Сложете парченце шоколад в хладилника и помислете как Мишел Обама например би постъпила

Пандемия, война, галопиращи цени и неизвестност какво още може да ни се случи през следващите месеци. Ако това е новото нормално, в което ще живеем, то значително ще трябва да променим житейските си нагласи. И от непрекъснат стремеж към спокойствие и хармония да се насочим към състояние на непоколебима борбеност - нещо като супергероите, които помним от книжките с комикси и детските филмчета.

Според когнитивния психолог професор Илейн Фокс това не е толкова трудна задача, тъй като несигурността е част от живота. Хората винаги е трябвало да се справят с войни, наводнения, глад, болести и политически сътресения. Може да не са били в толкова голяма концентрация, колкото през последните години, но са съществували. А дори да се абстрахираме от такива глобални въпроси, в ежедневието си непрекъснато се сблъскваме с всевъзможни трудности, които ни карат да се тревожим сериозно и да чувстваме, че нещо не върви както трябва в живота ни. Това може да е притеснение, че общественият транспорт закъснява, когато бързаме за важна среща, че заради глобалната криза съществува риск да загубим работата си или че детето има температура, което означава отново да ви извади от релси за няколко дни, оставайки си у дома.

“Винаги има безкраен брой сценарии, които да ви карат да се чувствате несигурни. Така че, ако не се научите да живеете с несигурност и да прегръщате промяната, лесно ще бъдете затрупани от безпокойство и ще се забиете в коловоз”, пише професор Фокс в “Дейли мейл”, представяйки последната си книга по въпроса. В работата си като треньор на най-добрите спортисти, военни лидери и бизнес професионалисти в света през последния четвърт век тя е видяла, че хората, които знаят как и кога да превключват между различни подходи, са най-успешни. Същото показват и проучвания в Оксфордския център за емоции, а след това и в австралийския университет в Аделаида, където оглавява катедрата по психология. “В моите десетилетия на изследвания разбрах, че приемането на световната несигурност не само насърчава устойчивостта и намалява тревожността, но драстично подобрява шансовете ви за щастие и успех. Тези, които наистина процъфтяват в живота, са се научили да се адаптират към присъщата му непредсказуемост”, посочва Илейн Фокс. По думите ѝ пъргавината на мозъка да превключва е вградена в нашата ДНК, защото хората е трябвало да се справят с огромни промени и просто трябва да тренираме как да я използваме.

Тя предлага да започнем упражненията по дистанциране от негативни мисли с един стандартен тест, за да разберем дали приемаме промяната. Той съдържа 10 констатации, които трябва да преценим доколко споделяме. Всяка една носи определен брой точки. Ако си казваме “изобщо не подхожда за мен”, получаваме една точка, при “малко като мен” - 2, “донякъде като мен” – 3, “много като мен” - 4, “напълно като мен” – 5. Ето и констатациите:

1. Наистина не обичам изненадите.

2. Разочарован съм, ако нямам цялата необходима информация.

3. Има много неща, които не правя, ако не съм сигурен за тях.

4. Винаги се опитвам да планирам предварително, за да избегна неочаквани неща.

5. Дори малки неща, които се случват неочаквано, могат да развалят добре планирания ден.

6. Понякога не мога да правя неща, защото съм парализиран от несигурност.

7. Винаги искам да знам какво ще ми се случи в бъдеще.

8. Не функционирам много добре, когато съм несигурен.

9. Ако имам някакви съмнения относно нещо, ми е много трудно да действам.

10. Опитвам се да избягвам несигурни ситуации.

Резултат между 10 и 12 точки е много нисък и показва, че имате висока толерантност към несигурност и любопитство към непознатото. От 13 до 15 е нисък, от 16 до 28 – среден, от 29 до 45 – висок, а от 46 до 50 – много висок. Ако сте над средното ниво, означава, че имате непропорционална нужда да се чувствате сигурни, което често генерира безпокойство и срес. “Вие сте от типа хора, които се занимават с “безопасно поведение”. Правите неща, които осигуряват увереност и намаляват несигурността, като например да се обадите на вашия тийнейджър, ако не знаете къде се намира, или да проверите менюто на ресторант, в който ще отидете”, казва Фокс. Според нея обаче е добре да се опитате да се излагате на несигурност, за да сте по-добре подготвени за сериозните катаклизми, които ни заобикалят. Това може да стане първоначално чрез свързване със стар приятел, когото не сте виждали отдавна и не знаете как ще ви приеме отново. Да преминете към роднина, с когото сте изгубили връзка заради семейна вражда.

Също така е важно да тренирате мозъка си да превключва от една задача на друга. Това пък може да стане, като си напишете няколко неща, които трябва да свършите за не повече от 15 минути всяко. Може да са рутинни ангажименти като писане на имейл, резервиране на билети, провеждане на телефонен разговор или подреждане на бюро. Определете ред за извършването им и пуснете хронометър. Щом определеното за дадената работа време свърши, спрете да се занимавате с нея, независимо докъде сте стигнали с изпълнението. Починете за кратко и преминете към следващата.

“Тази тренировка е изненадващо полезна. Първо - ще разберете колко сте добри в преценката за необходимото време да свършите дадена работа, което често силно се подценява. Второ - ще се научите да превключвате по-ефективно от една задача към друга. Ако правите това редовно всяка седмица, ще подобрите драстично когнитивната си гъвкавост”, обяснява Фокс.

Друга много полезна тренировка на ума е да си набележите 6 личности, на които се възхищавате. Да ги номерирате мислено и да хвърлите зар. Според падналото се число да започнете да разсъждавате как отговарящият на него човек би се справил с предизвикателство, пред което сте се изправили. “Дори леко изместване на нашия поглед върху нещата може да разкрие ново впечатление и да отвори умовете ни за други възможности. Тази способност да променяте гледната си точка е основен компонент на гъвкавостта. За да я подобрите, опитайте тази проста игра. Например запитайте се как Мишел Обама би се справила”, съветва професор Фокс.

В условия на криза също е важно да запазите хладнокръвие, да се съсредоточите върху това, което е уместно, и да потискате разсейващата информация. Полезно упражнение за целта е поставянето на парченце шоколад в хладилника, като си казвате, че може да го изядете след 5 дни. Дотогава всеки път, когато го виждате, си повтаряйте, че не му е дошло времето, и се насочвайте към по-здравословни други продукти, разположени около него. Практикувайки подобни упражнения в продължение на няколко месеца, с изненада ще откриете, че по-лесно се дистанцирате от негативни мисли, по-спокойно оценявате ситуацията и не действате вече толкова импулсивно.