Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Слободан Богоевски е първият шеф на спецслужбите в Скопие след отцепването от Югославия през 1991 г.
Слободан Богоевски е първият шеф на спецслужбите в Скопие след отцепването от Югославия през 1991 г.

В неговия дом съобщават на Любчо Георгиевски идеята за референдум за независимост

В негово присъствие решават да преместят документите от военното в МВР, за да не мобилизира Милошевич резервистите

Слободан Богоевски, който изненада с информацията за вербуване на Красимир Каракачанов през 80-те години от югославската УДБА, е първият шеф на северномакедонските спецслужби след 1991 г. Играе ключова роля около обявяването на независимостта на югозападната ни съседка, както и за тайни операции за прехвърляне на военни документи. Преди 1989 г. той е комунистически партиен секретар в подразделение на УДБА.

За периода, за който говори в интервюто си пред журналиста Васко Ефтов, че лидерът на ВМРО е бил в Скопие, самият Богоевски наблюдава под прикритие и

разработва фигури

от нелегалните структури на

бъдещата ВМРО-ДПМНЕ в Югославия, пишат сайтовете в югозападната ни съседка.

Каракачанов отрече да е шпионирал, като обясни, че не е бил студент в Скопие и че е бил агент на българските служби.

Красимир Каракачанов отрече обвиненията, като заяви, че не е бил студент в Скопие, а е бил агент на българските служби.
Красимир Каракачанов отрече обвиненията, като заяви, че не е бил студент в Скопие, а е бил агент на българските служби.
"С темповете, с които македонистите измислиха историята на Република Северна Македония, очевидно започват да измислят и личната ми биография", коментира той във фейсбук. Не е ясно защо северномакедонският разузнавач се е фиксирал върху неговата личност, но и друг път е говорил за бившия военен министър. Споменава го няколко пъти в своя студия под заглавие "Мощта на историята".

"Нека не се сърдим на българите. Те са наши роднини, най-близките, за които можете да се сетите. Разни Каракачановци, Тодор Живков и тези около тях не са нито българи, нито македонци по род, затова са толкова гласовити, лъжепатриоти, които работят за своите земни и чужди интереси", пише Богоевски.

Разузнавачът добре помни времето преди 1989 г. В края на септември и началото на октомври той е един от осмината партийни секретари в македонския регионален клон на вътрешното министерство, събрали се тайно в група, която

отказва да се подчиняви на централата в Белград

Шефът им Йован Търпеноски получава заповед да ги освободи, но маха само Богоевски. Малко след това обаче нещата се променят. Търпеноски променя на 180 градуса отношението си и започва да лансира осмината.

Може би заради тези заслуги след получаването на независимостта на Скопие Богоевски се озовава начело на службата за цели 6 години. Двама от неговите съзаклятници дават старт на кариерата на днешния президент Стево Пендаровски. Работа му предлага директорът на звеното за анализи в Агенцията за разузнаване Гроздан Цветковски, а на длъжност го назначава заместник-секретарят по обществена сигурност Павле Траянов.

Слободан Богоевски няма роля в издигането на приелия незаконната "ОМО-Илинден" държавен глава, но има друго участие в събитията в началото на 90-те в югозападната ни съседка. В неговия дом презентират идеята за референдум за независимост на Скопие от Белград пред Любчо Георгиевски, тогава председател на ВМРО-ДПМНЕ, а след отделянето вицепрезидент. Според медиите в РСМ

голяма заслуга за независимо Скопие има местното МВР.

Те твърдят още, че Богоевски винаги е бил противник на ВМРО-ДПМНЕ. В началото на управлението си започнал

операция

“Синя птица”

срещу тази партия. Десетки нейни членове били обвинени в създаване на паравойска или "Защитен комитет на Македония". Видни политици са били проследявани, а акцията е свързана и с нашата страна.

"Синя птица" беше материализиран антибългаризъм, подгряване на негативните отношения с България, за да се върне по-лесно югоармията в Македония", коментира журналистът от РСМ Владимир Перев по този повод.

При Богоевски започва следенето на ръководството на ВМРО-ДПМНЕ. От апартамент в хотел "Турист", който се намира точно срещу централата на партията, Службата за държавна безопасност наблюдава политиците.

Обвинителят на Красимир Каракачанов участва и в тайна операция за преместване на военните документи от Министерството на отбраната в МВР през 1991 г. Към момента

югоармията все още има сериозно присъствие

в бившите си републики, включително и в Македония.

"МВР тогава беше единствената въоръжени сила, една добре организирана и напълно независима институция. Основната й стратегическа цел беше да подкрепи на всяка цена процеса на независимост на Македония – разказва пред "Дойче веле" бившият вътрешен министър Павле Траянов. - Решението за провеждане на референдум беше взето от Асамблеята, но този процес на практика беше иницииран от МВР.

Подготвихме прокламация, призоваваща за въстание, ако не се организира референдум. Беше трудно време, в което ЮНА, която имаше огромна ударна мощ,

се опита да предотврати разпадането на Югославия.

Чрез разговори с командния състав и с всеки служител на МВР гарантирахме единство, лоялност и жертвоготовност между всички служители на полицията. Успяхме да осигурим на разположение над 18 000 въоръжени членове на МВР заедно с резерва.”

През август 1991 г. Генералният щаб на ЮНА иска военната документация на резервистите от Македония за мобилизация. Идеята е да се предотврати активирането им срещу югоармията.

Тогавашният вътрешен министър решава, че въпросът не търпи отлагане и трябва да докладва на президента Киро Глигоров. Той е на почивка в Охрид. В града се намира и Слободан Богоевски, който е извикан на разговора.

Информират държавния глава

за секретния план

как МВР да изземе военната документация. Глигоров не взема отношение.

Два дни по-късно акцията е реализирана. Съпротива оказват само в два града – Куманово и Дебър. Материалите пристигнали в парламента с камиони, джипове и автобуси, а оттам са пренесени в помещения на МВР и в частни къщи. Така процесът на мобилизация от ЮНА е блокиран. Първоначално участниците в операцията

скрили от Киро Глигоров къде се пази документацията.

Казали му, че е в мазетата на парламента и там ги пази полицията. После устно, за да не изтече информация, му докладвали къде са. По време на операцията прекъснали телефоните на министъра на отбраната, за да не се свърже с Белград.

След края на управлението на Слободан Богоевски в службите той е обвинен за корупция и пране на пари и дори лежи в затвора. В същото време в Скопие са разсекретени досиетата и за него излиза, че е издавал заповеди за наблюдение на лица, които целят "сваляне на конституционния ред на Македония".

А в какво обвинява Тодор Живков, четете ТУК.