След като Хитлер идва на власт в Германия, Дали има недвусмислени сексуални фантазии за политика, което намира израз в художественото му творчество, а това също възмущава неговите колеги. В резултат в навечерието на Втората световна война Дали прекъсва връзката си с група френски художници и заминава за Америка.

След като посещава Италия през 1936 г., Дали започва да се вълнува от изкуството на италианския Ренесанс. В неговото творчество се появяват

черти на академизма,

които стават още едно от противоречията със сюрреалистите. Той създава "Метаморфози на Нарцис", "Портрет на Фройд", "Гала - Салвадор Дали", "Есенен канибализъм", "Испания".

Последното произведение в стила на сюрреализма се счита неговата "Мечта за Венера", която се появява в Ню Йорк. В САЩ художникът не само рисува, той създава рекламни плакати, украсява магазини, работи с Дисни и Хичкок по декорацията на филми. Започва да пише автобиографии –"Тайният живот на Салвадор Дали", която веднага се разпродава, и "Дневникът на един гений".

През 1948 г. маестрото се завръща в Испания, в Порт Лигат и създава платното "Слонове", олицетворяващо следвоенната болка и разруха. След ядрената експлозия в Япония в творчеството на гения се появяват нови мотиви, които привличат зрителя към "живота" на молекулите и атомите, което се проявява в картините "Атомната Леда", "Деление на атома". Критиците приписват тези платна към стила на мистичната символика.

От този период на Дали са платната на религиозни теми като "Мадоната от Порт Лигат", "Тайната вечеря", "Разпятието или хиперкубичното тяло", някои от тях дори получават одобрението на Ватикана.

В края на 50-те години, по предложение на своя приятел бизнесмен Енрике Бернат той разработва логото на известната близалка Chupa-Chups. В обновената си форма то все още се използва от дизайнерите на продукцията.

Разгадава сложната перспектива на Леонардо в "Тайната вечеря"

През 1955 година той дръзва да нарисува "Последната вечеря". Това се възприема като самонадеяна постъпка на ексцентричния художник и опит да подражава на гениалния Леонардо. Всъщност той успява да разчете какво се крие под боите на великия италианец, да разгадае сложната перспектива, която той използва, и да го покаже по математически път. Сюрреалистът първи прозира съществуването на додекаедър (правилен многостен с 12 петоъгълни страни), с който се обяснява сферичната композиция на "Тайната вечеря".