходи, да търсят дългосрочни договори, за да си гарантират цена, да инвестират в енергийна ефективност, ако държавата винаги е насреща и дава? Защо да правиш това, ако може бизнес асоциацията да се обади на премиера или на съответния министър и да каже: Дайте ни, защото иначе ще протестираме?

- Очертава се да бъдем без бюджет и след март, най-вероятно до края на годината. Какви ползи може да има от това и може ли изобщо да има такива?

- От една страна, да си в рамките на миналогодишния бюджет изглежда като дисциплиниращ фактор, но това е измамно и временно. Не споделям оптимизма на някои мои колеги анализатори, според които, ако ограничиш с подобна хитрост парите на определени публични системи, в тях ще се стимулира енергия за дълбока структурна реформа, за оптимизация на работата, за ефективност.  Не става така – по-скоро всички чакат при редовния бюджет и ще почнат да натискат премиера и министъра на финансите за повече разходи. Виждаме го с болниците. Мислехме си – а и така уж сочи логиката,  че ако болниците независими и трябва да се издържат самостоятелно, те ще следят за разходите си, ще ги управляват разумно и ефективно.  Но какво става -  трупат се милиони дългове  и в един момент  отиваш на “килимчето” при премиера или министъра на финансите и казваш – “Помагайте, нашата болница е важна, трябва да платите повече”. Така ще стане – само гледайте – и при очаквания дебат за новия бюджет.

- Служебният кабинет обаче досега се въздържа да направи бюджет по различни причини. Най-вече заради опасения, че трябва да покаже висок дефицит, висока инфлация…

- Президентът трябва да поеме отговорност, съответстваща на властта, която упражнява. Заради провала на партиите да излъчат парламентарно правителство реално президентът управлява. Той обаче като че ли иска да ползва позитивите от това, че е в тази уникална позиция, без да тегли никакви политически негативи от управлението. А негативите са, че в даден момент трябва да се вземат правилните решения независимо от това, че няма да се харесат някому.

- Ако служебният кабинет все пак бъде притиснат да направи бюджет, освен по-висока инфлацията очаквате ли неприятни изненади в останалите показатели, по които ни следят за еврозоната, и по кои?

- Може да се направи бюджет и с под  3% дефицит, даже и балансиран. Ние не сме фалирала държава, не сме Гърция преди 10 г. Всички тези приказки за ужасна криза, за разпад трябва да спрат. Да видим данните – реален икономически растеж през 2022 г. от 3,4%, исторически най-високо ниво на индустриалното производство в съвременната ни стопанска история, същевременно исторически невиждана ниска безработица от 3,8%. Рекордни са и печалбите на предприятията, заплатите растат с 16,6% - най-висок ръст в ЕС. И в този момент да се говори за кризи и как не може да се  овладее дефицитът, е макроикономически абсурд. Ние сме в пика на цикъла, икономиката  даже прегрява, имотният пазар прегрява, хората харчат, цените растат, няма безработица,  заплатите растат. Оттам – и приходите в бюджета. И в тази ситуация  някой да каже, че не може да направи бюджетна рамка с дефицит под 3% от БВП, е просто безотговорно.

- Имаме ли други шансове освен еврозоната да намаляваме цената на дълга си - всяка следваща емисия ще има все по-високи лихвени разходи, а на нас ще ни трябва нов дълг минимум 10 милиарда, а вероятно 15 млрд. лв.

- Това, което можем да контролираме, е спредът на книжата над най-развитите  държави в еврозоната като Германия например. Не може да се сравняват лихвите по дълг, емитиран тази година, с лихви по облигации от годините на нулевите лихви в Европа и САЩ. Така че въпросът е колко ще сме над германските, френските, нидерландските облигации. Краткосрочно факторите са два – напредъкът и готовността за присъединяването към  еврозоната и гласуването на бюджет с нисък дефицит. Някои политици казват: Ама видяхте ли Италия, Испания преди две години по време на пандемията направиха 9-10% дефицит. Да - когато заводите ти са затворени с месеци,  туризмът е на нула, всеки си стои вкъщи, изобщо, икономиката се свива рекордно от Втората световна война,  тогава можеш да направиш дефицит.  Но в растяща икономика,  с рекорден износ, индустрия, възстановен напълно туризъм една държава да каже: “Не мога да удържа дефицита и излизам  на дълговия пазар за още и още заеми - естествено, че ще бъдем наказани. Защото отвън изглежда, че тази държава  или е неуправляема, или се управлява от някакви некомпетентни и опасни хора. Така че може и трябва да се стегне рамката, като това изобщо не налага такива страшни истории за рязане на социални плащания, заплати или пенсии.   Просто се налага малко повече мисъл за ефективно събиране на приходите, контрол над разходите и избягване на популизма.  Като например поредните идеи за ново намаляване на ДДС на някои стоки.   Ако този популизъм бъде избегнат, може да се “върже” бюджет,  който да изглежда адекватно на работещата ни икономика.  А иначе за лихвите – не знам защо някой си мисли, че 4% са висока лихва.

- Това, че банките държат ниски лихви по кредитите, а режимът все още е доста либерален, не трупа ли потенциал за “лихвен взрив”?

- Лека-полека натрупва, това е притеснително. От няколко месеца изглежда, че банките започват да се държат не много адекватно на реалността, защото очевидна е тенденцията в цяла Европа  на повишаване на лихвите и затягане на монетарната политика.  Като че ли ще останем изолиран остров. Е да, 2008 г. тук рекордно харчене, строителство и цени на имоти, докато в САЩ и еврозоната бушуваше финансовата криза, ами при нас дойде през 2009 г. и продължихме да се влачим по дъното докъм 2012-2013 г. В настоящия момент банките са свръхликвидни, хората си държат спестяванията на депозити, които именно заради това не носят лихви, а това автоматично задържа и лихвите по старите ипотечни кредити непроменени. Само че политиката на Европейската централна банка се променя, ще имаме така нареченото количествено затягане в еврозоната, тази свръхликвидност ще бъде изсмукана от България. Тогава банките  ще започнат отново да плащат цената на парите. Когато лихвите по депозитите се вдигнат, и лихвите по жилищните кредити ще тръгнат нагоре. Това още не се е случило, но ще се случи, неизбежно е.  

CV 

• Роден през 1976 г. в София
• Завършил  Софийската математическа гимназия и Университета за национално и световно стопанство
• Бил е управляващ  партньор в частната консултантска компания  Industry Watch 
• В момента е  главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).
• Работи в областта на  публичните финанси, макроикономическата политика, ефективност на публичните сфери като образование и здравеопазване 
• Участва в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата чрез намаляване на административните бариери