Анорексията и булимията са следствие на психологически травми, убедена е психоложката Галя Мутафова.
У нас отново се заговори за смъртоносната болест, след като навръх Великден Василия Стоилова, внучка на художника Васил Стоилов и наследница на Яворовия род, сложи край на живота си, скачайки от 8-ия етаж на дома си в кв. Лозенец. Талантливата художничка се бори с анорексията 17 г. и при смъртта си тежи 24 кг.
Психологът Галя Мутафова от години се занимава с болни от хранителни разстройства и е на мнение, че хората трябва да знаят какво се случва с тях, когато се появи такъв проблем и как могат да се излекуват. В България има 200 000 регистрирани анорексици и булимици, което означава, че неофициално са почти двойно повече, твърди психологът.
"Хората, които влизат в тази бройка, са стигнали до много напреднала фаза, те вече имат нужда от лечение в болница. Това са болести, с които можеш да живееш години, в зависимост доколко организмът ти е способен да издържи. Булимията и анорексията се отключват в една доста крехка и детска възраст - около 13-16 години", казва Галя Мутафова. Повечето хора смятат, че
това е свързано с
пубертета и суетата,
която започва да играе важна роля в живота на всеки.
 "Заболяването изглежда умишлено и целенасочено, но не е толкова просто. Един ден се събуждаш и вече си в пубертета. Започваш да не се харесваш и да търсиш начини да промениш тялото си. Някои момиченца се развиват по-бързо, телата им се различават от другите и това ги притеснява. В главите им се въртят мисли от сорта: "Защо не ме харесват?" и тогава се започва с диетите. На децата трябва да им бъде обяснено какво се случва с тялото им в този период. Понякога организмът трупа килограми, защото детето ще израсне рязко на височина и самочувствието им спада. Те не съзнават защо някои са по-харесвани от други и си мислят, че проблемът е в теглото им", обяснява Галя Мутафова. Заболяването започва с диети за отслабване, но не спира дотам.
Много хора спазват режим на хранене, но не са анорексици.
"Повечето от нас прибягват до диети, защото не се харесват. В момента, в който отслабнат драстично, те се страхуват да ядат отново.
Мислят си, че храната ще ги превърне в онова “грозно нещо”, което ненавиждат Анорексиците и булимиците изпитват страх от храната. Губят реална преценка за нормално тегло. Всяка една от тях си казва, че ако достигне определено тегло, ще се хареса, но стигайки тези килограми, тя вдига летвата още по-високо и има нова цел за постигане", казва специалистът.
Ниското самочувствие е видимата причина, но истинската за психолога е много по-дълбока.
"Анорексията и булимията са заболявания на неразбраните, невидяни и самотни хора. Те не успяват да комуникират с другите и не разбират защо се случва. Те сами изживяват болките си, защото не смятат за нужно да занимават останалите със себе си. Проблемът на тези хора е голям. Те имат толкова много страхове, че развиват страх от живота", казва психологът. В основата на проблема стои педантичният перфекционизъм.Често родителите съзнателно или не насаждат на децата си, че трябва да бъдат идеални, за да са щастливи и приети, твърди специалистът.
Анорексиците живеят в постоянно недоволство от себе си, но са много интелигентни момичета.
“Това е заболяването на умните, които се борят
да се впишат в този свят
Голямата им чувствителност ги предразполага към анорексия. Те са свити, неизразяващи гласно емоциите си, изживяват всичко сами и вътре в себе си. Хората, които показват чувствата си, имат рискове от други заболявания, но не и от анорексия. Анорексичките са интелигентни, а булимичките са и много отговорни. Като се погледне в историята им, става ясно, че те никога не са могли да бъдат деца. Не е правилна тази изкривена представа, че трябва да бъдем приятели с децата си. Истината е, че те имат нужда от родители. Булимичката е била най-добрата приятелка на мама още в ранно детство. Успокоявала я е , когато плаче. Била е опора на семейството, помагала им е и ги разбирала.
И при анорексията, и при булимията често липсва ролята на бащата
Често се случва майката да преживява тежък момент и да се вкопчи в детето си за опора. При тези момичета има разменена роля с родителите, които са изживели тежък момент в живота си. Част от тях от ранна възраст започват да работят и да се издържат сами. Поемат повече отговорности, отколкото могат да носят, казва специалистът. Според нея булимията е начин да кажат гласно, че имат проблем.
"Булимията е единственото отпускане за тези хора, които са вечно отговорни за нещо. Самият акт на повръщане е акт на разтоварване, все едно изкарваш тежестта от себе си. Постоянната помощ на другите и целият перфекционизъм, към който се стремят, тежи. Чрез болестта за първи път заявяват, че са малки и имат нужда от помощ. Не могат да се покажат като слаби, защото трябва да са перфектни. Хранителните разстройства предизвикват вниманието на близките, което никога не са имали.
За съжаление, една от причините за заболяването са и неволни грешки, които родителите допускат с децата си.
"Често в старанието си да ги подготвим за живота, да бъдат успешни хора, сме твърде взискателни към децата си - искаме да са най-добрите, най-ученолюбивите, най-талантливите, най-красивите. Сигурни сме, че по този начин биха оцелели в света навън. Но тези добри намерения създават усещания у детето, че не сме доволни от него и че това, което прави, не е достатъчно, за да бъде прието и обичано.
Без да съзнаваме, създаваме идеали, които децата ни преследват, и им даваме усещането, че само като "перфектни" могат да бъдат успешни хора. Това е така, защото и от нас са искали да сме нещо повече от обикновени хора", казва Галя Мутафова. Според нея
един от грешните подходи на родителите, които могат да доведат до анорексия,
е сравняването на
детето с други деца
"Често родителите казват: "Ти не си като него/нея. Виж какво постига, а ти нищо не можеш." Това създава омраза и конкуренция. Имах случай на анорексия, при който майката беше създала несъзнателна конкуренция между двете си деца . Те се конкурираха за любовта на майка си постоянно. Бяха си организирали състезание за това кой ще бъде "по-малък", защото по-малкият е по-обичан. В този си стремеж се разболяха от анорексия. Нуждата от конкуренцията трябваше да се пренесе в реалния живот по здравия начин. Излекуваха се, когато всеки един от тях разбра, че е значим и обичан сам по себе си", разказва Галя Мутафова.

Първият симптом - страхът от ядене

Не всяко намаляване на теглото означава анорексия. Преди да се сложи диагноза, е хубаво да се проверят вероятните физиологични причини за смъкнатите килограми, обяснява Галя Мутафова.
Първият знак за булимия и анорексия, при каквото и да е тегло, е страхът от храната. Един от физическите симптоми са намаляване на теглото, както и отказ да се поддържа нормалното за възрастта, височината и генетиката на човека.
Показателни за анорексията са умората и изтощението, човек се движи много трудно и стои прегърбен.
"В началото анорексичките спортуват много, но постепенно имунната им система отслабва и настъпва умора. Това често се бърка с депресия, затова трябва да бъде направена точна диагноза", съветва Мутафова. И при двете диагнози се забелязват промени в кожата - става бледа, суха и се лющи.
При булимията е възможно да има и зачервявания и наранявания около устата от киселинните сокове при повръщане. Освен това косата става като пух.
При анорексията се наблюдават гъбички по ноктите, а при булимията се деформират пръстите на ръцете от постоянното предизвикване на повръщане. Зъбите се разрушават, нямат никакъв емайл, стават прозрачни. Кръвното налягане е много ниско.
Наблюдават се намалени стомашни функции, образуват се язви на стомаха и хранопровода.
 Рискът от диабет и спиране на менструацията при момичетата също е сигнал, казва психологът. Освен физиологическите симптоми настъпват и промени в поведението.
"При анорексията и булимията има натрапчиво мерене на кантар. Обличат се с тъмни и широки дрехи. Всички отказват да се хранят със семейството си и с други хора на масата. Не искат поведението им да бъде наблюдавано. Анорексичките си сипват в малки чинийки, крият си храната в салфетки, лъжат, че ядат. Булимичките ядат и след това се крият да повръщат. Всичките тези актове им причиняват страх, вина, себеомраза. Обличат се дебело, за да топят калории, дъвчат дъвки, за да имат усещане на ситост. В някои случаи има злоупотреба с алкохол и наркотици, но това е индивидуално", подчертава експертът Галя Мутафова.

Родителите да забравят споровете за храната

Родителите на деца, болни от анорексия, трябва да забравят конфликтите. Колкото повече им се карат за храната, толкова по-сложно става.
Възрастните трябва да намерят врата към емоциите на детето. Важно е да разберат, че те могат да дадат на детето си любов и разбиране, но не и да го излекуват. Не могат да го накарат да спре да повръща, защото ги тревожи и им причинява болка. На детето ще му трябва време да осъзнае, че има нужда от лечение.
Майките и бащите задължително трябва да се консултират със специалист. От страх, че може да изгубят рожбата си, родителите насилват лечението, но това не помага. Те трябва да се заредят с много търпение, което ще им позволи да изчакат момента, в който детето сам ще поиска помощ. То няма да го каже гласно, но с поведението си ще поиска опора.
Груба грешка е, когато родителите се фиксират и вкъщи разговорите се въртят само около храната. Малкият човек не иска да го питаш дали е ял, а да се поинтересуваш от него.
Важно е също детето да участва в избора на специалист, който ще го лекува. Сам трябва да усети с кого ще му бъде комфортно. Така хем ще се довери на психолога, хем ще се почувства отговорно за избора си. Ако се противи за лечението, значи не е моментът и не трябва да тръгвате на война с него, защото се предизвиква още по-силна съпротива. Важно е да не го обвинявате и да споделяте чувствата си взаимно.

Куклите Барби - част от проблема

Голямо влияние върху заболяването от анорексия и булимия оказва извратената изкуствена представа за красиво, която ни заобикаля, категорична е психоложката. "Жените по природа са суетни. Всеки ден виждаме около нас перфектни тела по билбордове, списания, телевизия. Светът ни налага болестно възприятие за женственото и красивото. В това, което ни се представя като красиво, няма никакво усещане за нормалност. Еталонът за красота е бледа, 40-килограмова девойка с тежък грим. Това на подсъзнателно ниво се асоциира със смърт. Защо смъртта трябва да ни харесва? Кога се установи, че най-големите размери при облеклото трябва да са до L и да няма XL? Кога решихме, че е красиво коленете ти да са по-дебели от бедрата? Дори куклите Барби, с които си играят децата, насаждат от най-ранна възраст този идеал за красота. В една френска козметична фирма рекламират продукти с момиче, което прилича на анорексичка. Тя е бледа и прегърбена пред огледало и костите  изпъкват от слабост. Всички анорексички имат такава поза. Моделът е изкривен и влияе на подсъзнателно ниво. Момичетата си мислят, че за да са харесвани, трябва да изглеждат като нея. Наслагва се мнение, че такъв, какъвто си, не си достоен, за да си щастлив", обяснява Мутафова.

Ритуал на продължително самоубийство при 15% от болните

Анорексията е един дълъг ритуал на самоубийство и отричане от живота такъв, какъвто се представя на децата. 15% от болните от анорексия и булимия слагат край на живота си.
"Живеейки в пълна самота, неразбраност и болка от живота, около 15% от булимичките и анорексичките стигат до самоубийство. Обикновено то идва след години боледуване. В един момент се изтощават от лъжите за състоянието си, от игрите за фалшиво оздравяване и усещат, че и това не ги прави щастливи.
Чувстват се сами, животът
им се оказва безсмислен
Самоубийството е алтернатива, когато усещаш, че умираш", казва Мутафова.
"Подсъзнателното значение на вманиаченото отслабване не е само суета, а защото не им харесва светът на възрастните и не знаят как да се справят с него. Тази нагласа може да се промени с осъзнаването, че могат да променят живота си. Трябва да разберат, че не е нужно да са съгласни с всичко, което е наложено като модел и правила от обществото. Това задушава, но един ден надигаш глас именно с такава болест. Анорексичките имат чувството, че нямат юзди за собствения си живот и в момента, в който осъзнаят, че могат да си ги върнат, ще започне процесът на подобрение", обяснява още Галя Мутафова. Често анорексията дава усещане за контрол и величие.
"Ако в училище оценката зависи от учителката, вкъщи мнението ти за теб самия зависи от милата дума на родителите ти, ако самоуважението ти се определя от приятелското мнение, то анорексията е под твой контрол. Винаги когато има самоизмъчване, то е насочено отмъщение към тези, които го гледат, в случая - родителите. Често, когато тези деца са имали нужда от подкрепата им в тежък момент, те са им обръщали гръб. На подсъзнателно ниво искат да им покажат как са се чувствали те, когато са имали болка. Причина за анорексията може да е и липсата на свобода да правиш изборите, които искаш.
Липсата
на избор
задушава
цялата ти
телесност
Анорексията е единственият момент, в който могат да кажат: "Над това имам контрол, правя каквото си искам и ти по никакъв начин не можеш да ми повлияеш." Това е израз на борбата за самостоятелност."
Най-големият проблем е отказът на детето да оздравее. "Те се страхуват да оздравеят. Болестта е имитация на любов. Макар и болен, си забелязан. В началото отслабването те кара да се чувстваш добре и затова продължаваш с диетите. По-късно дори и грижите около това да си болен ти носят вниманието, за което си жадувал. Как да се откажат от болестта, след като без нея те не знаят как да получат всичко това по друг начин. Спомените им за живота преди болестта са свързани със самота, болка и неразбраност. През това често преминават деца, на които са им се подигравали в училище. Как да поиска да оздравее, когато е било тормозено. То си мисли, че пак ще се случи същото. Днешните деца са много садистични и това не е нормално", смята специалистът.
"Когато родителите разберат такова нещо за детето си, изпадат в безтегловно състояние. Дълго време си мислят, че не е нищо сериозно, че всички момиченца спазват диети и ходят на фитнес. Изключително трудно е да разпознаеш болестта в детето ти. Ужасно е да разбереш, че с него се случва нещо страшно. Чувстват се безсилни, защото оттук борбата е жестока. Вторият шок за тях е как ще кажат на другите, че перфектното им дете има проблем. Започва се едно огромно криене на болестта. Момичето има огромен страх да признае проблема си. Ако каже на приятелите си, ще я помислят за луда, а ако признае на родителите си, се страхува да не бъде отхвърлена.
Така болестта работи и набира
скорост, без никой да забележи
 При анорексичките често се разбира, когато ги видят вече ужасно слаби, а при булимичките - когато видят следи от повръщано. Болестта е напреднала, а родителите не знаят какво се случва. Започват конфликти, от които детето се отдръпва и се затваря в себе си. Някои родители, още неосъзнавайки тежестта на болестта, се опитват да решат проблема с условия от сорта: "Ако не започнеш да ядеш, няма да ти купя лаптоп." Други ги заплашват, трети си търсят начин да ги манипулират. Има случаи, в които ги бият. Всички тези безрезултатни начини водят до лъжи", предупреждава Галя Мутафова. Според психолога цялата терапия се състои в това да се научат как да си реализират потенциала, как да обичат и да се хранят от живота в големия смисъл на думата. И колкото по-бързо започнеш да търсиш помощ, толкова по-добре. Всяко едно отлагане води до невъзможност за излекуване. Не трябва да се търси виновен, а решение.
"Истината е, че трябва сам да пожелаеш да живееш, иначе никой не може да ти помогне. Тези хора търсят лечение, когато са в криза и усетят, че наистина не могат да се справят и не са щастливи, живеейки така. Трябва да осъзнаят, че останалите си продължават живота, но техният няма качество. Тогава са по-склонни да се лекуват", съветва Галя Мутафова.