Отказва да учи в музикално училище и свири по усет

Музиката не е бизнес, колкото по-успешен си, толкова повече се превръщаш в продукт, който просто генерира пари, казваше той

Самоукият гений не знае нотите, учи звуците като дете, удряйки по тенджери

Крие семейството си и до края на живота му никой не знае как изглежда жена му

Самоук гений, който не знаеше нотите, пионер в електронната музика, сърцат, тих и скромен човек, яростно пазещ личния си живот от светлините на прожекторите. Велик композитор, визионер и новатор, надхвърлил пределите на времето си. Неуморен експериментатор, чиято музика заслужено стигна чак до Космоса. Такъв бе Вангелис Папатанасиу, един от най-значимите творци редом до французина Жан-Мишел Жар и японеца Исао Томита.

"Аз – казваше Вангелис – съм само инструмент, чрез който вечната музика достига дори до онези, които не могат да я чуят иначе."

Вангелис почина на 17 май на 79-годишна възраст в болница в Париж. Новината оповести адвокатската компания, която го представлява. Според чуждите медии той се е борил с COVID-19, но не е успял да се излекува и е издъхнал.

Тъжната вест се разпространи за минути из целия свят и натъжи всички, които някога са се докосвали до ангелската музика на великия композитор. Журналистът Игор Марковски дори си спомни как го е срещнал случайно.

"Преди повече от 18-20 години съдбата ми поднесе поредната изненада и успях да го разпозная в бара на един ресторант в Лондон – разказва Марковски. - Извиних се, че в неговите очи сигурно съм един от хилядите идиоти, които преследват своите идоли за автограф и снимка, и заради това няма да го моля за нещо подобно, но пък гордо заявих, че правя тричасово шоу (и то на живо) по радио и използвам негова музикална пиеса за начало и край на предаването. Той се усмихна - според мен загадъчно, но може да е било ехидно, знам ли - и после неочаквано изрече: "Къде да се подпиша?".

И тук съдбата отново си каза думата

В ръцете си държах торбичката с инициали HMV (His Master's Voice - голяма британска звукозаписна компания). Извадих всичките пет диска, а касовата бележка нахално се беше лепнала на опаковката на един от тях. В средата се подаваше онзи на Вангелис. Той се усмихна и сложи един подпис върху бележката от магазина. Явно съм се ококорил, защото той продължи да се усмихва и помоли нищо неподозиращия барман да му даде нож! После внимателно разряза тънкото опаковачно прозрачно фолио и ме попита: "Как е името ти?". И надписа този диск..."

Журналистът разказва още за случай в Атина през 1978 г., когато вижда Вангелис, без да знае, че е той.

"Вероника Скавинска е в Атина през 1978 г., когато снима в басейна на хотел "Хилтън" един човек, който плува сам в ранното утро – допълва той. - По-късно същата фотография, сякаш нарочно размазана, ще бъде корица на музикален албум, който критиката нарича концептуален. Отделни пиеси от този албум ще бъдат използвани хиляди пъти като илюстрация към различни филми, било документални или игрални; радиостанциите също ги ползват като добавка към зададената тема. Дори Карл Сейгън в прочутата си тв серия "Космос" "вкарва" една от пиесите в поредицата. Композитор на този албум е Евангелос Одисеас Папатанасиу, известен в цял свят с името Вангелис. Албумът е озаглавен China (Китай). В едно интервю за музикалното списание Billboard Вангелис казва: "Намерих твърде много общо между гръцката и традиционната китайска музика". Той никога не е бил в Китай до написването на този албум.

Това не пречи на китайците да му издигнат приживе паметник,

защото популяризирал страната. Паметникът е без светещи очи. А при откриването на "Експо 2010" в Шанхай музиката е от този албум – пиесата "Драконът".

Вангелис е на корицата на албума China, защото той плува в басейна. Пиесата The Tao of Love е силно повлияна от "таоистките сексуални практики" – това е цяло учение на даоистите. Дао (или тао) в китайската философия е концепция, която се превежда като "път" (пътека, маршрут).

Лао Дзъ и Конфуций са най-често цитираните имена от Китай. Техни мъдри мисли се срещат дори в "късметчетата", които придружават кафето сутрин, и то не само в България. Легендата за Лао Дзъ разказва, че майка му е погълнала падаща звезда, заченала от това и носила плода 81 години. Единствената книга на Лао Дзъ е "Даодъдзин". Според мита Лао Дзъ се е срещал с един друг китайски мислител – Конфуций, който смятал, че държавата е едно голямо и сплотено семейство. От голямото музикално семейство в небето отлетя Вангелис..."

Любопитното за композитора е, че

музикалната му съдба

сякаш е предначертана от най-ранна възраст. Той е роден във Волос на 29 март 1943 година, но израства в Атина. Семейството му било богато и аристократично – баща му бил художник, а майка му - певица. Огромният му музикален талант проличава още като бил малък. Момчето започва да композира музика на 4 години.

В началото експериментира със звуци, произведени от тропане на тенджери и тигани или закрепване на пирони, чаши и други предмети към струните на пианото на родителите му.

Най-яркият му спомен е как седи пред музикалния инструмент и дрънка нещо. Другият е как използва лампово радио за синтезатор – върти копчето и

изтръгва хаотично-вселенски звуци

Самият Вангелис казваше, че изобщо не помни време, в което не е произвеждал звуци.

На 6 години изнася първия си концерт в театър пред 2000 души, без да има някаква специална подготовка. Майка му и баща му настояват да взема уроци по музика, но той категорично отказва. Смятал, че не е нужно да учи, защото буквално попивал тоновете на гръцките народни песни и православната християнска хорова музика.

"Бях щастлив, че не отидох в музикално училище, защото там по-често затварят вратите към музиката", категоричен беше той.

Изучава класическа музика, живопис и филмова режисура в Атинската академия за изящни изкуства, а в часовете по музика се преструвал, че чете нотите. Всъщност свирел по слух. Така композира и през целия си живот – само чрез онова, което изниквало в главата му.

В началото на 60-те години основава поп групата "Форминкс", която добива огромна популярност в Гърция. Хиляди фенове пълнели стадионите в очакване на Вангелис и неговия хамонд орган, подарък от родителите му. През 1968 г. обаче се мести в Париж заради студентските бунтове и установяването на

военната хунта в родината му

Там заедно с Демис Русос и Лукас Сидерас създава поп-рок феномена Aphrodite's Child – формация, която става световноизвестна. Групата се разпада след 6 години, но Русос продължава да е част от някои творби на Вангелис.

През 1973 г. композиторът се мести в Лондон, където започва солова кариера и отваря собствено студио – Nemo Studios. Именно там написва саундтрака към филма "Огнените колесници", с който печели "Оскар" през 1982 г. В едно от малкото си интервюта Вангелис споделя, че го вдъхновява историята за триумфа на групата британски лекоатлети на олимпийските игри през 1924 г.

Посветил мелодията на своя баща, който бил любител спринтьор

Повечето киномани обаче го свързват с незабравимата музика към "Блейд Рънър", един от най-култовите фантастични филми в историята.

Въпреки че става световно известен композитор, Вангелис избягва светлините на прожекторите и рядко дава интервюта. Именно по тази причина се знае изключително малко за личния му живот. За първите години в света на дивия рок е споделял: "Да, имаше наоколо безкраен купон, много алкохол и момичета, връзките с които никога не са били сериозни, много наркотици, но към тях изобщо не посегнах".

Женил се е два пъти, а до края на живота си е с жена, за която нищо не се знае. Дори не е ясно как изглежда тя. Трудно бе да се определи и къде живее, защото той бе гражданин на света. Не обичал да пътува със самолет и за да отиде до Европа, палел ролс-ройса си, шофирал до Дувър, чакал Ламаншът да стане като огледало и чак тогава се качвал на ферибота.

Спечелил си имиджа на особняк, Вангелис дава да се разбере, че не го интересуват нито славата, нито парите – само творчеството.

"Музиката е вселена, музиката е природа, Бог, музиката е вечността и безсмъртието, тя не е "репертоар", нито тренировка – категоричен бе легендарният композитор. - Музиката не е бизнес, в бизнеса играеш “играта”!

Успехът и чистата креативност не са особено съвместими

Колкото по-успешен си, толкова повече се превръщаш в продукт на нещо, което просто генерира пари."

Именно затова яростно пази идеите за творчеството си и остава верен на себе си, без да бъде алчен за слава и милиони.

Той е създател на сложни композиции в симфоничен стил и до края на живота си остава резервиран към комерсиалния успех. Неведнъж Вангелис е заявявал в интервюта, че музиката за забавление никога не го е интересувала. Невъобразимият му талант оставя след него изключително богато музикално наследство. Негова мелодия летя и в Космоса с мисия на НАСА, а друга озвучаваше световното първенство по футбол в Япония и Корея през 2002 г. Негови бяха и саундтраковете на церемониите по откриването на олимпийските игри в Сидни през 2000 г. и в Лондон през 2012 г.

В неговите звуци винаги имаше нещо, свързано с митологията, науката и космическите изследвания, защото това го привличало още от ранното му детство. Вероятно по тази причина кръстиха планета на името му, а той скромно бе казал: "Надявам се един ден да я посетя".

Вероятно сега ще има тази възможност, където ще композира специално за небесните оркестри.