Президент, служебен премиер и управител на БНБ декларираха готовност да си свършим работата и да сме членове на еврозоната от 1 януари 2025 г.

„Докато съм министър-председател, ще настоявам за еврото да се говори разбираемо и ясно, с аргументите, които са основани на разумни факти, а не събуждат ирационални страхове“. Така служебният премиер Гълъб Донев постави мотото на конференцията „България по пътя на еврото“- да открие „големия разговор в обществото, който ще търси сближаването на българските граждани с идеята за присъединяване на България към еврозоната“.

Повече от два часа еврокомисарят Валдис Домбровскис, служебният премиер Гълъб Донев, президентът Румен Радев, управителят на БНБ Димитър Радев, служебният финансов министър Росица Велкова и представители на синдикати и работодатели обсъждаха проблемите и ползите от приемането на единната европейска валута.

„Еврото е скалата в ЕС, то носи стабилност и сближаване на държавите членки“, заяви изпълнителният зам.-председател на ЕК Валдис Домбровскис. Той бе категоричен, че поемането по пътя към еврото е много повече от промяната на валута. „Много е важно България да не се разколебава. За да се присъедини, тя трябва да изпълни 4-те критерии за конвергенция, което не може да стане през януари 2024 г., но се надявам да стане година по-късно. Целта остава“, Домбровскис.

Той започна приветствието си с войната в Украйна и солидарността на държавите-членки с нападнатата от агресора държава. „Европа ще победи във войната. Трябва да спрем Русия сега. Предоставяме подкрепа за бюджета на украинците. Посрещаме ги в други държави и им даваме подслон. Украйна отдавна избра своя европейски път. Води се брутална хибридна и дезинформационна война. Русия се опитва да ни раздели, но ЕС се ангажира да подкрепя Украйна колкото е необходимо“, заключи той.

Високата инфлация и забавянето с приемането на ключови закони, които така и не бяха гласувани попречиха на страната ни да изпълни първата целева дата за въвеждане на еврото – януари 2024 г., смята служебният премиер. Той изброи част от свършената от кабинета работа – запазване на заетостта и ниската безработица, грижата за доходите на хората и за бизнеса. И се ангажира – кабинетът да продължи битката с инфлацията, а неприетите закони, да бъдат внесени без забавяне в новия парламент.

„Генезисът на цялостното забавяне на процеса на присъединяване към еврозоната е в политическата криза през последните две години“, категоричен пък бе управителят на БНБ Димитър Радев. Той очерта две линии на решенията за еврозоната - политическа и фискална консолидация. И не пропусна да напомни, че през последните две години не разполагаме с ясен закон за държавния бюджет. Радев постави акцент в битката с инфлацията в дисциплинирането на разходите. Видя и „тенденция на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване. Фискалната експанзия, наред с всичко друго, все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионална тенденция за затягане на паричната политика“, предупреди управителят на централната банка.

Той увери, че БНБ работи системно и последователно по законодателната рамка и техническата подготовка за членство в еврозоната. И бе категоричен, че по „отношение на БНБ няма нито един ден закъснение по законодателната програма, свързана с еврозоната, както и нито една открита тема по този въпрос, както с Европейската централна банка, така и с Европейската комисия“. Радев заяви още, че по подобен начин стоят нещата и по отношение на техническата подготовка като отбеляза, че БНБ и търговските банки са предвидили в бюджетите си за 2023 г. необходимите средства за нейното осъществяване. „Разбираме основанията на ЕК и правителството за промяна на датата, въпреки че това поставя нови предизвикателства пред БНБ и банките, защото ще наложи промяна в графиците, по които работят и калибриране на предвидените за целта ресурси“.

Президентът Румен Радев пък декларира, че той е убеден в ползите от членството ни в еврозоната, „но по-важното е да бъдат убедени българските граждани и това изисква отговорна работа на институциите“. Радев смята също, че доверието на европейските партньори се оценява през инициативите и приноса ни, за да се гарантира „сигурността не само в България, но и за западните ни партньори със стабилизиране в енергийната сфера“. Радев настоя и за правосъдна реформа, защото според него „по-ясните правила ще дадат „летящ старт“ в икономиката и приток на инвестиции“. И призова партиите да „няма взривове от популизъм при гласуването на новия бюджет“ , защото цената се плаща от всички български граждани.

Българската икономика е напреднала значително в подготовката си за въвеждането на еврото и за бъдещето си успешно функциониране в еврозоната“, категорична пък бе служебната финансова министърка Росица Велкова. „Инфлационният процес в България до голяма степен зависи от цените на суровините и реалния процес на конвергенция, посочи тя и потвърди, че постигането на критерия за ценова стабилност е предизвикателство за страната ни поради сравнително ниските цени в сравнение с това на страните на ЕС като цяло и тези от еврозоната и точно това е едно от основните предизвикателства. "И двата критерия - държавният дефицит и дългът отговарят напълно на изискванията за членство в еврозоната", изтъкна Велкова. По отношение на поредния критерий - за стабилност на валутния курс - през юли 2020 г. българският лев се присъедини към валутния механизъм ERM II със съществуващия фиксиран курс към еврото, с което България изпълнява и този критерий, заяви още тя. И припомни, че бюджетът за 2022 г. завърши на касова основа в рамките на критериите от Маастрихт - с дефицит 2,9% от БВП, а дългът е много под изискването за 60% от БВП- 23,1% в края на септември. Министър Велкова обеща също, че неприетите три законопроекта да бъдат внесени веднага в новия парламент. А в заключение добави, че веднага след като покрие инфлационния критерий, България ще поиска конвергентен доклад.

„Държавните институции да овладеят инфлацията, която до голяма степен се дължи на спекула“, поиска пък президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той предупреди, че ако това не се случи, никой няма да може да убеди хората, че в еврозоната няма да има ръст на инфлацията. Димитров настоя още и за реален ръст на доходите. Той даде пример с Литва, която за 6 години има 9% реален растеж на доходите и изрази надежда, че след 6 години средната заплата у нас ще стане 1600 лева“.