Повечето бели момичета ставали наложници не по принуда, а с цел да забогатеят

Представата за тях се свързвала с образа на стар развратник сред стотици полуголи девойки

Във всички древни общества харемите са принадлежали на богати мъже. Най-големият действащ палат за жени в света е на пирата Бен Бела, който ограбва кораби в Южнокитайско море близо до Малайзия. Там има около 900 пленнички.

Следва султанът на Бруней, един от най-богатите в света - в харема му има 700 наложници. С някои от тях той никога не е имал полов контакт - те трябва само да танцуват и пеят за него.

Една от тях е била Шанън Маккетик, мис САЩ 1992. Тя е прекарала 3 месеца в султанския харем. След като приключва договорът й и се завръща в родината си,

Шанън съди султана,

че я е използвал като проститутка. Впоследствие обаче се оказва, че за времето, което тя е прекарала в харема, нито султанът, нито по-малките му братя или синове са я докосвали. А в края на договора мис Маккетик е получила като подарък 100 хил. долара и диамантено колие.

В харемите на богатите султани, шейхове и други влиятелни хора невинаги живеят само местни красавици. Сред техните наложници има и европейки - и не само стриптийзьорки, танцьорки и проститутки, но и модели, победителки в конкурси за красота, дори актриси. Някои от тях се озовават в харема по собствено желание. Други попадат там насила.

В харема на Саддам Хюсеин е имало около 500 момичета от различни възрасти и националности.

Думата харем, която често се използва твърде свободно, идва от арабското "харим", което означава "това, което е забранено". "Харим" на арабски означава още

свещено място

- като храма в Мека например, по време на ислямския период. Това било частта от къщата, където жените живеели в пълна изолация от мъжете. Ранните години на харемите са обвити в мистерия.

Принадлежащите към англоезичните националности днес разбират под "харем" местообитанието на жените в страни, които може изобщо да нямат арабско население или само частично са населени с араби. Използват се още думите зенана, сералио и пурда (zenana, seraglio и purdah) за харем.

Зенана (по-правилно е zanana, от персийски zan - жена) се споменава главно във връзка с Индия. Британците, колонизирали тази страна, са забелязали, че местните жители често използват тази дума.

Думата seraglio (от италиански - оградено място) е използвана като синоним на "харем" от първите европейци, приели християнството. Те са били италианци или гърци, заселили се в Италия, които са посещавали Леванта (страните по източното крайбрежие на Средиземно море - Сирия, Ливан, Палестина, Израел, Йордания, Египет, Турция, Кипър), обикновено с търговска цел. Purdah означава завеса на хинди. В Индия женската половина на къщата обикновено е отделена от останалата част със завеса от плътна тъкан. Тази дума се използва и за обозначаване на всичко, което стои зад такава завеса.

От XVI до началото на XX век Турция и Европа поддържали тесни и дългосрочни контакти помежду си, като един от резултатите бил запознаване на европейците с турските социални институции, по-специално с харема. Освен това Западът знаел несравнимо повече какво е той в Турция, отколкото за подобни институции в другите нехристиянски страни. Повечето от документите се отнасяли до харема на султана - сералио, както италианците започнали да го наричат.

Около 3000 жени са живеели в сералиото

Сред тях имало млади наложници, по-възрастни жени, които ги наблюдавали, и робини. Всички наложници били чужденки, някои станали жертва на еничари и турски войници, други - купени на пазара на роби, а трети дошли сами, по собствена инициатива.

Всички те умеели да свирят на музикални инструменти, да пеят, да танцуват и да готвят.

Видни сановници и военачалници, желаещи да спечелят благоволението на монарха, често му подарявали млади девици, които също ставали обитателки на харема. Те били купувани специално за тази цел или били избирани измежду слугите им. Всички тези млади жени веднага били принуждавани да приемат мюсюлманската вяра. Това изисквало вдигане на пръст към небето и повтаряне на традиционната формула "Няма друг Бог освен Аллах, а Мохамед е неговият пророк".

След като приемали исляма, момичетата били подлагани на задължително изпитване, което в наше време наричаме тестване. Проверявали както техните физически данни, така и умствените им способности. Обикновено това се правело от най-възрастната от наставниците.

След това момичетата били настанявани в различни стаи според възрастта и заслугите си, като групирали тези, които били на сходно ниво на развитие, точно както правят в съвременните образователни институции. Всяка спалня била проектирана за сто момичета и подредена така, че покрай стените да се поставят дивани. Централното пространство оставало свободно, за да могат наставниците да се движат свободно. Бани, тоалетни, производствени складове и кухни са били разположени до общежитията.

През деня наложниците били обучавани на турски език, на занаяти и музика. На тях им били предоставяни великолепни възможности за отдих и забавление както в самия харем, така и в градините около него.

Ако не във всички детайли, то по принцип тази институция трябвало до голяма степен да прилича на привилегированото затворено училище за момичета, което се появило през XX век в Англия. В такива

училища

енергичните млади ученички, които били под строг надзор, си прекарвали страхотно и запазвали най-добри спомени от престоя си в "алма матер", дори и в напреднала възраст. Единствената осезаема разлика, освен присъствието на евнусите, била причината, довела всичките му обитателки в харема. Когато султанът се заглеждал в някое от момичетата, това било знак, че тя ще трябва да прекара нощта с него.

Султанът никога не виждал и не посещавал тези млади жени, освен когато те му били представяни на официална церемония. Ако понякога му се приискало да ги види за каквато и да е цел, дори просто за да ги послуша как свирят на турска флейта и да пеят или да гледа техните танци, той уведомявал дежурната наставница.

Тогава тя подреждала момичетата и монархът ги оглеждал, подобно на офицер, който проверява редицата войници на плаца. Тук обаче приликите свършват. Защото когато той се заглеждал в някое момиче, това изобщо не означавало, че тя е "облечена неподходящо" или е с неудачна прическа. Това било знак, че тя ще трябва да прекара нощта с него. Понякога в такива случаи султанът допълнително уточнявал своя избор, като хвърлял кърпичка в посока на момичето, което му е харесало.

Дамата, на която се усмихнел късметът (такова внимание на султана можело да означава много привилегии по-късно), била подготвяна за срещата с монарха с особени грижи. Изкъпвали я във вана, разтривали я с ароматни масла, масажирали я, епилирали я и я обличали в красиви дрехи, като я отрупвали с украшения.

Накрая, след като и последният детайл в образа на наложницата бил завършен, няколко възрастни черни робини я отвеждали в покоите на султана, намиращи се също в харема. Няколко от тези жени оставали в спалнята цяла нощ и на всеки 2 - 3 часа се сменяли с нови жени пазачи. Основното им задължение било да се грижат за двете факли, които горели през цялата нощ. Едната от тези факли била пред вратата, а другата край леглото.

На сутринта султанът ставал първи и обличал чисти дрехи, като свалял тези, с които бил вечерта. Тези дрехи, заедно с всички пари, съхранявани в джобовете (често значителна сума), той оставял като подарък на спящата наложница.

Ако по-късно се окажело, че момичето е бременно, то веднага получавало титлата

“Султанша на годината”

При раждането на момче тази титла се потвърждавала на великолепна официална церемония, а на щастливата наложница временно поверявали управлението на целия харем. Всички наставници й били подчинени.

Султанът можел при изключителни обстоятелства да се ожени за нея, като й дарявал зестра, както се изисквало според закона на Пророка. Но и да не се стигнело до сватба, "Султаншата на годината" получавала правото на антураж от 30 евнуси и съответстващ брой робини

В харема на султана живеели освен наложниците, наричани още одалиски (от турската дума odal), фаворитките сред тях, разделени на първи, втори и трети ранг, настойниците и робите, а също и лелите, сестрите и дъщерите на султана.

Ако султанът реши да омъжи някоя от своите роднини, тогава според обичая той бил длъжен да им даде богата зестра, за която всички останали обитатели на харема, включително евнуси и роби, трябвало да допринесат, независимо дали им харесва или не.

Ако бъдещият съпруг на тази роднина не бил в състояние да осигури на височайшата си булка достатъчно и добре обучени слуги, както изисквало нейното положение, или не притежавал луксозен дворец, султанът му давал такъв за сметка на хазната.

Този финансов късмет на младоженеца обаче приключвал, тъй като той не само трябвало да намери средства да плати доста значителен откуп, но и да харчи големи суми, за да задоволи всички капризи на съпругата си, на която отстъпвал по ранг в социален смисъл, независимо от позицията, която е заемал преди и след това събитие. По правило съпругата му полагала всички усилия, за да гарантира, че той няма да забрави каква чест му е оказала, като се е омъжила за него.

Много наложници никога

не са имали честта да споделят леглото

на султана

По-щастливите от тях презирали нещастните момичета и се подигравали с тях с чисто женската си изобретателност. В крайна сметка обаче това страдание не било напразно и се възнаграждавало до известна степен. С течение на времето момичетата, които монархът никога не удостоил с вниманието си, се превръщали в наставници, просто по натрупан стаж, и получавали възможност да отмъстят на онези, които са ги тероризирали.

Често по-малко привлекателните млади жени се оказвали най-хитри и в резултат на това се изкачвали много високо в йерархията. Колкото до жените, родили деца на султана, той обикновено вече не спял с тях. Изпращал ги в други императорски хареми, откъдето за тях не било трудно да избягат и ако срещнели достоен мъж, със съгласието на повелителя си те се омъжвали.

И докато фаворитките и "султаншите на годината" можели да идват и да си отиват, една жена постоянно държала юздите на управлението на целия харем в ръцете си.

Това била майката на монарха, която носела титлата валиде султан – майка на султана. 

Какво най-много ядосва султаните, четете тук.