Повишава тестостерона и плодовитостта при мъжете, намалява киселинността на стомаха, полезен е при хашимото

За многобройните целебни свойства на мумио се знае отпреди повече от 4000 години. Неслучайно Аристотел го описва в своите трудове. Това загадъчно вещество е

най-ценният комплекс

от естествени биологично активни вещества. Използването му като лек е научно обосновано от множество изследвания. Признато е от официалната медицина по цял свят, въпреки че практическите ползи от него за човешкото тяло все още не са напълно проучени.

От древни времена мумио се препоръчва както за лечение, така и за профилактика на много болести. Установено е, че помага за пълно излекуване на сериозни заболявания. Практически

няма противопоказания

и не е токсично.

Обикновено се използва като общоукрепващо средство и мек тоник, за подпомагане на метаболитните процеси на костната и мускулната тъкан, за ускоряване на минералния метаболизъм, за повишаване защитните сили на организма.

На Изток отдавна се прилага за лечение на нервни, сърдечносъдови, стомашно-чревни проблеми, заболявания на черния дроб, белите дробове, далака, както и при фрактури на костите. Интересен факт е, че при редовен прием на мумио счупена кост се възстановява няколко пъти по-бързо от обикновено.

Помага за увеличаване на съдържанието на калций, фосфор, манганови соли в организма, повишава броя на червените кръвни клетки в кръвта, както и на хемоглобина. Тези забележителни свойства на природната субстанция се обясняват с високото съдържание в нея на стероиди, протеини, мастни киселини. Представлява минерално лепкаво вещество със смолиста консистенция с естествен произход, свързано от древността с много мистерии. Известно е и като шилажит (на санскрит означава “победител от планината”). На Изток наричат мумио с поетичното име “Сълзите на планините”. Твърдата маса с горчив вкус има специфична остра миризма, тъмнокафяв или черен цвят и лъскава повърхност. При нагряване омеква, разтваря се във вода, като образува мътен разтвор. Смолистата субстанция се среща в планините,

отделя се

от скалите

при топло време, когато се загреят от слънцето. Добива се в Алтай, Кавказ, Непал, Средна Азия, Индия, Южна Америка, Северна Африка. Подробностите за произхода на веществото все още не са проучени. Доказано е, че различни микроорганизми, скали, растения и животни участват в образуването му.

Съставът на мумио е сложен, съдържа повече от 50 органични съединения: аминокиселини, смолисти вещества, витамини, етерични масла, микро- и макроелементи: магнезий, силиций, фосфор, цинк, желязо, сяра, мед, бор. Всяко от тях поотделно може да участва в различни

метаболитни процеси

на тялото, да активира метаболизма на тъканите и клетките. А в комбинация с другите действието им се усилва.

Бързо възстановява енергията, подмладява тялото, помага при различни проблеми:

• Намалява киселинността в стомаха.

• Възстановява стомашната лигавица.

• Регулира вътречерепното налягане.

• Бори се със стреса и травмите.

• Понижава кръвната захар.

• Неутрализира вирусите, помага при лечението на херпес.

• Участва в процеса на костно възстановяване при наранявания.

• Помага за профилактиката на остеопороза.

• Автоимунното заболяване тиреоидит на хашимото също може да се лекува алтернативно с мумио.

• Повишава нивото на тестостерон в мъжкия организъм, възстановява либидото, повишава плодовитостта, подобрява еректилната функция.

• Укрепва ноктите и косата.

• Облекчава кожните обриви.

• Ефективно е при лечение на безплодие.

Мумио предотвратява тромбозата, разрежда кръвта, но при лошо съсирване на кръвта се налага консултация с лекар.

Препаратите с мумио не бива да се дават на деца под 12 години поради липса на съответните изследвания, а не защото може да им навредят. По същата причина шилажитът не бива да се приема при бременност и кърмене.

С повишено внимание страдащите от алергия трябва да ползват мумио, като внимателно наблюдават реакцията на тялото си.

Изследователите, изучаващи

терапевтичния ефект на мумио,

го смятат за безвреден и много ефективен тонизиращ и терапевтичен агент, при условие че се използва правилно и се спазват дозировките.

Хората лекуват болести от няколко века с помощта на мистериозното вещество.

В Русия това невероятно лекарство става известно през ХIХ век. Търговци, които прекарват кервани по Пътя на коприната, внасят мумио от страните от Централна Азия. Но едва през 1955 г. веществото е признато от официалната медицина. Хирургът проф. A. Ш. Шакиров задълбочено изследва фармакологичните му свойства и открива широките терапевтични възможности на уникалното лекарство. Научните трудове на учения са признати в целия цивилизован медицински свят. Професорът препоръчва приемането на мумио

на хора със

слаб имунитет,

с нарушен водно-солеви баланс на кръвта. Курсът на лечение е 10 дни, а след петдневна почивка лечението се повтаря. Обикновено след 3 - 4 курса човек почти забравя за болестта. Проф. Шакиров препоръчва да се приема мумио по 0,15 - 0,20 г сутрин на празен стомах. Смолистото вещество се приема за предпочитане с мляко със захар или мед, може и със сладък чай.

Още правила за приемане на мумио:

1. Смолата не бива да се разтваря в гореща вода.

2. По време на приема на мумио употребата на алкохолни напитки не е желателна.

3. При лечение на тежки и хронични заболявания мумио може да се приема с лечебни билки, като количеството им се дозира в зависимост от теглото на пациента.