Рекордът не е негов, а на шимпанзето Енос

Твърди, че е над Южна Америка и я вижда, докато е над Тихия океан

Полетът на Юрий Гагарин до днес предизвиква оспорвани полемики. Също както кацането на "Аполо" на Луната, така и воаяжът в Космоса на руснака са обект на яростни дискусии.

Всеки сам решава дали изброените в статията факти са достатъчни, за да го убедят в коя теория да повярва.

Авторът е 65-годишен машинен инженер. До разпада на СССР е един от отговорните конструктори по механиката на компютърните системи за съветските кораби и подводници.

Според него в съобщението на ТАСС за полета на "Восток" от 12 април 1961 г. няма нищо вярно:

"ТАСС твърди, че:

1: В 9:52 ч. московско време (в съобщението дори е 9:22 ч.) пилотът-космонавт майор Гагарин, намиращ се над Южна Америка, предава...

2: В 10:15 ч. пилотът-космонавт майор Гагарин, прелитайки над Африка, предава...

3: В 10:25 ч., след като обикаля Земното кълбо, в съответствие със зададената програма спирачната система на космическият кораб се включва и започва снижение, за да се приземи в зададения район на Съветския съюз.

Нито едно от твърденията на съветската агенция не е вярно, защото:

"Восток" през целия полет нито за секунда не е бил над Южна Америка. До достигането на Африка лети само над вода.

В 10:15 ч. "Восток" е над Атлантическия океан, на хиляди километри от Африка!

В 10:25 ч. "Восток" все още не е достигнал Африка, камо ли да е обиколил Земята! Разминаването на съветската публикация с истината се дължи на това, че в съобщението са изложени параметрите на изчислената, планираната траектория, а не на действително изпълнената от кораба "Восток". Това не пречи по-късно на Гагарин, дори и в книгата си "Дорога в Космос", да цитира нелепостите, но вече от първо лице – като очевидец."

Факт 1. На 12 април 1961 г. Гагарин се приземява с парашут в поле на 27 км от военното поделение в град Енгелс. Районът е добре познат на летеца: там, само преди месеци, той тренира скокове с парашут. На 4 км от Гагарин се приземява капсула "Восток". В района не присъства третият – безусловно задължителен обект: катапултиращият стол, без който съветските космонавти не могат да се приземяват живи и невредими до 1964 г.

Завършващият етап на процеса за приземяване на капсулата "Восток" започва на 7 км от земната повърхност. Чрез взрив се отстранява капакът на люк № 1. През открития отвор бива изхвърлен катапултиращият стол заедно със закрепения на него космонавт. Космонавтът се отделя от стола на 4 км от земята и продължава

приземяването със собствен парашут

При този процес парашутират три обекта: капсулата "Восток", катапултиращият стол и космонавтът. Липсата на стола е изрично доказателство, че Гагарин не е летял в Космоса. Очевидно летецът и използвана вече капсула (без катапултиращ стол) са спуснати от друг летящ обект (хеликоптер или самолет) в района, избран за зона на приземяване.

Факт 2. Гагарин твърди, че в 9:52 часа московско време, прелитайки над Южна Америка, вижда отдолу

страните

като едно цяло

– неразделени от държавните граници: "Одна за другой внизу проносились страны, и я видел их как одно целое, не разделённое государственными границами."

В 9:52 ч. московско време над Южна Америка е посред нощ! Никакви държави не се виждат. И на всичко отгоре, в посочения час спътникът "Восток" лети над Тихия океан, много далеч от континента. От навлизането в зоната на мрака, обхванал Западното полукълбо, и след излизането от нея, до достигането на Африка, той лети само над вода. Траекторията на полета може да се види тук: http://www.svengrahn.pp.se/

histind/Vostok1/Vostok1X.htm.

Факт 3. На 5 май 1991 година вестникът на съветските комунисти публикува непълен запис на комуникациите между Гагарин и пет станции за контрол на полета. Вариант на записа може да се намери и тук: https://www.roscosmos.ru/28343/.

Записът е прекъснат в 10:18 ч. московско време – 37 минути преди края на полета. В този час от спътника "Восток" е излъчено съобщение на Кедър (Гагарин):

"... Чувате ли ме? Всички системи работят добре."

От станцията в Москва отговаря капитан В. Хорошилов:

"Майор Гагарин, вашият полет протича по план."

Воден от желанието да поздрави летеца за повишението му в чин майор (обявено в 10:00 ч. по радиото), капитанът се обръща по име към него, вместо с позивната "Кедър”. Кедър обаче не реагира по никакъв начин на обръщението "майор". Това кара, напълно логично, и други комуникиращи да се включат с поздравленията си – липсващи в публикацията. Обяснението на руснаците, че Гагарин е изтрил записите, защото лентата свършвала и трябвало ръчно да я пренавива, е нелепо. Неговото участие в превъртането е... да заяви колко от лентата да бъде пренавита, което той вече е направил в 8:50 часа: "Нека превъртят цялата лента". А дори и да иска,

няма как да

изтрие записите,

правени в станциите за контрол на полета.

Публикацията е абсурдна: съдържа изтритите записи (до 8:50 ч.) и записите по време на старта – правени извън "Восток", но не включва записите (с приветствията) от последните 37 минути.

Абсурд (откъдето и да се погледне) е магнетофонът (на мястото на фотоапарата) във фоторазузнавателния спътник "Зенит", префасониран като "Восток: хиляда думи не стигат да се разкаже каквото една снимка ни казва без думи. И вместо кинокамера в спътника,

съветските конструктори добавили тефтер

и молив към магнетофона. Идиотско!

Какво не казва, а прикрива всъщност публикацията? Ами това, че липсва пътник на спътника. Ако е бил там, по време на полета, Гагарин щеше да е научил за повишението си в чин майор. А преди това щеше да е установил и факта, че до достигането на Африка "Восток" лети над вода – над никаква Америка не е бил. Записите след 10:18 часа са заличени (с изключение на един в 10:23 ч.) не защото са изтрити по невнимание, а защото от "Восток" няма адекватна реакция на Кедър за поздравите и реалният Гагарин въобще не научава за повишението си. И когато при приземяването е посрещнат от майор Гасиев със "Здравейте, другарю майор", изчервеният от срам парашутист отвръща: "Аз съм старши лейтенант..."

Изтритите, но публикувани (!) записи са на разговорите с реалния Гагарин до старта. По време на полета – съобщенията от "Восток" са предварително записана (на магнетофона) симулация. Оповестяването на двата часа записи преди старта прави симулацията трудна за разкриване. Станалото по време на полета повишение по служба на летеца

обърква сценария и открива невероятно безочлива руска измама

Вместо на спътника, по време на полета Гагарин е летял на хеликоптер/самолет към добре познатия му район.

Катапултиращ стол не е спуснат в зоната на приземяване, за да не се разкрие пазената строго тайна (до 1971 г.), че съветските космонавти не могат да се приземяват в спътниците "Восток", а са принудени да катапултират.

Факт 4. Според изискванията на FAI (федерацията по аеронавтика, регистрирала Гагарин като рекордьор) космическият апарат (спътникът) трябва да е направил поне една цяла обиколка на Земята и да е пилотиран: пилотът трябва да остане в апарата при приземяването.

Нито едно от двете изисквания не е изпълнено при полета на "Восток" –

спътникът се приземява празен

и не успява

да извърши цяла орбитална обиколка. За да го направи при орбитална скорост 28 000 км/ч; радиус на Земята 6370 км; и усреднена височина на орбитата 251 км [(апогей + перигей)/2], на "Восток" му е необходимо да бъде в орбита поне 85 минути.

Спътникът поддържа орбитална височина 68 мин (от 06:17 ч. до 07:25 ч. – от картата на полета). Изминатото в орбита разстояние е 76% от дължината на една цяла обиколка.

Космическият рекорд на Гагарин трябва да бъде отменен! Справедливостта изисква този рекорд да се присъди на първия представител на Земята, извършил орбитален полет съобразно изискванията на FAI. И този землянин е... шимпанзето Енос!

Защо Енос? На 29.11.1961 г. той извършва две обиколки на Земята.

Първата е изпълнена за 88 минути.

Също така Енос е пилотирал при приземяването – дръпнал лост, за да не се разбие в океана – това е нещото, което нито един съветски космонавт не е могъл да направи до 1964 г.

*Атанас Комаров изрично е посочил, че е българин.