Противопоставянето се отразява най-зле на ПП и ИТН

- Г-жо Димитрова, пробойните в управляващата коалиция - и за изпращането на оръжие в Украйна, и за управител на БНБ, и за РСМ, могат ли да доведат до разпада й и до предсрочни избори? Това не е ли класическото противопоставяне дали България да е част от руската сфера на влияние, или от западната?

- Напълно права сте. В управляващата коалиция има множество пукнатини, но истински големите разломи са по линия на противопоставянето Изток – Запад, което години наред беше срамежливо прикривано, но с войната в Украйна придоби екзистенциално измерение. Коалицията е дълбоко вътрешно противоречива по този въпрос. От едната страна стои БСП и с един крак ИТН, а от другата – ДБ и с един крак – ПП.

В интерес на истината трябва да кажем, че

тази цъкаща мина беше заложена още с общата подкрепа

на всички управляващи партии за президентската кандидатура на Румен Радев. Доскоро те го привиждаха като свой лидер с надеждата, че геополитическите различия ще останат заметени под килима. Но сега, когато войната ги оголи, се опитват да го обезвредят, но точно поради тази двойственост на поведението си не могат да произведат единна и убедителна визия за своята политика.

В една нормална политическа среда тези разломи трябва логично да доведат до разпад. В сегашната кризисна ситуация обаче управляващата коалиция почти сигурно ще се задържи, защото никой няма да рискува да я взриви точно в този момент. Това обаче е и огромен риск. Кабинетът прави и ще прави все по-големи компромиси пред русофилското крило в него.

Ясно се вижда например, че госпожа Нинова се държи като мандатоносител, съвсем не като лидер на четвърта политическа сила. Снишаването на прозападното крило неизбежно ще води до нарастващо разочарование сред категоричните противници на Путин и на разрушителната му политика. Премиерът очевидно има трудности да поеме лидерска роля и да постигне национален консенсус за мястото на България в променящия се свят. Което неминуемо скъсява политическото му бъдеще.

- Какво може да ги задържи заедно и докога?

- Позитивно погледнато, допирните точки могат да се търсят в няколко направления - усилията да се извърви поне част от пътя на неясната, но желана съдебна реформа,

кадровите назначения в регулаторни органи

като БНБ, КЗК, СЕМ и т.н., разпределението на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. И в трите направления с общ знаменател – постигане на ефективно и некорупционно управление, бяха направени радикални предизборни заявки. Ако поне част от тях не бъдат изпълнени, и четирите партии ще са обречени на бъдещо изборно фиаско.

Що се отнася до времевия хоризонт, трудно е да се каже докога ще издържи сегашната конструкция, като се имат предвид почти всекидневните сеизмични трусове, които я люлеят. Към момента най-реалистичният дългосрочен отрязък изглеждат местните избори следващата есен. Но тъй като най-мощната сеизмична енергия е вътре в самата коалиция, нищо със сигурност не може да се прогнозира.

- Има ли нагласи сред обществото за пореден извънреден вот след трите пъти миналата година?

- Всички проучвания сочат, че няма нагласи за предсрочни избори. Не само поради трите вота миналата година, но и поради

други три, много съществени за избирателите причини.

На първо място, войната в Украйна с всички произтичащи от нея рискове за Европа и за света. На второ, ескалиращите икономически последици от нея.

В такава турбулентна ситуация се търсят не избори, консенсуси и лидерски решения. И на трето, липсата на ясна управленска алтернатива, която да замени сегашната коалиция. Ако се опитам да го формулирам възможно най-кратко, има много разочаровани и недоволни от сегашното управление, но няма все още коалиция на недоволните.

- Коя политическа сила печели от проблемите между управляващите партии в коалицията и съответно кой има интерес от предсрочни избори?

- От бързи предсрочни избори няма интерес нито една политическа сила. Нито партиите от управляващата коалиция, защото

няма да постигнат по-добри позиции

от настоящите си.

Нито опозицията, защото, дори и да спечели, няма да бъде в по-завидна ситуация от сегашното правителство. Това не означава обаче, че всяка партия според далновидността и стратегията си няма да се опитва да акумулира печалби в очакване на подходящия момент за предсрочни избори.

ГЕРБ например отново излиза като първа политическа сила в проучванията на електоралните нагласи. Това не им носи преки ползи, но спира започналата ерозия, мобилизира привържениците и ги връща в играта.

В управляващата коалиция противоречията се отразяват най-зле на ПП и на ИТН. В това вътрешно разместване можем да разчетем и една по-стратегическа линия на ползи и загуби. В условията на безпрецедентен през последните 30 години ценностен разлом между Изтока и Запада губят партиите с най-размита идентичност.

Все повече хора започват осъзнато да избират от коя страна стоят. Това води до поляризация в обществото, но и до реабилитация на политиката, основана на ценности. Част от тази поляризация е и увеличаването на тежестта на най-радикалната парламентарна партия – "Възраждане".

- Има ли интерес сред избирателите от нови формации - имам предвид заявките на Мая Манолова и Стефан Янев, и каква е подкрепата за тях?

- През последните 30 години България не е преставала да бъде страна на "новите проекти". Какво ли не мина през политическия ни небосклон... Интересът към нововъзникващи партии извън чистото социално инженерство винаги се е подхранвал от триадата свръхочаквания, последвани от свръхразочарования от предишните "нови".

В резултат -

огромно недоверие, стигащо до хейтърство

към наличните партии; огромен брой хора, изживяващи се като несправедливо губещи и жадуващи за пряко и бързо възмездие. Сега не е по-различно. И трите предпоставки за интерес към нови субекти са налице.

С тази особеност, че ескалиращите геополитически и икономически рискове правят хората донякъде по-предпазливи. Не искам да говоря в проценти, но ще отбележа, че общественото мнение е безпощаден съдник – ако един политик веднъж е имал шанс и не го е оползотворил, бързо го изхвърля от листата на възможните "спасители".

- Видеото на министъра на културата как би се отразило върху одобрението на правителството?

- Честно казано, този клип изобщо не заслужава да бъде коментиран. Може да бъде само пародиран. Което и се случи. Единственото по-шокиращо от опиянението на министъра във видеото е опиянението на ПП, които сякаш не могат да проумеят, че оттук нататък

всеки техен гаф ще бъде опакован с протяжно “пожелание”

пред някой прозорец, зад който стои само свободното падане.

Толкова за политическите последствия. Много по-тъжният извод е какво е разбирането на излъчилата този клет министър партия за българските творци, духовност и култура, за да пребивава той все още на съответния министерски етаж.