Дъщеря ми Мари София прави тениски, за да помага на децата, които подкрепям

Искам хората у нас да печелят със знания, затова силно се надявам “Голямото преследване” по Нова тв да продължи и надгради “Стани богат”

Неговата популярност става огромна, когато е избран за първия водещ на тв играта “Стани богат”. Дотогава, както и до днес, той е сред най-интелигентните журналисти, страстно обича радиото и има огромна експертиза в областта на рокмузиката. И понеже е изключително добър човек, използва славата си, за да помага на болни деца.

Наесен Ники Кънчев отново се връща на малкия екран с нова умна игра - “Голямото преследване”, която тръгва премиерно по Нова тв. Затова го поканихме в една по-различна рубрика - “Моят стил”, която е тип лексикон и за първи път журналистът разкрива много лични неща от живота си.

Как бихте се описали с 3 думи?

Нормален, нормален, нормален.

На колко години сте?

На достатъчно, за да съм видял почти всичко. Живях в социализма, капитализма и май още живея в прехода. Видях с очите, ушите и всичките си сетива “Пинк Флойд”, които само бях слушал по румънската “Свободна Европа”.

Къде сте роден?

В родилния дом в град Червен бряг. Чудно местенце, за да се пръкнеш на този свят. Било е събота вечер, явно мама я е тресло доста в събота вечер. Почти като при Джон ТрИволта, както му викаше бат Сали в “Брадъра”.

Какво харесвате у себе си?

Носа, толкова е голям и обемен. Само проклетникът Гру от “Миньоните” ме бие по дължина на този орган.

Чай или кафе?

Кафе с кеф всяка сутрин. С кафето давам нещо като символен старт на деня. В последните години предпочитам смляно. Почти пълна догоре чаша. Преди седмица срещнах в Бургас бариста Йордан Дъбов, който ме впечатли с неговата селекция от кафета и чайове. Иначе чай само когато съм настинал.

Любим ден от седмицата?

Благодатният четвъртък. От 30 години всеки четвъртък водя по Дарик радио. Първо вечерта, а после следобеда от 1 до 5. Пълно ми е с емоция там. Влизал съм болен на ефир и съм излизал здрав като кукуряк.

Любим филм?

Малко банално, но “Изкуплението Шоушенк”. “Вик за свобода” и “Жажда за живот”.

Какво четете в момента?

Странно, но пак Стивън Кинг и “Роуз Мадър”. Препрочитам “Борбата със злото в мен” на великолепния Иван Балсамаджиев и “Феноменът Виктор Орбан” на анализиращия Жоро Марков.

Любима книга?

Стихосбирките “Честен кръст” на Борис Христов и “Съществувам” и “Развяване на минзухара” на Елин Рахнев.

Любим цвят?

Червеният като кръвта и синият като небето и морето.

Любим парфюм?

Creed, много е добър.

Любима марка дрехи или предпочитан дизайнер?

От много скоро любимата ми марка дрехи е... Marka. Името идва от никнейма на дъщеря ми Мари София, така ѝ казват съучениците ѝ. Тя произвежда дизайнерски тениски, ръчно нарисувани от нея, екопамук. Пишете на лични за поръчки. Ха-ха-ха. И сега сериозно. София реши да направи тази колекция с цел дарения.

От всяка поръчана тениска тя ще дари 30 процента на децата,

които аз подкрепям. Това си е изцяло нейна идея и разработка. Иска и тя да помага. Скоро ще почне да произвежда и алумиениеви екоориентирани канчета за кафе, вода и чай.

Как предпочитате да сте облечен?

Спортно елегантният стил е моето. Телевизията си има обаче нейни закони.

Какъв вид обувки предпочитате?

В последните години се доверих на Cesarе Paciotti - България. Много класа има в тях.

Каква кола карате?

Infiniti QX50 – стабилна кола. Разчитам на нея

С какво пишете - химикал, молив?

Пиша с... крак. Почерка ми хич го няма.

Каква чанта носите?

И досега предпочитам раниците. Една от емблемите на моето поколение. Твърдо срещу “диагоналките”. Оки съм Народното събрание да ги забрани със закон.

Какво има в раницата ви?

Почти всичко. Донякъде това ми е офисът. Има дори дражета “Голия” заради непрекъснато говорене понякога.

Любима песен? Стил музика?

Wash it All The Way (“Разкарай ги оттук”) на Five Finger Death Punch. Чух я на живо преди седмица на големия рок фест Hills of Rock край летището в София. Много бунтарска и антисистемна песен. Много ме вдига. Както и всичко на Five Finger.

Любимата ви напитка?

Газираната вода.

Какво обичате да ядете?

Диня със сирене, бял с черен хляб, кюфтета с кебапчета, ха-ха-хаа.

Храната, която не вкусвате, е...

Крем карамел и някои остатъчни спомени от детството.

Имате ли хоби?

Спортовете са моето хоби. Играя редовно волейбол. В последните години пробвам кайт. Не много успешно обаче.

Имате ли деца?

Имам едно съкровище – дъщеря ми. Ставаме на 14 години този ноември.

Къде живеете?

Живял съм и в общежитие, и в апартамент. Важно е как се чувствам аз.

Кой е последният подарък, който купихте и на кого?

Обичам да подарявам подаръци на приятелите ми. Най-различни са. Гледам да са жестове, защото жестовете се запомнят. Последния подарък направих на един от най-добрите ми приятели Цанко Миланов, който ръководи повече от успешно компанията “Винербергер” в България. Той е и музикален фен. Взех му перце от Крис Каел, басиста на въпросните Death Punch. Цанко се изкефи на макс.

Какви цветя харесвате?

Красивите. Подаряването на цветя някак се обезцени в последно време, но

аз съм от старата школа и при покана винаги гледам да уважа домакинята

на събитието с букет, китка или саксия. Усмивката ѝ в момента на подаряването е искрена. Джентълменско си е.

Любим предмет?

Всички предмети, които ми помагат във всекидневието да правя любимите си неща. Предметите, които улесняват живота ми. Настолният ми компютър Lenovo ми откри нови светове.

Най-омразен предмет?

Може би телефонът по разбираеми причини. Не искам да се сливам с него.

Любима джаджа?

Отскоро се влюбих в мобилната водоструйка на Кarcher за колела и кучета - ОС 3. Мия си колелото с тях, за лапи на кучета също е топ. На акумулаторни батерии, има и достатъчно вода.

Телефон?

Дълго време и тук бях олдскул и се дърпах от смарт телефоните. Но скочих в дълбокото и сега съм доволен. Говорим за бързина на реакцията при получаване на мейли, съобщения, известия. За информиран човек като мен това е от огромно значение. Ползвам iPhone.

Колко приятели имате във фейсбук? Колко от тях са в действителност ваши приятели?

Сега ще ги преброя заради вас. Така... 53 000 последователи в първия личен профил и 5000 приятели там, във втория ми профил Niki Kunchev new имам 7500 последователи и почти 5000 приятели и в третия “обществен” - 34  000 последователи. Всички тези хора сами са ме потърсили или аз тях, де. С това казвам, че

нямам “купени” или “зарибени” последователи

Дали са ми приятели, или не? Чувствам ги като приятели, отнасям се с тях по този начин! Всеки може да ми пише и ми пишат!

От какво се страхувате?

Е, от Края, от Финала, естествено. Но искам да внуша на дъщеря ми, че винаги ще съм до нея.

Голямата ви мечта?

Голямата ми мечта е най-накрая умните да почнат да печелят по честен път в тази страна. Колко хотели се наизпостроиха из курортите, колко спата, всички техни собственици май са мнооого по-умни от нас с вас, ходили са в други училища и университети, не в нашите с вас.

Затова искам хората у нас да печелят със знания, а не със спекулации, връзки с влиятелни хора, подшушната информация, кръгове от фирми. Силно се надявам “Голямото преследване” по Нова телевизия да продължи и надгради “Стани богат”, където награждавахме знаещите подобаващо с 10  000, 15  000, 25  000, 50  000 лева.

Кое е най-смелото нещо, което сте правили?

Продължавам да закривам всеки летен сезон с традиционния ми скок в морето от 4-5 метра. Скачам от скалите около Созопол. Или на Агалина, или на други места. В последните няколко години и Мари София е с мен в тия начинания. По-безстрашна е от мен дори.

Кой е най-големият ви успех?

Да съм добър човек. Или поне си мисля, че съм такъв.

Кога се влюбихте за първи път?

Когато му беше времето. Да си влюбен, е много силна емоция. Човек я очаква с нетърпение. За съжаление, научаваме по трудния начин разлюбването – обратната страна на чувствата.

За мен да си влюбен, е да си привързан, отдаден, да си си дал думата.

Имате ли домашен любимец?

Имах две кучета - Роки и Ричи. Овчарки. Много обичах да си играя с тях, да ги обучавам, да плуваме в жегите в реките с тях. Умни приятелчета бяха.

Първата цигара?

В казармата в Плевен. Фасът ѝ там си и остана. Виж, тук разлюбването ми хареса.

Най-скъпата ви покупка?

Как беше казано от някой по-умен от мен: “Всичко, което може да се купи с пари, не е много скъпо”.

За какво бихте използвали вълшебна пръчка?

Да излекувам всички болни деца от рак. Да могат всички аутисти да проговорят

По-вълшебно желание от това не виждам.

Любим сезон?

Определено лятото. Умирам за него. Свещено е.

Кога си лягате, кога ставате?

Лягам, когато легна, ставам, когато стана. В последно време раничко ставам и в първите 2-3 часа съм машина откъм работа, идеи, криейтив решения.

На кого се доверявате най-много?

На себе си. Няма друг начин да оцелееш в шоубизнеса. Вълкът сам трябва да си изнесе представлението, сам да се погрижи за прехраната. Естествено, бил съм в центъра на големи екипи на големи предавания. Но когато чуя режисьорската команда “Старт”, трябва да разчитам само на себе си.

Какъв мечтаехте да станете като малък?

Дали ще ви учудя: исках да стана... журналист!

Кой е първият ви спомен?

Мама, тати, брат ми Пепи на улицата пред нас в Червен бряг, на гарата пак там. Влаковете много ме привличаха.

Знаех интуитивно, че рано или късно ще се кача на тях и ще обиколя света

Кои шеги не ви харесват?

Шегите, засягащи човека отсреща. Не съм имунизиран срещу тях. Боря се.

Какво е в състояние да ви вбеси?

Вбесяват ме доста неща. Катастрофи като тази, която ни отне завинаги Милен Цветков. Катастрофата от тази седмица, горките момичета, горките майки. Ракът, който преди дни отне милата ни Вероника Трънкарова, прекрасната Рони, позната на цяла артистична София.

Нямам думи, гневът ми премина в отчаяние. Дори не спя тези няколко нощи, но това няма никакво значение. В обществото ни липсва възпитанието, ценностите са разместени, справедливостта липсва, и то не само в правосъдно направление.

Другото, което ме вбесява, е, когато чуя някой да казва: “Защо ми е да знам това?”. Излишно знание няма. Знанието се натрупва, скъпи мои. Рано или късно то ще избие на повърхността. Знанието е самочувствие.

Кажете един стих.

Обичам го този Дамян Дамянов:

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът, когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи,

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си –

единствено така ще го решиш!

Разкажете за най-срамната си постъпка.

Споменах преди малко, че в диалозите с хората, включително и по телевизията или по радиото,

сигурно съм “настъпил” някого, обидил или съм

се направил на много умен

за негова сметка. Съжалявам за такива моменти.

Море или планина? Любимо място за почивка.

И двете, и двете.

Палатка или луксозен хотел?

И двете, и двете. Бил съм и на бунгало, бил съм и в петзвездни хотели.

Студ или жега?

С две ръце гласувам за жегата.

Изхвърляте ли разделно? Защо?

Естествено, че изхвърлям. Искам да помогна на природата и на града ни. Събирането на боклука е една пирамида, в чиято основа трябва да се включваме всички.

То си е за нас, за нашия град, за нашата улица!