Една от най-големите съкровищници на артефакти се нуждае от милиард паунда за реставрация

Да обиколиш света за 70 минути – това е оферта, която въобще не звучи пресилено, когато идва от Британския музей. Със своите над 8 милиона експоната той си е спечелил славата на едно от най-надеждните хранилища на артефакти, документиращи историята на човечеството. И наистина няма период или регион, който да не е представен.

България също участва с близо 3000 предмета, макар никога да не е била част от Британската империя и да не е поддържала някакви особено тесни отношения с Обединеното кралство. Сред тях има както антични монети и съдове, така и

голям набор от народни носии, кукерски маски, оръдия на труда и дори мартенички

Повечето от тях са част от голяма етнографска колекция, подарена на музея от България през 1971 г. В него може да се види и най-дълго използваната ни банкнота – тази от два лева, която е в обръщение между 1962 и 1996 г. и е единствената с изображение на обикновен човек, а не с историческа личност. На двулевката е гроздоберачката Кина Гърбова. Има и друга от 500 лева с лика на малкия цар Симеон II, издадена през 1943 г., която в момента се продава за около 100 долара в онлайн магазините за колекционери на валута по света. 

Съществена част от експонатите в Британския музей пристигат чрез частни дарения, което понякога създава спорове дали законно са придобити. Сред тях например е този с Гърция. Южната ни съседка от години настоява Британският музей да ѝ върне мраморни скулптури от Партенона, които британски дипломат изнася от Атина. Даже предложи това да стане част от преговорния процес за Брекзит, тъй като смята, че те са били откраднати. От музея твърдят, че дипломатът лорд Елгин ги е получил чрез договор с Османската империя, на чиято територия се намира по това време древногръцкият храм. Такъв обаче не е открит и ЮНЕСКО призова Обединеното кралство да помисли за връщането им в Гърция.

Подобна е историята и на Четвероевангелието на българския цар Иван-Александър, което постъпва в музея през 1917 г. като част от пакет ценни ръкописи и старопечатни книги, събрани от лорд Робърт Кързън. Смята се, че дипломатът го открива през 1837 г. в манастира “Св. Павел” в Атон. Не разбира какво пише в него, но му харесват илюстрациите и когато игуменът на раздяла му предлага подарък, англичанинът избира Четвероевангелието. Периодично в България също се чуват гласове, че

ценният за историята ни ръкопис трябва да бъде върнат у нас,

но Лондон няма подобни намерения. През 1973 г. той е преместен в Британската библиотека, която същата година е основана, за да поеме част от непрекъснато увеличаващите се експонати в музея. 

Създаването на музея започва през 1753 г. чрез колекцията на доктор Ханс Слоун, който я завещава на крал Джордж II, за да я предпази от разграбване след смъртта си. Тя се състои от над 70 000 предмета, които изследователят е събирал от цял свят. Парламентът решава да ги съхрани под името Британски музей и те са изложени в Монтагю хаус през 1759 г. Така мястото се превръща в първата обществена експозиция, която и до днес може да бъде разгледана напълно безплатно, както впрочем и много други музеи в британската столица. След началото на пандемията обаче се изисква предварителна онлайн резервация за посещение, за да се избягва струпване на много хора, и гостите се насърчават да правят дарения от 5 до 15 паунда за Британския музей, който се оказва, че след толкова години съществуване се нуждае отново от сериозна реконструкция. 

По информация на английски медии се подготвя мащабна кампания за осигуряване на около 1 млрд. паунда. Тя се ръководи от бившия финансов министър Джордж Осбърн, който оглави управителния съвет на музея миналата година, и се очаква да бъде насочена предимно към частни дарители. “Цялата сграда се нуждае от огромен ремонт. Покривът се разпада, галериите не се отопляват правилно”, казва информиран източник пред “Файненшъл таймс”. Той признава, че има идея и за радикална промяна в самата експозиция, като бъде фокусирана вече по-малко към европейската история и повече към артефакти от Африка и Южна Америка. Трансформацията е озаглавена “Проект Розета” на името на най-популярния експонат в Британския музей. 

Розетският камък е най-известният епиграфски паметник. Намерен е при разкопките на древната крепост Ал Рашид до малкото градче Розета край река Нил.

Върху него са написани три версии на указ, издаден в древноегипетската столица Мемфис през 196 година преди новата ера. Две от тях са на древноегипетски език, а една на старогръцки, което позволява

да се създаде ключ за разшифроване на египетските йероглифи

Камъкът е от френски войник през 1799 г., като се твърди, че самият Наполеон го е инспектирал и оценявайки неговата важност, го е поверил за проучване на създадена от него в Кайро научна асоциация. Когато обаче той се оттегля от Египет и френските войски капитулират пред британските, възниква спор за собствеността на събраните от тях стотици артефакти. 

В крайна сметка камъкът пристига в Лондон. Изложен е в Британския музей през 1802 г., като го е напускал оттогава едва няколко пъти. В края на Първата световна война е скрит в подземие на една от лондонските гари, а през 1972 г. е показан за около месец в Лувъра в Париж. Дори когато трябва сериозно да бъде реставриран през 1999 г., това става пред погледа на посетителите, тъй като голяма част от тях идват в музея точно заради него. Което е обяснимо, тъй като около разшифроването на камъка се водят дълги спорове между френски и английски изследователи, а и периодично се появяват искания да бъде върнат в Египет.

На всички претенции за плячкосани чужди артефакти британските власти обикновено отвръщат, че това са неща и от историята на Обединеното кралство. А и винаги изтъкват, че ако не е била тяхната грижа през последните векове, вероятно те нямало да оцелеят за бъдещите поколения, а и нямало да бъдат достъпни за такъв голям брой изследователи от цял свят. 

Колекцията от египетски съкровища е наистина впечатляваща. Тя включва около 110 000 предмета, сред които още са статуите на фараоните Рамзес II и Аменхотеп III, едни от най-добре запазените антични папируси от “Книгата на мъртвите” и мумии. Не всички са изложени обаче, тъй като биха заели значителна площ от музея, а и той разполага с почти толкова древногръцки и римски експонати. Тройно повече са артефактите му от Близкия изток, донесени след експедиции на британски археолози през първата половина на XIX век.

Така че, ако искате да направите експресна историческа обиколка на света, Британският музей е добро място за това. Трябва обаче да имате предвид, че 70-минутният тур се провежда само два пъти на ден – от 11,30 до 12,40 и от 14 до 15,10 часа, и тъй като е с екскурзовод, струва 14 паунда.

Необходима е и предварителна онлайн резервация

Но пък гарантира, че ще видите най-ценните му експонати, които е трудно да откриете за толкова кратко време сами, тъй като музеят е огромен. Изложбената му площ е над 92 000 квадратни метра и дори за организираните турове трябват здрави крака, тъй като се върви бързо през много зали. 

Британският музей е един от малкото, който предлага и виртуални обиколки в своите 94 галерии. По време на пандемията те обаче са запазени за училищата в Обединеното кралство, тъй като традиционните ученически екскурзии до него все още не са възстановени.

Музеят редовно прави и тематични изложби, за които се плаща входна такса, но пък наистина в тях се представят невероятни шедьоври от различни краища на света. Последната беше за Перу, а през 1976 г. по този начин България е представила своите тракийски златни съкровища.