Дали да купуваме, или да продължаваме да пестим за черни дни? Този въпрос занимава не само българските, а и европейските потребители.
Особено след като все още не е ясно дали останалите страни членки ще приемат спасителния план на Германия и Франция.
"Стандарт енд пуърс" засили страховете, като прогнозира, че поставя 15 страни от ЕС под наблюдение. Като на шест от тях може да намали рейтинга от максималния ААА на по-нисък. Сред тях са колосите на Европа Германия, Франция, Холандия, Финландия, Люксембург и Австрия.
Паническите настроения се засилиха и след прогнозата на международната банка "Ю Би Ес", според която отказът от еврото ще обезцени песетата, драхмата и лирата с 40 до 60%. Думите на известни икономисти като Жак Атали, че шансовете на еврото са 50 на 50, наляха допълнително масло в огъня.
"Промените в Договора на ЕС изискват повече време, отколкото има, за спасяване на еврото", каза шефът на германския Институт за макроикономика и икономически изследвания Густав Хорн.
На фона на тези панически прогнози и вицепремиерът Симеон Дянков допусна, че
има вероятност до шест месеца еврозоната да не съществува
Съвсем логично българите започнаха да увеличават спестяванията си в левове за сметка на тези в евро, отчете БНБ. Така за първи път доверието в лева е на път да измести доверието в еврото.
Ако в ЕС не постигнат съгласие, е почти сигурно, че потребителите масово ще започнат да харчат спестяванията си и да инвестират кой в каквото намери. Не за друго, а защото с разпадането на еврозоната националните валути ще загубят стойността си, а спестяванията ще бъдат обезценени. "Ако се стигне до такъв катаклизъм в Европа, нищо няма да има, така че няма смисъл от никакви прогнози и всеки може да си купува каквото иска", твърди известен икономист. В подобна ситуация Симеон Дянков се надява двигател на растежа да е потреблението. В условия на криза като сегашната това е някакво решение, но
проблемът е, че то не само
 не расте, а дори намалява
По последни данни на Евростат у нас само за октомври то се е понижило с 5,2 на сто спрямо предходния месец. Очевидно българите ограничават харчовете си и предпочитат да увеличават спестяванията си, сочат данните. Данните на БНБ сочат, че спестяванията на населението продължават да нарастват. Проф. Иван Ангелов смята, че това може да стане само по един начин. Ако дефицитът се увеличи от сегашните 1,3 до 2,9%, за да е под изисквания от новите правила на ЕС. "Този допълнителен ресурс от 1,4 млрд. лв. няма да предизвика наказателни операции от страна на ЕС срещу нас, той само ще увеличи държавния дълг включително с предстоящите плащания през 2013 г. до 22-23% от БВП. Пак ще сме с най-ниския дълг в ЕС," казва професорът. Според него тези допълнителни средства могат да се насочат за увеличение на вътрешното потребление - леко повишение на средствата за образование, за наука, за най-ниските пенсии, за майчински и детски надбавки. Както и за пътно строителство на пътища втора, трета и четвърта категория, по които се движат милиони българи и които са в окаяно състояние и за общините.
"Това ще осигури допълнително вътрешно търсене по линия на потреблението - главно за продукти, произведени в България, защото бедните не могат да си позволят внос. А финансирането на пътища и общини ще ангажира допълнителна работна ръка, ще осигури допълнителни доходи и още данъци в бюджета", казва професорът.
Големият плюс от повишаването на потреблението е чисто психологически. Икономистите често казват, че 90% от финансовите пазари са психика и 10 на сто фундаментални фактори. Горе-долу същото важи и за останалите пазари. Оптимизмът винаги е бил в основата на всяко излизане от криза. Когато се натрупа критична маса хора, убедени в добрите перспективи, спестяванията се вадят масово и започва голямото пазаруване на стоки, акции и имоти. Цените започват да растат, оборотите се увеличават, след тях нарастват инвестициите, заетостта се повишава и потреблението се увеличава още повече.
Изглежда, оптимизмът
 вече завладява фирмите,
чиито спестявания леко започват да намаляват, сочи статистиката на БНБ. Очевидно компаниите първи се усетиха, че сега идват изгодните моменти за инвестиции, когато всички са обхванати от тотален песимизъм. Сред спекулантите има цяло течение, залагащо именно на тази теория - купува се само когато всички са убедени, че ще става още по-лошо. И обратно - те продават, когато всички смятат, че настоящето е прекрасно, а хубавото тепърва предстои.

Успешните убежища в криза

Имоти, злато, петрол, платина, соя, мед и памук могат успешно да съхранят стойността на парите в дългосрочен план

Много малко са потребителските стоки, които могат да съхраняват стойността на вложените в тях средства.
На въпрос кои стоки могат да запазват стойност в криза като сегашната, бившият шеф на Фонда за гарантиране на влоговете Бисер Манолов каза: "Аз бих разгледал много внимателно СССР индекса, "Голдман Сакс" приключиха този фонд, но той все още е приложим." Най-общо този индекс се състои от фючърси суров петрол, мед, памук или соя и платина.
Делът на тези фючърси може да се променя в съответствие с тенденциите на пазара. Установено е, че тези стоки заедно със златото съхраняват успешно стойността на спестяванията в дългосрочен план. Индексът е прекратен, когато започва кризата в Близкия изток и цената на петрола стана непрогнозируема.
Според икономиста златото и акциите могат да са добра инвестиция в такива времена, но не всеки човек може да се справи.
"Повечето имоти са все още надценени и според мен цените им има накъде да падат. Аз измервам наемите, които все още са високи. Най-общо гледам на имота като на актив и доходът, който носи на този етап, не е много изгоден", коментира Георги Стоев от "Индъстри уоч". Като уточни, че изчисленията му са правени за масов апартамент в центъра на София.
"Инвестициите в имоти имат две функции - да съхранят вложените средства и да увеличават своята стойност в бъдещ период - обясни Наско Атанасов от "Консорциум имоти груп". - В момент на криза цените намаляват и пада стойността на имотите, но тези инвестиции са дългосрочни, не по-малко от 5-10 години. В такъв период имотът запазва своята стойност и дори я покачва. Дори сега в рамките на 5-10-годишен период стойностите постепенно ще достигнат нивата си от преди кризата."
Според него заедно с това имотът може да се дава и под наем и да носи доход. Той винаги трябва да се сравнява със средната лихва по едногодишен банков депозит. В момента той е около 5,5%.
"Преди кризата бе обичайно да се говори за доходност от имота в размер на 8-10 на сто, докато сега средната е 6,5-7%. Разбира се, има някои търговски обекти и имоти по-висока категория и добро местоположение, които могат да осигурят и над 8%. В същото време поради високата себестойност на апартаментите в центъра, тяхната доходност е около 5 на сто". казва Атанасов. Повечето икономисти са убедени, че проблем с еврото няма да има. Дори напротив, то до десетина дни може да стане много по-стабилна валута дори от долара. Разбира се, ако страните членки приемат правилата на новия фискален съюз.
"Европа винаги е съумявала досега да се справи, ще се справи и сега. Убеден съм в това - твърди проф. Гарабед Минасян от БАН. - Проблеми е винаги е имало и ще има. Така че тези приказки, че Европа едва ли не е пред разпад и че еврото няма да съществува, са на хора, които не разбират."
Той препоръчва хората да не се поддават на паника и да правят обичайните си покупки, от които имат нужда.
"С покупки никога не се е излизало от кризата, вкъщи, когато сме в такава ситуация, аз не казвам на жена си да х«арчи повече - обясни Георги Стоев от "Индъстри уоч". - Дори да няма евро, ще има друга валута на негово място. В момента няма място за панически съвети."
"Не смятам, че с еврото има някакъв проблем. Каквото и да се случи с него, тези пари няма да се изпарят - коментира бившият икономически министър Николай Василев. - Всяка друга инвестиционна стока има своите особености и рискове. Нямам причина да препоръчвам на хората да влагат в тях."