1990: Бунтът в Централния затвор
Затворниците се вдигат срещу бруталните условия - 18 души в килия без тоалетна сред плъхове и дървеници
“Ловеч, Белене - Скравена, нашата трагедия не е по-малка!”, пишат те на плакатите
Престъпник се опитва да се запали на покрива с шише бензин
Брутални условия, съсипана канализация, почти без медицински грижи, натъпкани един до друг. Престъпници, които обитават по-малко от един квадратен метър, живеят сред плъхове, хлебарки и дървеници. Те нямат отопление, нямат достъп до тоалетна през нощта.
На 22 април 1990 г. се организира един от най-големите бунтове в него.
Десетки затворници излизат на покрива на зандана, за да протестират срещу условията. Споделяли, че са по 18 души в килия, нямали тоалетна, давали им се помощни средства, в които да се облекчават.
Бунта запечатва с обектива си фотографът Иван Григоров,
който си спомня, че протестът на затворниците продължава няколко дни. В края на първия ден дори един от излежаващите присъдата си плаши, че ще се запали.
В едната си ръка стискал шише с бензин, с което смятал да се залее. На няколко снимки се вижда как той държи и въже, с което да не падне от покрива, а негови съкилийници се
опитват да го разубедят
Престъпниците окачат и плакати, на които пише: "Ние сме жертва на системата", "Дайте ни възможност да започнем нов живот", "Ловеч, Белене - Скравена, нашата трагедия не е по-малка!".
Най-неприятното е, че днес, 32 години по-късно, занданът изобщо не се е променил, а Европейският парламент определи, че условията в него са нехуманни.
