"Какъв знак дават победите на Орбан и Вучич?" - Това попита "24 часа" социалния антрополог Харалан Александров. Ето неговия коментар:

За да бъдат разбрани резултатите от изборите в Унгария и Сърбия, те трябва да бъдат мислени в контекста на съответната държава.

В Сърбия има много силни антиамерикански и антизападни настроения по ред причини, свързани с падането на Титовата квазиимперия по един особено драматичен и разрушителен начин. Тези рани не са зараснали. В случая на

Виктор Орбан -

той е sui generis,

т.е. явление

сам по себе си

Всяко сложно явление, каквото е ЕС, успява да произведе вътре в себе си своята алтернатива. Унгария и нейният лидер влизат в тази роля - на една друга версия за Европа. Но не мисля, че това задължително е някаква мощна антилиберална консервативна тенденция, която ще доведе до разпад или до нещо, подобно на БРЕКЗИТ.

Унгария е съвсем различен случай от Великобритания. В духа на най-добрите либерални традиции нека да понесем това ниво на различие и да се опитаме да живеем с него.

Съвсем ясно е, че в момента постлибералната върхушка в ЕС го възприема панически и започва опити да го накаже, да го подчини, да го пречупи - това само ще го засили. Голяма част от победата на Орбан беше в това, че той

успя да разкаже

своята държава

като общество

под обсада

- всички бяха лоши, мразеха го Сорос, американците и цял свят. И резултатът е това, което видяхме. За съжаление, европейските бюрократи се държат през цялото време така, като че ли имат правото да се сърдят и да се дразнят от националните държави.

Въпреки това мисля, че има достатъчно умни политици в Европа, които да намерят пътя за нормализация.

Най-лошата възможна тенденция от гледна точка на Обединена Европа е

да се насърчат

други мощни

националистически

и популистки лидери,

каквито, разбира се, има, които смело да тръгнат по пътя на Орбан и да конструират разказа за своята нация чрез опозиция на глобалистката постлиберална тенденция, която ЕК изразява. Затова е хубаво да сме леко тревожни, предвид това, че ентропията в света много нарасна и той стана много хаотичен. Трябва да сме готови за най-лошия сценарий, защото иначе се оказваме неприятно изненадани. Както никой не беше готов за такъв регрес и брутализация на отношенията, на каквото сме свидетели с войната в Украйна.