Срещала ли любимите пернати на татко си, вярвала, че той ѝ помага от небесата

Радиоводещата не успя да се пребори с коварната болест и остави 3 момчета

“Това беше тя - една голяма обич. Учи ме на честност и на безусловно раздаване”, сподели пред “168 часа” бившата ѝ колежка Виктория Ниновска

Обичаният глас на Дарик радио Йовка Йовчева не успя да се пребори с коварната болест и отлетя две седмици преди да навърши 46 г. Смъртта й шокира цялата журналистическа гилдия - приятелите й все още не могат да се съвземат от новината и дори не могат да говорят за случилото се. Причината е, че всеки таеше последна надежда, че Йовчето, както я наричаха всички, ще победи рака и ще се радва на трите си момчета.

"Вярвам, че където и да лети сега, ще продължава да ни дарява с обичта си през слънчевите лъчи, през есенните листа, през пролетната надежда – сподели пред "168 часа" бившата й колежка Виктория Ниновска, пиар на Столичния общински съвет. - Това беше

тя – една голяма обич

Винаги, когато се чувахме, искаше да знае как се чувствам аз, какво правя, независимо от това какви са нейните грижи. В последния ни разговор се уговорихме как ще седнем в парка в кв. "Редута" и ще пием кафе. Съжалявам, че това не се случи. Аз се запознах с нея, когато на 19 г. отидох да работя в "Дарик". Тя беше първата, която ми протегна ръка и започна да ми помага и да ме учи на честност и на безусловно раздаване, защото тя наистина гореше в работата си.

Смятам, че достойнството, с което вършеше своята работа, бе едно от най-ценните й качества. Йовчето не изневери на журналистиката до последно. Тя имаше и голямо чувство за хумор, и страхотна самоирония. Спомням си, че при някои от изборите ние се сформирахме в екип – тя водеща, аз редактор. При подготовката на тези предавания тя винаги ми казваше: "Кака (така се обръщаше към по-младите колеги), нали ще включим и гъбената ферма?". Това беше един неин прочит и метафора за

хората, които не гласуват,

а явно отиват за гъби в изборния ден. Сигурна съм, че слушателите много правилно са я разбрали.

При един друг случай трябваше да празнуваме рожден ден на медията в Луковит и тя беше в ефир. Автобусът тръгваше в 15,30 ч., а предаването й свършваше в 15 часа. За този половин час тя успя да си извади всички новини от ефира, така както правеше всеки път. Не го пренебрегна, въпреки че трябваше да пътуваме. Това беше неин принцип, на който не измени. Имаше качества, но не ги изтъкваше. За мен тя е съвременен будител, изпълваше тази дума със смисъл, защото помагаше на всеки.