Кога ще е точката на пречупване в коалицията? Когато някой от партньорите изчисли, че събаряне на кабинета ще му вдигне процентите

Неспирните разпри между коалиционните партньори в последните седмици върнаха разговора за нови избори. Нужно е само да хвърлим поглед върху основните казуси, пред които се изправиха управляващите в последния месец, и да установим, че по нито един от тях нямаше консенсус между 4-те участника в коалицията – БНБ, ветото ни за Северна Македония, подпомагането с въоръжение на украинската армия и исканите промени в изборното законодателство.

Изключение прави само гласуването за закриването на специализираното правосъдие. По всичко личи, че навлизаме в период на ситуационни мнозинства в това Народно събрание, като не се вижда как ще се излезе от него. По всеки един от изброените по-горе казуси

имаме различни конфигурации,

коя от коя по-странна

Поставя се логичният въпрос – има ли въобще обособено мнозинство в Народното събрание?

Така или иначе в последните седмици чуваме много повече за “червени линии” на едни или други, на упорство докрай, на публични конфликти между партньори, стигайки до ситуации, в които

отношенията между участниците

в управлението изглеждат дори по-лоши,

отколкото тези между управляващи и опозиция.

Но дали ще има действително предсрочни парламентарни избори?

Отговорът е “по-скоро да”. Отношенията между коалиционните партньори 4 месеца след началото на мандата далеч не предполагат, че това управление може да издържи 4 години.

Тук идва обаче по-трудният въпрос. Предсрочни избори, но кога?

Краткият отговор тук е “не веднага”.

Въпреки разправиите в коалицията, червените линии и прочее има няколко фактора, които стабилизират кабинета.

Първо – България е гранична натовска държава на войната в Украйна. В този смисъл нито Вашингтон, нито Брюксел, нито която и да е влиятелна европейска столица

не иска политическа нестабилност тук

в разгара на военен конфликт.

Второ – нито една от политическите формации, съставляващи управляващата коалиция, не иска предсрочни парламентарни избори. Всяка от тях добре си дава сметка, че при ново раздаване на картите всяка една от тях ще е с по-малко депутати (ако въобще има такива) и по-слабо представена в изпълнителната власт (ако въобще бъде във властта). В този ред на мисли, колкото и да се карат помежду си, те ясно съзнават общия си интерес от това да крепят тази правителствена конфигурация.

Трето – опозицията също не иска избори. Колкото по-ниско пада доверието в този кабинет, толкова по-добре за ГЕРБ, които няма да спрат да повтарят, че са били по-добри от сегашните. Колкото повече ерозира “Продължаваме промяната”, толкова повече ГЕРБ ще са уверени в победата си. Колкото повече време минава, толкова повече

ГЕРБ ще излиза

от политическата изолация

и ще става допустим партньор. “Възраждане” също продължава да расте, което ги поставя в по-изгодна позиция при избори след месеци, а не днес.

Четвърто – има умора в обществото от избори. Само миналата година проведохме 3 парламентарни вота. Данните на “Тренд” по последното проучване само констатират тази умора – 47% от интервюираните са на мнение, че предсрочни парламентарни избори не се необходими, а 37% са на обратното мнение.

Стигаме до третия въпрос: “Щом ще има предсрочни избори, но няма да са веднага, то кога ще са?”.

Инфлацията е огромен генератор на социално напрежение. Не се виждат на хоризонта добри новини за управляващите. Не можем да очакваме трендът на намаляваща подкрепа в кабинета да спре. Това неминуемо ще доведе до точка на пречупване.

Тази точка на пречупване е моментът, в който някой (или някои) от партньорите ясно си дадат сметка, че оставането им в едно много непопулярно управление

ги тегли като воденичен

камък към дъното

на политическата маргинализация и изчезването им от политическия живот на страната. В този смисъл, ако управлението стане много непопулярно, този, който го събори, недвусмислено ще има определен бонус – “ето, ние ви отървахме от това правителство”, “за нас властта не е на всяка цена”, “това повече не можеше да продължава така” и прочее позиции, които може лесно да отгатнем и днес. Простата сметка ще им сочи, че събарянето на много непопулярен кабинет може да донесе определен политически капитал, който те да използват при задаващи се избори.

Кога ще дойде тази точка на пречупване, е въпросът, на който надали някой може да отговори с точност.