Фаворитките на султана били подбирани от майка му или дарявани от видни сановници

Когато една наложница му омръзнела, тя получавала зестра и съпруг

В арабския свят първо проверяват момичетата за СПИН, после те трябвало да съблазнят двама упоени роднини на шейха

В турския харем жените не бездействали и не чакали да ги извикат, за да зарадват господаря си.

Наложниците се появявали сред обществото, но не и на театри и балове. Те обичали да се разхождат, защото тогава имали възможност да флиртуват с минувачите, но поради постоянното присъствие на евнусите тези опити за общуване никога нямали продължение. По време на честите пикници царяло

бурно веселие

- момичетата танцували и се отдавали на игри. Задълженията на евнусите се свеждали главно до предотвратяване на опитите на който и да е зяпач, жаден за любовни приключения, да се запознае с наложниците, с което охраната се справяла много ефективно.

Представата за харемите, която преобладавала в Европа до началото на ХХ век, неизменно се свързвала с образа на сладострастен стар развратник, забавляващ се сред стотици полуголи млади девойки. За Турция подобна сцена била много по-рядка, отколкото за Италия през Ренесанса или за феодална Русия през XIX век. Турците всъщност имали много по-сериозен възглед за живота от египтяните или арабите, например.

Турският харем изобщо не приличал на дворец, в който жените се отегчават от безделие и чакат да ги извикат, за да зарадват господаря си. Той съществувал по-скоро като микросвят, управляван със студена пресметливост и щателна грижа от възрастна жена, а не от собственика на харема. Такъв управител можела да бъде или неговата жена, или майка му. Всяка от обитателките на харема имала свой ясно дефиниран кръг от задължения, които изпълнявала. В много отношения тази практика била подобна на живота в манастир.

В Константинопол и околностите му имало над

20 султански резиденции,

без да се брои самият харем

Женските покои в някои дворци заемали огромна площ. Момичетата обикновено били купувани в много млада възраст, за да има време да придобият достатъчно умения в изкуството да съблазняват мъжете, преди да започнат да се състезават с по-възрастните в борбата за вниманието на султана.

Имало и момичета, които нямали привлекателна външност, например черни жени или такива, които още от детството си се смятали за грозновати. Те нямали шанс да станат наложници. Наемали ги в харема да работят като готвачки, камериерки, слуги в банята и перачки. Султанът избирал своите фаворитки измежду момичетата, подбрани от майка му или дарени от видни сановници, владетели на източни държави. Теоретично всяко от момичетата имало шанс да привлече вниманието на султана, дори и готвачките. Негово Величество можел да посети майка си, някоя от майките на децата си или някоя от неомъжените си дъщери.

Той можел да забележи всяка прислужница и да й направи комплимент. В този случай домакинята нареждала на това момиче да се качи при монарха и да целуне ръба на дивана, на който той седял. След това я освобождавали от работа, осигурявали й отделна стая и й давали прозвище, което в превод от турски означавало "забелязаната от султана" или на която султанът е обърнал внимание.

Тя имала добри перспективи да стане "икбал" или временна фаворитка. Ако по-късно резултатът от вниманието, проявявано от султана към "икбал‘, бил раждането на дете, тя преминавала в категорията "кадин" или основна фаворитка, което било свързано с редица допълнителни привилегии

като изплащане на редовни парични обезщетения, собствени апартаменти, свита от робини и евнуси.

Когато едно момиче омръзнело на монарха, то получавало зестра, малко обзавеждане, малка пенсия и й намирали съпруг измежду държавните служители. Ако тя обаче надживеела господаря си, никога повече не се омъжвала и оставала вдовица до смъртта си, както в Индия. След като нов султан се възкачвал на трона, харемът на починалия монарх се премествал в друг дворец, обикновено стар и порутен.

Според предишната турска конституция влиянието на семейството на султана върху политиката трябвало да е сведено до минимум.

Именно поради тази причина законът повелявал султанът на теория никога да не се жени. Също от гледна точка на закона така наречените му жени оставали робини, каквито били, когато за първи път прекрачвали прага на харема, а титлата "султанша" въпреки великолепието си означавала малко. Основното занимание на всяка жена в двореца, освен грижите за външния си вид, пазаруването, разходки и бани, били интригите, които тя създавала, за да търси облаги или за себе си, или за любовницата си. Някои дворци имали свои театри, балетни трупи и оркестри.

Провинилите се момичета били подлагани на

физическо наказание

Обикновено те били бичувани с пръчки, а не бити с пръчки по петите, тъй като това традиционно турско наказание можело да причини непоправима вреда на здравето на наложницата и да я осакати. "Екзекуцията" се извършвала от евнуси по заповед на възпитателките. В харемите с по-малко строги правила тази практика довела до сексуално насилие. Изглежда самите евнуси почти никога не били подозирани от турските съпрузи, които били по-загрижени, не без основание, за проблема с лесбийството, което не било рядко явление в харемите.

Какви са били турските хареми и защо Саддам е имал 500 жени на разположение, а султанът на Бруней - 700, четете тук.