Те неизменно носели отхвърленото си мъжко достойнство в джоба си в специална кутия

Според една от индийските легенди Брахма и Вишну се скарали. Всеки от тях уверявал, че Вселената е създадена от неговата сила и мощ. Изведнъж, в разгара на разпрата между тях, всичко се осветило от огън. Пламтящ лингам (фалос) с невиждани размери се издигнал пред изумените богове. И двамата смирено признали слабостта си. Фалосът бил на Шива.

Изображението на неговия фалос все още се почита от много индуси. Каменният стълб, символизиращ божествения орган, се украсява с цветя, полива се с топено масло, мед и сок от захарна тръстика. Ревността на вярващите е разбираема - както е посочено в една от тантрическите книги "Като почиташ Шивалинга, печелиш вечност". Но самият Шива, както гласи друга легенда, не спасил внушителното си достойнство и го загубил поради чуждо проклятие. Той не е нито първият, нито последният.

От осакатените мъже произлизали покорни слуги и роби, верни като кучета на господаря си.

Повече от пет хиляди години евнуси живеели в дворовете на китайските владетели. Каквато и династия да управлявала в страната - местна или чужда - императорът винаги разполагал с антураж от хора, "лишени от страсти". И за това е имало причини.

След кастрацията човекът, претърпял това унижение, променял характера си. От такива осакатени мъже произлизали безспорни слуги и роби, верни на господаря си. В историята на Средната империя те се подвизават с различни имена: "пазители на храма", "вратари", "служители на вътрешните покои", "церемониални майстори".

Китайските императори харесвали безкористните си слуги, безразлични към удоволствията с жените, и им поверявали не само своите съпруги и наложници, но и най-важните държавни постове.

Евнух на име Тайдзян планирал цялата напоителна система в Китай

Неговият събрат по нещастие - Го Шоуджин, построил за своя покровител - великия Кублай хан (1215 - 1294) голям канал близо до Пекин.

Скопецът Лю Чинг дори управлявал цялата Средна империя - от 1505 до 1510 г. - при непълнолетния император Ви Дзу. Този осакатен мъж тероризирал аристократите, като екзекутирал онези, които не му харесвали.

Като отнемал живота заедно с длъжността, заемана от екзекутираните, безполовият опекун запълвал овакантените места със свои събратя по нещастие.

Най-известният китайски евнух бил адмирал Чън Хо. През ХV век той пътешествал до Индия, Шри Ланка, Арабия, плавал по крайбрежието на Източна Африка, дори бил близо до откриването на Европа. Той командвал огромен флот от повече от триста кораба и 30 000 моряци, но тялото му било грозно и му липсвали някои части.

Повечето евнуси били далеч от важни постове, подвизи и открития. Те оставали все така презрени, потиснати парии, чужди за всички. Тези нещастни кастрати неизменно носели отхвърленото си мъжко достойнство със себе си, като го държали в джоба си в специална кутия.

След смъртта им тези изсъхнали органи трябвало да бъдат погребани заедно с тялото. Толкова голямо било желанието им отново да станат мъже - ако не в този живот, то в отвъдния.

За разлика от тях в приказните дворци, възпети от неизвестните автори на "Хиляда и една нощ”, бродели многобройни персонажи с едно и също име - евнуси.

Женствени, луксозно облечени, те се скитали през харемите на халифите и сараите на султаните. Техните господари, които притежавали тази свита от мъже-играчки, ни най-малко не се смущавали от думите на пророка Мохамед, който забранявал скопяването на животни и хора.

Първоначално арабите били верни на тази заповед. Едва след завладяването на Персия (650 г.) въздействието и сладостта на шахиншахските традиции, приети между другото от китайците, изпълват душите на дотогава суровите халифи със забранена, отровна наслада.

Със смъртта на халиф Али (661 г.) и поражението на шиитите, които го подкрепяли, традиционните бедуински ценности остават в миналото.

Арабските владетели били опиянени от разкош

и блаженство. Пред тях се появявали множество красиви младежи, лишени от мъжкото си достойнство, и девици - робини, които били винаги на разположение.

Известният Харун ал-Рашид, управлявал Багдадския халифат през 786 - 809 г., държал при себе си двеста жени.

Най-близкият му довереник и оръженосец бил евнухът Мазрур. Халифът му предоставил привилегията да реже главите на враговете си.

Приказното богатство на халифа скоро щяло да бъде засенчено от нова реалност. След като минал около половин век, жените в арабските хареми вече наброявали хиляди (известно е съобщение за харем, в който имало дванадесет хиляди жени). Те се нуждаели от скопци, които да се грижат за тях - такива, които не биха пожелали съпругата на своя господар.

След кастрацията

цената на мъжете нараствала 20 пъти

Появили се огромни пазари на роби: в Багдад и Кайро се търгували африкански жени, черни като южната нощ, и европейки с лица като луна. Били създадени и истински центрове за бъдещите пазачи на брачните покои - евнусите. Там те били кастрирани и обучавани да се държат подобаващо. Такива "университети на кастратите" съществували в Самарканд и Дербент.

Търговията със скопци била доходоносен бизнес. Робите били купувани във Византия, Етиопия, Нубия, Индия, Франция, Китай. След кастрацията цената им нараствала двадесет пъти. Търговците обаче съвсем не били притеснени от факта, че "живата стока" след такава процедура намалявала: само един от трима кастрирани се възстановявал след кастрацията.

Останалите, след като се разделяли с част от плътта си, скоро загивали. Въпреки това, дори и с такава мрачна статистика, търговците не оставали на загуба. Мюсюлманите, християните и евреите са

еднакво успешни в търговията с “безсексуални” роби

Чуждата смърт и чуждите мъки въобще не ги притеснявали.

В Индия тази практика също била много разпространена. През 1990 г. индийските вестници разпространяват снимки на петнадесетгодишно момче. Името му е Мохамед Ханиф Ворах. На някои от фотографиите той е в мъжки дрехи, които му подхождат, на други е увит в сари и прилича на очарователна красавица, на трети е гол, с груби белези, оставени от мъжа, който го е кастрирал. Снимките предизвикват сензация. Вестниците са пълни със статии за евнуси хиджри.

Техните тайни общности съществуват в Индия от незапомнени времена. В тях приемат хора с много различни съдби: изроди по рождение, чиито гениталии не са напълно оформени или силно извити, както и хермафродити и разбира се, кастрати. За повечето членове на общността тяхната общност остава единствената подкрепа, която им позволява да оцелеят в силно регулирано кастово общество.

Облечени в женски дрехи, хиджрите танцуват на сватби

и рождени дни, обещават на жените потомство, благославят децата. Ако хиджрата не получи милостинята си, той ще се ядоса, ще повдигне подгъва на своето сари, ще покаже осакатените места и ще хвърли проклятие. Индусите и до днес вярват в чудотворните способности на хиджрите и затова се страхуват от тези живописно рисувани и пъстро облечени хора.

В наше време страхът от хиджрите може би само се е засилил. Сега, когато лекарите все по-често помагат на момчета, родени с недоразвити гениталии, естественият приток в редиците на тази мистериозна общност е намалял. Затова по-възрастните й членове отвличат млади мъже или съблазняват бездомни деца, просяци, новодошли, скитници, а след това ги кастрират. Добре насоченият удар с нож превръща човек в изгнаник. Днес е същото като преди.

В момента в Индия живеят около 1 милион души, класифицирани като хиджри. Така че историята на евнусите продължава и досега.