Възможно е рецесията да ни се размине, ако след изборите се състави стабилно и реформаторско дясно-центристко правителство с ясна цел приемане на еврото и разумна фискална политика, казва финансистът

Още акценти:

Поради високата инфлация и структурния дефицит от модерни и качествени градски жилища  инвестицията в имоти си остава привлекателна

Идва времето на по-диверсифицираните портфейли, с повече облигации и инвестиции в твърди активи като имоти, суровини и акции с висока доходност от дивидента

- Свърши ли десетилетието на нулевите лихви, г-н Катев? Какъв старт за повишението им очаквате от българските банки - рязък или плавен?

- Определено свърши. Отрицателни лихви надали ще видим в следващото десетилетие. Банките в България ще вдигат лихвите плавно, в унисон с Европейската централна банка (ЕЦБ), но е вероятно лихвите по кредитите да се вдигнат по-бързо от тези по депозитите.

- Каква ще бъде стъпката и колко време ще продължи новият лихвен цикъл? ЕЦБ вече обеща да вдига лихвите, докато инфлацията се нормализира около 2%.

- Пазарните очаквания са за вдигане на лихвата от ЕЦБ с по 0,5% през септември и октомври, след което може би да се премине към по-плавно вдигане - с 0,25% на почти всяко заседание, и така, докато не стигнем пикова лихва от около 2% през втората половина на 2023 година.

Очаквам инфлацията в еврозоната да остане доста над 2% за поне 2-3 години, което може би ще подтикне ЕЦБ да продължи да покачва лихвите до над 2,5%.

- Депозитите ще се увеличават, кредитирането ще се укроти - това ли са първоначалните очаквани ефекти? Какво ще означава това за икономиката?

- Би следвало кредитирането да се укроти не само поради покачването на лихвите, но и поради задаващата се рецесия в еврозоната през 2023 година, което би трябвало да повлече и нашия ръст към нулата. Ако има рецесия обаче, тя по-скоро би била плитка и краткосрочна.

Непредвидимият фактор е войната в Украйна - при задълбочаване на конфликта и развихряне на криза в газовите доставки е напълно възможно страните, по-зависими от руски газ като Германия, Австрия, Унгария, Словакия, да пострадат по-силно.

В България трансмисионният механизъм през експорта към ЕС би могъл да доведе и до рецесия в този случай, въпреки че това не ми е базовото очакване. Тоест забавяне при фирменото кредитиране и по-малко забавяне и оскъпяване при ипотечното. Също малък ръст при депозитите.

- Какво ще бъде отражението върху имотния пазар? Чух ви да казвате, че доходността на имотите вече е паднала под 4%, защо препоръчвате особено внимание при нива на лихви по кредити 2%?

- Покачването на ипотечните лихви не би трябвало да е толкова драстично, колкото при фирмените кредити, тъй като ипотеките остават любим и сигурен за банките продукт.

Очаквам лихвите по ипотечните кредити да се вдигнат само с около 1,25-1,5% до около 3,5-4 процента пикови стойности към края на 2023 и през 2024 година. И тъй като доходността от отдаване под наем на жилищата пада до 4% вече, в комбинация с повишаване на лихвите по ипотечните кредити до тези нива би направило по-малко атрактивни имотите и би следвало да забави ръста на цените им до около 0 процента.

Възможно е да има и някакъв малък спад в цените на жилищата - особено в райони, където покачването беше най-силно.

Като цяло обаче поради високата инфлация и структурния дефицит от модерни и качествени градски жилища инвестицията в имоти си остава привлекателна и за в бъдеще.

- Продължаващите компенсаторни мерки заради инфлацията ще удължат ли времето за нейното укротяване?

- По-скоро да, но минимално. Тези мерки са временни, надявам се, и таргетирани към реално нуждаещите се. Причината за инфлацията са външни фактори като енергийната криза, рязкото покачване цената на пшеницата, на зърното поради войната в Украйна, както и ограниченията във веригите за доставки, причинени от локдаун в Китай.

Инфлацията в България далеч не е най-високата в Европейския съюз, пред нас с доста са Естония, Латвия, Литва, а Словакия и Полша са с близка до нашата инфлация.

- Някои казват, че вече сме в рецесия, други твърдят, че тепърва предстои. Вашето мнение?

- И двете твърдения са верни. Щатите вече са в техническа рецесия - миналата седмица излязоха данни, че ръстът във второто тримесечие там също е негативен.

В Европа обаче рецесията предстои към края на тази и началото на следващата година.

Даже и да има кратка и плитка рецесия в еврозоната, това не означава автоматично, че и при нас ще има такава

Възможно е да ни се размине, ако след изборите се състави стабилно и реформаторско дясноцентристко правителство с ясна цел приемане на еврото през 2024 година и с разумна фискална политика в рамките на 3% дефицит за 2023 година.

- Кои инвестиционни продукти ще се конкурират успешно с повишаващите се лихви и дали хората, които са вложили в акции например, е добре да пренасочат спестяванията си отново към депозити, или не е добро решение?

- Идва времето на по-диверсифицираните портфейли, с повече облигации, и инвестиции в твърди активи като имоти, суровини и акции с висока доходност от дивидента. Подходящи са например фондове, които инвестират в качествени, средносрочни корпоративни облигации, където може да се получи доходност от 4-5% в зависимост от валутата.

Някои по-рискови облигации на емитенти от развиващите се пазари дават доходност от 7-8% в долари и 6-7% в евро. Инвестициите в депозити не са добра идея освен за покриване на краткосрочни ликвидни нужди. Имотите с доходност от наем от 4% са по-атрактивни от депозитите в дългосрочен план.

- Преди поредното пълзене на лихвите в посока нагоре има ли нещо, което хората е добре да направят - да се въздържат от ипотека, от пазаруване на лизинг, от смяна на работа?

- Вдигането на лихвите в комбинация с понижение на икономическия ръст и леко покачване на безработицата би трябвало да подтикне хората към по-голяма консервативност при вземане на кредити, включително и потребителски. Като цяло предстои леко затягане на коланите, но няма място за паника поради солидния ни макроикономически фундамент. Евентуалното присъединяване към еврото през 2024 г. би изиграло мощна позитивна роля за смекчаване на негативното влияние на този икономически цикъл. В глобален план в следващите 1-2 години има риск от стагфлация - нисък икономически ръст със завишена инфлация, което е червен флаг за поведението на фирмите и потребителите. Тоест, по-малко дълг, по-консервативно управление на личните финанси.

- А как държавата да управлява дълга си в новата ситуация? Закъсняхме ли с външна емисия? Има ли опасност да пазаруваме скъп дълг догодина заради политическите неразбории у нас?

- Инстинктът и планът на предишното правителство да се рефинансира изпреварващо преди 2-3 месеца беше по-скоро правилен въпреки критиките, които отнесе. Ако преди 2-3 месеца 5-10-годишни държавни ценни книжа бяха на 1-1,5% доходност, то сега те са в диапазона на 2,5-3%, тоест има осезаемо оскъпяване вследствие на тази забава. Иначе държавният трезор продължава да се управлява компетентно и професионално - не очаквам драми следващата година при рефинансиране на падежите, тъй като продължаваме да стоим стабилно само с 25% дълг към БВП и с фискален резерв около 9 милиарда лева. Даже и при политическа нестабилност след изборите през октомври няма причина за паника - има пилот в самолета!

CV

- Има бакалавърска степен от Будапещенския университет по технологии и икономика и магистърска степен по финанси от Лондонското училище за бизнес и финанси. Прави следдипломна специализация в Харвард бизнес скул

- От 1994 до 1995 г. работи в “Париба Капитъл Маркетс” в Лондон

- През 1997 г. оглавява отдел за търговия с дълг и валути в Daiwa Europe Limited

- През 2000 – 2001 г. е вицепрезидент в AIG International Trading, Лондон

- От 2001 до 2004 г. е заместник-министър на финансите

- Има собствена консултантска компания