По разследването на българската криптобанка, оперирала с 94 милиарда долара работят над 300 служители от спецслужбите и то е свързано с виртуални валути, пране на пари и тероризъм.

По данни на държавното обвинение, разследваната схема е за над 90 млрд. долара
„Крипто“ нека да бъде, но банка не е, защото не е регулирана. Може да е борса, но не е банка. Също не е валута. Ако кажем „високорисков актив“, всичко си идва на мястото. Тази нова нерегулирана среда привлича хора с не толкова чисти намерение“, обясни в „Тази сутрин“ финансистът Левон Хампарцумян.

„2022 година е най-лошата за хора с нормални пари. Банките не дават лихви, а борсите паднаха с 15% масово. Ако на този фон, ти даваш 15-20%, това е чудо, което говори за страшен интелект, или има елемент на надценяване на възможностите“, добави той.

„Един от основните проблеми в търговията с криптовалути е, че няма ясни регулации. За страната има един акт от 2018 година на БНБ, който забранява на банките да превеждат или оперират със сметки на крипто. Има и акт на НАП, че доходите трябва да бъдат обложени с данъци“, допълни Павел Георгиев, зам.-председател на Асоциацията на етичните хакери.

„Нещо, което изглежда много сладко, не е хубаво. Основните жертви на тези операции или ощетените, не са българи“, обясни той.

„Криптопазарът е нерегулиран. Там, където става замяната на криптоактиви с реални пари, трябва да бъде регулиран. Замяната на криптоактиви трябва да остане нерегулирана“, коментира Димитър Ганчев, зам.-председател на Интернет общество.

„Спорът на „Нексо“ с американските регулатори е дали набирането на депозити в крипто, а не в пари, е банкова дейност и дали са депозити в класическия смисъл на думата. 8 щата решиха, че това е банкова дейност и им я забраниха“, уточни той.