Не знам защо никой не обръща внимание на факта, че сме лидери в системите за ранно предупреждение, казва известният геофизик проф. Бойко Рангелов

Проф. Бойко Рангелов е геофизик, със специализации в САЩ по „Предвестници и прогнозиране на земетресения”. От години проучва различни природни бедствия (земетресения, цунами, вулкани, наводнения и др.) и геоекология (екокатастрофи: оценка и картиране на риска, превенция). Той е гост-изследовател в Университета в Болоня и участва в над 100 проекта у нас и в чужбина. Изнася лекции в Италия, Русия, Египет, Люксембург, САЩ.

Пуска в експлоатация първата Българска сеизмологична станция в Антарктика – 2000 г.

- Проф. Рангелов, защо има такава голяма концентрация на земетресения през зимните месеци, Нова година? 

- Поздравления за наблюдателността. Вярно е, че около Нова година почти винаги има земетресения. В моя около 70-годишен живот, спомените ми за трусове по това време са доста повече от вашите. Обаче всички изследвания, свързани със статистика на трусове по месеци, показват, че броят им е най-голям през пролетта и есента. Става дума за по-слаби трусове – да речем с магнитуд до 5-5.5 по Рихтер. Явлението няма засега физическо обяснение. За по-силните трусове – подобна корелационна зависимост не е установена. Те стават случайно разпределени във времето – особено тук на Балканите.

- Какво можете да кажете за геофизичните характеристики на Балканите по това време на годината?

- Най-общо казано – не се наблюдават драстични сезонни аномалии в поведението на повечето геофизични полета – магнитно, гравитационно, радиационно, топлинно. Разбира се, изключвам повърхностните аномалии – на дълбочини до 5-10 метра под повърхността - които силно се влияят от температура, влажност, скорост на вятъра, стойности на атмосферното налягане и др.

- Какво мислите за една от теориите, че тогава огромни маси въздух се придвижват бързо, създава се натиск, който евентуално може да влияе на разломите?

- Правили сме изследвания за наличие на подобна корелация. Няма силно изразена зависимост. Въпреки че напоследък, много активно се говори за друго бедствие – т.н. метеоцунами. При тях се наблюдават подобни ефекти, които се обясняват с рязко спадане на атмосферното налягане, което води до „засмукване“ на големи обеми вода, които бързо се спускат след преминаването на атмосферния фронт. Това понякога води да образуване на изменения във водното ниво (най-често в по-малки морета, като Черно, Адриатическо, Каспийско и др.), които понякога (вярно, рядко) достигат до 2-3, та и до 7 метра.

- Има теория, че промените на магнитните полета могат да доведат до евентуални земетресения?

- Да, има такава теория, но самите промени на магнитното поле не могат да бъдат „спусък“ за трус. По-скоро изследванията са съсредоточени в бързите изменения на магнитното поле, които понякога са индикатор за приближаващ трус. За съжаление, тази корелация не е еднозначна, което означава, че може да съществува аномалия без земетресение, както и обратното, няма аномалия – има земетресение.

- Вие поставяте на строго научна основа прогнозирането на земетресенията, в България от години се говори, че Вранча се повтаря на 40-50 години, има ли промяна в тази хипотеза или все още сме в нея?

- Статистиката през последните около 1000 години, говори че подобна зависимост съществува за по-силните земетресения (с магнитуд над 6, например). Но това са статистически параметри и статистическата грешка, може да достигне 50-70%. За по-слабите земетресения подобна зависимост не се наблюдава.

- България какво може да предприеме като превенция, някои говорят за бързо известяване, за невронни мрежи за прогнозиране, за въвеждане на по-качествена стомана в строителството?

- Превенцията има много аспекти – като и вие отбелязвате. Аз съм привърженик на няколко подхода:

- Системи за ранно предупреждение от трусове. Това са системи, които дават сигнал за тревога, след като силен трус вече е станал. Недостатък на тези системи е краткото време за реакция. Но, все пак е по-добре да имате сигнализация, вместо пълна изненада. Такива системи имат Истанбул, Букурещ, Мексико-сити, Калифорния и др.

България е световен лидер в моделирането на действието на подобни системи, наречени кинематични. Наши публикации разглеждат тези модели в Азербайджан (Баку), Италия (Венеция), както и за България. Чужденците са впечатлени, но у нас не им обръщат особено внимание. Защо? Не мога да отговоря на този въпрос...

- Невронните мрежи. Хубава идея, но досега не е дала значими резултати. Това се дължи на факта, че природата ревниво пази своите тайни. Преди няколко години IBM осъществи проект на стойност 100 млн. долара, но досега не съм чул да са прогнозирали успешно силен трус въпреки огромната информация, която се събира и анализира. Факт сега е силното земетресение в Турция, за което никой нищо не е съобщил предварително. А според мен – индикации е имало – един силен пред-трус (форшок) с магнитуд около 5, около 12 часа преди силното, е бил усетен от местното население...

- Качеството на строителството. Изключително важен фактор. Разгледайте кадрите от срутващите се сгради в Турция. Веднага възниква въпросът – защо едни сгради колабират, а съседните им – устояват? Отговорът е прост – били са построени по-качествено.