Безразличието към агресията на Путин в Украйна озадачава западните анализатори, пише политологът във "Файненшъл таймс"*

След терористичните атаки от 11 септември 2001 г. американските анализатори започнаха да си задават въпроса: „Защо ни мразят?“. Година след началото на войната на Владимир Путин срещу Украйна, се оформя друга вариация на същия въпрос: „Защо не ги мразят?“

„Те“, разбира се, се отнася за Русия на Путин. Сдържаността на някои незападни правителства да наложат санкции на Москва лесно може да бъде обяснена с икономически интереси. Ала как може да се обясни липсата на по-голямо морално възмущение сред незападното обществено мнение от откровената агресия на Кремъл?

Едно ново изследване, озаглавено „Западът е обединен, останалите са критични“, показва, че войната и руските военни неуспехи не са накарали хората в много незападни страни да влошат мнението си за Русия или да поставят под въпрос нейната относителна сила. Русия се разглежда като „съюзник“ или „партньор“ от 79% от респондентите в Китай (което не е изненадващо). Ала същото се отнася и за 80 процента от индийците и за 69 процента от турците. Нещо повече, около три четвърти от респондентите във всяка от тези страни смятат, че Русия е или по-силна, или поне е толкова силна, колкото те са смятали преди началото на войната.

И докато мнозинството от американците и европейците биха искали Украйна да победи, дори ако това означава войната да бъде по-дълга и да донесе икономически трудности за самите тях, повечето запитани китайци, индийци и турци заявяват, че биха предпочели войната да спре възможно най-скоро – дори това да означава Украйна да се откаже от част от територията си. Те смятат, че западната подкрепа за Киев е мотивирана от други причини, а не от стремеж за защитата на териториалната цялост на Украйна или на нейната демокрация.

Подкрепата на Запада за Украйна, особено доставката на модерни оръжия, направи незападните държави по-възприемчиви към наратива на Кремъл за този конфликт като последица от конфронтацията между Русия и Запада. Това може да обясни защо мнозина от т.нар. глобален юг едва забелязват провалите на Москва под натиска на украинските сили. Ако Русия е изправена срещу целия Запад, тогава няма изненада, че тя не успява.

Изправени пред подобни обществени нагласи, западните анализатори обикновено обвиняват за тях разрушителното въздействие на руската пропаганда и наследството на колониализма. Ала много по-важно е, че европейците гледат на войната като на завръщане към поляризацията от времето на Студената война между два антагонистични блока, докато останалите са склонни да мислят, че светът се разпада на множество властови центрове. Или както се изрази високопоставен бивш индийски дипломат, мнозина извън Запада смятат, че „войната в Украйна се води за бъдещето на Европа, а не за бъдещето на световния ред“.

В неотдавнашните си разговори в Колумбия с журналисти, писатели и политици, усетих и известно недоволство от географската привилегированост на Европа. Незападната „улица“ се дразни, че когато нещо се случи в Европа, то веднага започва да се разглежда като глобален проблем; но много рядко е така, ако то се случи в Африка или Латинска Америка. Като пренебрегват войната в Украйна, мнозина извън Запада, съзнателно или несъзнателно, поставят под въпрос централното място на Европа в глобалната политика.

Възможно е Путин и неговите пропагандатори да изпитват облекчение от начина, по който незападните общества гледат на случващото се в Украйна, но въпросът „защо не ги мразят“ има и друг отговор, който не е толкова успокояващ за Москва. Развиващите се страни не са толкова възмутени от агресията на Путин, защото Русия вече не се възприема като глобална суперсила. За държави като Индия и Турция, Русия вече е станала една от тях, следователно не е нужно да се страхуват от нея. Обичайна привилегия за регионалните сили е те да не бъдат мразени извън своя регион; сега Москва се радва на тази привилегия.

Съветският съюз беше идеологическа суперсила. Съветските съветници в страните, наричани „трети свят“ през 70-те и 80-те години на миналия век, бяха там, за да предизвикват революции. Путин, от своя страна, няма трансформиращ дневен ред извън имперския си проект в постсъветското пространство. Войниците от групата „Вагнер“ в Африка са наемници, борещи се за пари, а не за идеи. Парадоксалното е, че тъкмо липсата на мека сила на Русия е причината незападния свят да остане сравнително невъзмутим от това, което Москва прави в Украйна.

А след като Русия е вече само една „голяма средна сила“ сред множество други, то водените от Русия войни стават част от всички останали конфликти по света – те се случват, наред с насилието в Сирия, Либия, Етиопия и Мианмар. В незападните представи войната в Украйна не е повратна точка. Така че отговорът на въпроса „защо не ги мразят?“ е лесен. Защото Русия вече не е достатъчно важна, за да бъде мразена.

* (От портал "Култура")