Гардовете на Тато го предупреждават да не приближава масата му, но той не ги послушал

Баба му го тласка към магията, като му разказва за фокусници, а майка му му предава артистичния талант

Мими Иванова го изоставя, но го чака с месеци на Слънчев бряг да се върне при нея. Той тръгва, но слиза от автобуса на средата на пътя

Танцьорка от Нигерия искала да го откупи от жена му за 240 хил. долара и да го направи жрец в племето си

"Целия си професионален живот изкарах в лъжа. Колкото по-добре лъжех, толкова повече ми ръкопляскаха. Наричаха ме измамника, на когото може да се вярва."

Така представяше пътя си най-големият ни илюзионист Астор. Той почина на 15 май на 78-годишна възраст след тежко боледуване. За кончината му съобщи продуцентът Игор Марковски в профила си във фейсбук: "За съжаление,

това не е поредната илюзия на АСТОР... Сбогом, Астор!".

Новината за смъртта му потресе артистичната гилдия, а стотици си взеха последно сбогом с него. Неговата сценична партньорка през последните 10 години сподели, че двамата са имали планове да се видят в България през август, където да представят номер, свързан с Майкъл Джексън. "Планирахме моето дете да участва в него", обясни Деси Джойнър. Тя допълни, че ще помни благата му усмивка, широкото сърце, завладяващия му талант и най-вече, че животът е една илюзия.

Певецът Рафи Бохосян също бе шокиран от смъртта на Астор и изрази своите чувства.

"Отиде си най-великият български илюзионист на нашето време - Антраник Арабаджиян - Астор, или както го наричах, чичо Андро – разказва той. - Когато говоря за изкуство и върна лентата назад,

първата сцена, на която съм стъпвал,

бе в Бургас. Бях на 5-6 години и чичо Андро ме изкара пред препълнения салон. Вдигна ме на ръце, сложи една кофа под дупето ми и почнаха да падат монетки. Първо се засмях, после се изненадах, след това малко се засрамих, но последваха аплодисменти и точно в този момент се влюбих в илюзиите и обикнах сцената завинаги. Пътят ми като артист до голяма степен бе пророкуван от Астор и той винаги ме е подкрепял и се е застъпвал за мен. На същата онази сцена, когато бях дете, Астор каза пред цялата публика: "Това момче ще стане известно някой ден" и може би в този момент ме ориса. Благодаря ти за всичко, чичо Андро!"

Антраник Шаварш Арабаджиян, както бе истинското име на мага, е роден на 18 ноември 1943 г. в Шумен. Той бе единственият илюзионист в Европа, който е награден със "Златният Оскар" през 1981 г. за своето изкуство от Международното братство на маговете. В кариерата си е направил над 16 000 представления по целия свят, а през 2008 г. получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България в категорията "Вариететно изкуство" за атрактивност и оригиналност на илюзионен номер "Али Баба".

За да стигне до тази световна слава, Астор дължи много на баба си, която запалва страстта му към илюзията още от дете. Вместо да му разказва приказки, тя му говорела за

пътуващи, странстващи факири, магове, фокусници

по арени и циркове. Когато е на 12 години, той прави цирк в квартала, а на 18 вече е част от пътуваща трупа, в която свири на контрабас. Според Астор, за да бъде добър един илюзионист, той трябва да има и актьорски талант. Магът притежавал такъв благодарение на майка си Арус, която била известна драматична актриса в читалище "Ереван" в Шумен. Тя се откроявала от останалите дами не само по външност. Имала дарба да разказва истории и вицове.

"Непрекъснато ме водеше с нея в театъра и целодневно прекарвах времето си с нейните истории, закачки и вицове – отбелязва преди години Астор. - Така че съм се метнал на нея по артистичност и различност. Любовта към драмата, към театъра и към сцената я дължа на майка си."

Когато се мести в София, се запознава с тогавашните

доайени на българското илюзионно изкуство

като Мистер Сенко и Факира Мити. По-късно дори купува къщата на Сенко и я превръща в магичен театър "Астор". Арабаджиян до края на живота си твърдеше, че закон номер едно в магията е никога да не разкриваш тайната на номера. Определяше се като шантав човек, който не се страхува от нищо.

Вероятно по тази причина решава да застане пред масата на Тодор Живков в прочутия ресторант "Ханска шатра" в Слънчев бряг през 1974 г., въпреки че бил

изрично предупреден от охраната му

да не го прави. Тогава бившият Първи, както всяко лято, бил на обиколка по морските курорти. Една вечер бил в тази кръчма заедно с приближените си комунисти, а "як мъжага" предупреждава Астор да не ходи на масата на Тато. Магът обаче решил, че това е добра възможност да го забележат, и нямало как да изпусне този шанс. Приближил се до тях, бръкнал в сакото на единия и извадил карта, при друг намерил банкноти, а от вътрешния джоб на Станко Тодоров измъкнал сутиен.

"Това накара Живков да се залива от смях – спомня си Астор. - Знам за случай, в който Сенко е нарекъл Тато "колега", а той попитал: "Защо ми казваш колега?" Отвърнал му: "Защото и вие крадете, и ние. Само дето ние връщаме и на нас ни ръкопляскат". Бившият Първи се смял на думите му. Аз уважавах бай Тошо, той беше бледо копие на сегашните управляващи."

Нашето Черноморие не носи само хубави моменти на магьосника. През лятото на 1969 г. фокусникът се разделя с половинката си Мими Иванова. Певицата била в Слънчев бряг, а той - в Златни пясъци. Астор не издържал без нея и решил да се качи на автобуса и да отиде, за да си я върне. По пътя обаче си спомнил думите на свой добър приятел: "Тя те изостави, а ти търчиш да я гониш. Бъди мъж". Спрял автобуса на средата на пътя, слязъл от него и останал сам сред полето. След време обаче научил, че през тези месеци

Мими Иванова го чакала и не спирала да се надява,

че магът ще я потърси. По-късно тя се омъжва за полски музикант, а след време самият Астор я запознава със сегашния й мъж Развигор Попов.

"Тя е празнувала юбилей при мен в магичния театър, а аз от сцената бях казал: "Развигоре, хайде изчезвай, че имам работа с мадамата". Той знаеше, че е закачка", споделял е Астор.

Антраник неведнъж е отбелязвал, че най-голямата магия в живота му е дъщеря му Ари. Въпреки това прекалено много обичал това, което прави.

Обожавал да чува аплодисментите в негова чест, защото играел за хората, а не за парите. Дори казал на дъщеря си: "Ари, теб те обичам най-много от всичко на света, но магията я обичам малко повече". Тя не му се разсърдила, защото знаела какво точно има предвид. Момичето вървяло по неговите стъпки и също било въвлечено в света на илюзиите.

Майка й Пепа обаче за малко да продаде любимия си Астор на танцьорка от Нигерия, която работела с мага в Белгия. Наричали я с артистичното име Бабет. Една вечер тя казала на Пепа: "Би ли ми отстъпила мъжа си, ще платя за това". Мислейки, че е шега, тя отвърнала: "Да, разбира се". След няколко дни обаче Бабет разбрала, че сделката не е сериозна, и се разсърдила на Пепа, дори спряла да й говори. Фокусникът попитал колежката си какво се е случило, а тя отсякла: "Знаеш ли какво изтърва заради жена си? Можех да й платя 240 хил. долара, но разбрах, че вие наистина сте женени. Исках да те откупя от нея и да отидем в Нигерия. Баща ми е вожд на племето, а жрецът скоро почина. Ако ти станеше жрец, всичките пари и злато на племето щяха да са наши".

Астор обаче не съжалил, че не е откупен, а продължил да слави името си по света.

Номерата му го отвеждат в 40 държави,

където работи с най-известните и добри илюзионисти в света. Феновете му смятат, че най-впечатляващият му фокус е този с махането на главата, но самият Антраник твърди, че по-сложен е "Али Баба". Името му избира, след като в Сирия преди представление осъзнава, че е забравил касетката с песента за фокуса си. Моли диджея на заведението да му пусне нещо игриво. Публиката гледа в захлас, а Астор получава бурни аплодисменти. До този момент номерът му никога не бил имал толкова голям успех, затова моли диджея да му каже как се казва песента. Тя носела името "Али Баба", а дисководещият направо му подарил касетката с мелодията.

Най-големият ни илюзионист дори се опитва да влезе в политиката, а тази забавна история разказва приятелят му Георги Галов.

"Астор – официален магьосник на Бирената партия на България." Това записахме в членската карта, която издадохме и най-официално връчихме на Астор през далечната 1995 година – спомня си Галов. - А през един мартенски ден на 2001 година заедно с Георги Шарков, главен координатор на Бирената партия, отидохме в ресторанта на Астор и си поръчахме по халба бира. Тогава Шарков му каза: Маестро, дойдохме да ти направим предложение, което винаги можеш да откажеш! Наближават парламентарни избори. Ние

ще те издигнем за кандидат-депутат!

Ако приемеш, ще участваш в изборите и ако спечелиш – ще бъдеш първият депутат на Бирената партия на България!" Астор поиска време да помисли и ни отговори след една седмица: "Съгласен съм! Но да знаете, че тези дни не съм спал, вие ме побъркахте. Направих справка – никъде в света няма избран магьосник за депутат. Обадих се и на дъщеря ми в Америка. Попитах я какво да правя, а тя ми каза, че съм голям човек, да решавам сам. Благодаря ви, че ще ме издигате за депутат, но да знаете, че моето сърце е при царя!" Отпихме от чашите си и най-сериозно го попитахме: "Кой цар?", а Астор рече: "Негово Величество Симеон, той е моят човек, така да се каже. От години празнувам рождения му ден в ресторанта и черпя всеки, който дойде там".

Историята с кандидатурата на Астор веднага стана хит за ежедневниците, излезе и далече зад границите на държавата ни. От немския "Щерн" изпратиха телевизионен екип и направиха 30-минутен филм за маестро Астор. За участие в изборите подписахме споразумение между Бирената партия и Евролевицата с председател Александър Томов. В Евролевицата въртяха, сукаха и накрая записаха Астор на 7-а позиция в партийната си листа в Пловдив, защото имаше голяма арменска общност. В един априлски ден

всичко се обърна нагоре с краката

– в България се завърна цар Симеон, държа онази монументална реч, дето подписа празен чек, че за 800 дни ще се оправи всичко, и предизборната кампания на всички партии се срути, за да започне от нулата. Магьосникът ни каза: "Момчета, царят дойде, искам при него да съм кандидат за депутат!" Веднага изтеглихме всички документи от Евролевицата."

Магьосникът така и не става депутат, но признал пред приятелите си, че копнеел да бъде такъв. Изготвил дори дневен ред за всеки ден - да положи клетва, да каже на всички в събранието, че няма друг магьосник депутат или сенатор по целия свят, а той бил първият и единственият. И щял да напусне на следващия ден, за да може това да се запише и да остане в историята.

"Астор ще остане в другата история – тази, която слага всеки на истинското му място, а там винаги му сервират най-качествената бира. Официалния магьосник вече го няма. Тъжно е", посочва Георги Галов.

А феновете на легендарния маг му завещаха: "Историята, която написа с ръцете си и остави за много поколения, те прави безсмъртен! Светъл път, магьоснико, на небесната сцена".