В повестта „Къкринското ханче подир залавянето на българския Апостол“ Йордан Радичков разказва как в деня след като Левски е задържан и отведен от турските заптиета в град Ловеч, в ханчето започнали да прииждат хора от околните села.

Разчуло се, че Апостолът носел в себе си много пари и, докато се опитвал да се изплъзне от заптиетата, парите му изпадали в дълбокия сняг.

И ето че на другия ден започват да идват хора от близо и далеч и да събират снега около ханчето в бакърени котли, ведра, престилки. И да топят тоя сняг на огъня с надеждата да открият в него някоя парица.

Образът на тия хора стои пред очите ми зловещ и смразяващ.

Какво са търсели в преспите край ханчето тия клетници, понесли със себе си всепоглъщащата българска нищета?

Защо са им трябвали парите на Апостола? Какво са щели да си купят с тях? Свобода? Достойнство? Доблест?

Чета тая повест и усещам как ужас и отчаяние стягат гърлото ми.

А пред очите ми изплуват ония страшни четири въпросителни в тефтерчето на Апостола.

Народе????

*От фейсбук