Майката на Луи XIV лудо се влюбва в безсексуален

Осакатявали момчета, за да пеят сопрано в църквата, 60% умирали при “операцията”

"Според обичая на персите момчетата още в незряла възраст се кастрирали с нож и телата им насилствено се променяли за сладострастни забавления, така че истинската им възраст можела да бъде скрита изкуствено от тази жестока манипулация."

Героят на произведението на римския писател Петроний "Сатирикон“ с вяла мечтателност описва вкоренения обичай на много благородници сибарити. Те обичали да използват евнуси "за сладострастни забавления". "Тези бедни създания - пише историкът Анри Валон - ставали жертви на чувственост още преди възрастта, когато се събуждат страстите. Робите в Древен Рим били кастрирани дори по-често, отколкото в Арабския халифат или Китай.

Кастрирани още в детството си, те запазвали младостта и свежестта си за дълго време, макар че след това рязко се състарявали. Гладките им лица без брада, меката, женствена кожа привличали много богати развратници. И кой, освен богатите, би могъл да си позволи да купи тези безполови младежи за забавления в леглото, ако всяка от тези "кукли" от плът и кръв струва около 250 пъти повече от обикновения роб?"

Както е известно, един евнух не е равен на друг евнух.

Има “бяла” и “черна” кастрация

Римляните ясно разграничавали двата метода за справяне с човешката плът.

При черната кастрация се отстранявали и тестисите, и пенисът. При "бялата" кастрация се изрязвали само тестисите. Това осакатяване отнема способността за оплождане, но не пречи на секса. Това достойнство било високо ценено от жените по времето, когато "сър презерватив" все още не бил познат.

В зависимост от "употребата" римляните разделяли кастрираните роби на няколко категории: semivir (полумъж), eviratus (измамен мъж), mollis ("онемял мъж"), malakos (танцьор по образ и подобие на жените).

Съдбата на кастратите често е трагична

"Деградиращи под влиянието на гибелното за тях благоволение или от малтретиране, загубили човешкия си вид от ранните пороци, те живеели в пълна зависимост от човека, абсолютния владетел на цялото им същество. И оставали (както ги наричали в живота) просто "тела", обобщава тъжния извод А. Валон.

Най-известният римски кастрат вероятно е бил Спор - роб на император Нерон. След смъртта на съпругата си императорът кастрирал това момче и "дори се опитал да го направи жена". Неговата история е запазена от разказа на Светоний. Нерон вдигнал сватба с всички ритуали със Спор, със зестра и факла. С голямо великолепие го въвел в своя дом и живял с него като със съпруга...

Той облякъл Спор като императрица и двамата се разхождали в носилки. След самоубийството на Нерон младият евнух първо привлякъл към себе си Нимфидий Сабин, а след това и Отон. В крайна сметка, неспособна да понесе безкрайния срам и унижение, "красивата съпруга" се самоубила.

Обхватът на гласовете им достигал три и половина октави

По груби оценки само в Италия през XVII и XVIII век всяка година са кастрирани около 5000 момчета. Над 60% от тях умирали през първите дни след операцията. Някои от кръвоизливи, други - от инфекции. Оцелелите изпращали в певчески училища. В продължение на 7 години те били подложени на брутална тренировка. Но след това изтънелите редици на кастратите можели да хвалят Господа с пеенето си.

Папите били отговорни за съдбата на тези младежи.

В католическата църква на жените било забранено да пеят в хор. Момчетата с лиричните си сопрани можели да заместят жените, но детските гласове скоро се променяли.

Само кастрацията би могла да предотврати неизбежното. Младежите, лишени от половите си жлези, се отличавали с невероятни способности. Ларинксът им оставал недоразвит, но обемът на гърдите им бил много голям – като на всички нормални мъже.

Комбинацията от тези свойства придавала на техните гласове безкрайна височина - обхватът на гласовете им достигал три и половина октави. За техните изключителни способности, за виртуозната им певческа грация се създавали легенди.

Фаринели излекувал с гласа си испанския крал Филип V от маниакална депресия.

С течение на времето "ангелските гласове“ на кастратите започнали да звучат извън стените на църквата, тъй като през XVI век във Флоренция се заражда нов жанр музикално изкуство - операта. Най-добрите композитори от XVI – XVIII век - Монтеверди, Палестрина, Хендел, Глук - написали своите арии специално за кастрати. Понякога певческата трупа се състояла от седем кастрати и само един баритон и един бас.

Най-известният певец кастрат Карло Броски, по прякор Фаринели

(1705 - 1782), довеждал публиката до истерия със своето сопрано. Неповторимата игра на гласа му излекувала испанския крал Филип V от маниакална депресия. Фаринели живял в Мадрид 24 години. Той спечелил слава и богатство, бил обсипан с "диаманти и изумруди" и дори станал царски шамбелан.

Друг кастрат - Ато Мелани (1626 - 1693), завладява въображението и сърцето на Ана, майка на крал Луи XIV.

Веднъж заради певческия талант на кастрат била прекъсната дори войната между Швеция и Полша.

Виновникът за щастливия инцидент бил полският придворен певец Балдазаре Фери (1610 - 1680). Оръдията замлъкнали, за да може той да покаже изкуството си на шведската кралица Кристина.

Като цяло певците кастрати били популярни сред жените, тъй като и след загубата на половите си жлези те все още

запазвали способността си да водят сексуален живот

Всеки велик певец имал цяла тълпа фенове.

Природата и изкуството на хирурга го дарявали не само с прекрасен глас, но и с мека, женствена кожа, гладко и безбрадо лице. Сценичните виртуози имали множество ангажименти не само в блестящите театри на Европа, но и в най-добрите й легла. За Фаринели се говори, че карал жените да полудяват, а след това изведнъж се оттеглял, отстъпвайки бойното поле на своя съвсем здрав брат Рикардо, който завършвал играта с дамата, разпалена от страст.

Историята на "папските кастрати" приключила още през миналия век. Последният от тях е Алесандро Морески. През далечната 1922 г. той пеел в Сикстинската капела. Дори грамофонните му плочи са оцелели. "Никога преди и никога след това не съм осъзнавал, че човешкият глас е най-невероятният, най-вълшебният от всички инструменти. Само по време на пеенето на Алесандро Морески го почувствах с такава невероятна сила", спомня си един от музикалните критици. Но историята на кастратите не свърши дотук.