Решават да сменят името и да изберат промяната, но със старите лица

Реформаторите напускат Столетницата, Лилов е избран за първи председател на Висшия съвет и апелира за единство

След свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. започва пътят на промяната за БКП. На мястото на бившия Първи е избран Петър Младенов, а междувременно

от Лондон е призован

Александър Лилов. За нов член на Политбюро е посочен Андрей Луканов.

Основната цел на новото ръководство на партията е тя да не се разцепи и да не загуби ключовите си позиции, за да оцелее в новото време. Появяват се реформистки течения. Ключова става стратегията на Лилов, известна като “стратегия за оцеляване”. Именно затова тогава

започват да го наричат Стратега

За да се въведат всички тези промени, се провежда XIV извънреден конгрес на БКП от 30 януари до 2 февруари. На него се прокарват идеите за нова платформа, ново идейно течение - “Път към Европа”, Движение за демократичен социализъм, Алтернативно социалистическо обединение (АСО). Събитието е заснето от журналиста Иван Григоров.

На форума е решено да се премахне и символът на тоталитаризма, като ЦК става Висш партиен съвет (ВПС), а на мястото на Политбюро се създава Председателство.

Приет е Манифест на демократичния социализъм,

а Александър Лилов е избран за първи председател на Висшия съвет. Една от най-важните точки в дневния ред е решението да се промени името на партията.

БКП започва да налага новите течения - реформата се изразява най-вече в замяната на "лошите" партийни практики и компрометираните членове.

Реформаторите обаче са силно разочаровани и неприятно изненадани, когато разбират, че в последния момент новите шефове на партията избират 22-мата членове на ВПС да са едни от най-старите лица в партията.

Те осъждат този акт като несъстояла се промяна и дни след приключването на конгреса част от АСО напуска БКП, създавайки Алтернативна социалистическа партия.

Въпреки сътресенията Александър Лилов започва да рекламира партията като модерна и лява.

След конгреса са разпуснати областните комитети на БКП, а под натиска на СДС са премахнати и партийните организации по месторабота.

Този процес достига своя връх на 3 април, когато БКП става Българска социалистическа партия в резултат на референдум. Лилов апелира за единство и критикува противниците на преименуването на Столетницата, като предупреждава, че ще е огромна грешка, ако се предприеме някакво противодействие.