- Намерих те в щаба на един от кандидатите за кмет на Варна, това означава ли, че олимпийският шампион Ивайло Маринов прави сметка за политическа кариера?
- А, не! Не ми трябва. Така съм си по-добре, с бокса, със заведението. Иначе ме искат много хора, ама не става.
- Кои точно?
- А, всичките, всичките ме натискат - от ГЕРБ, от БСП. Казах им - ако искате, мога да помагам, ама само така. Ще вляза в политиката, ще почнат да ме плюят: този ще рече едно, другият - друго. Започват да не те уважават. А така, като спортист - всичките те уважават.
- Кога за последно се качва на ринга?
- Какво имаш предвид? За клуба ли говорим? Че аз там непрекъснато си тренирам. Преди държах и лапи, ама започнаха да ме болят раменете. Не мога да спя вечерно време. И заради това взех едно момче да помага, да държи лапите. Аз му казвам как да го прави, ама не държи хубаво - така-онака. Не става, а и май не го искат. Синът ми Севдалин - добре го правеше. Ама за 400 лв. и това не става. Не иска. Е, идва да помага, ама не иска да се занимава с отбора. Примерно да го пратя с тях.
- Имаш предвид твоя отбор?
- Да бе, те ги тренират, аз ги карам на първенствата и турнирите и ги връщам. Повечето от треньорите бачкат и друга работа. Невинаги могат да пътуват. Само на един-двама боксьори давам заплата, които, така, повече могат. На другите няма. Аз им казах: "Това е положението, няма пари, няма бе." Каквото изкарам от заведението, давам го за отбора.
- Че успяваш ли да покриваш разходите?
- Криво-ляво. Изпращам двама-трима. Не цял автобус, няма такива работи. Едно отиване е 1000 лв. За четиримата - трима боксьори плюс треньора. Ами направи сметката: първият ден отиваме ей така. Ама в петък се играе, значи трябва да се плати хотелът, храната, всичко. Ами ако минат нагоре по схемата, ако бият?
- И помощ - никаква?
- Никаква. Е, не е съвсем така, има малко помощ от общината. Дават 2-3 хил. лв. Те за никъде не стигат, два турнира, и толкоз. Все се моля в Добрич да има, че там с колите отиваме, който бие, остава да спи, който пада - връща се. Но мисля да взема турнира "Странджата", да видим какво ще стане. С всичките съм говорил, кметът е съгласен. Трябва само президентът Краси Илински да дойде да каже как е, що е. И управителният съвет знае. Отсега хванах и спонсори. Важното е сега турнирът да бъде вкаран в бюджета. Иначе не може.
- Побеждавал си много пъти на "Странджата", но колко пъти си вземал купата?
- А, само един път. Така ставаше, че когато е турнирът, аз бях на друго място.
- А иначе на ринга не си се качвал откога?
- Ами от 16 години. През 1995 г. боксирах в Югославия. Значи последният ми бой е бил на ринга в "Белградска арена". После като почна войната, пак искаха да ме вземат, ама аз отказах. Мен ме беше страх! Ракети-макети, ще вземат да ме думнат. Викат - ела с кола. Не става. Пратиха ми самолетни билети. Къде, бе! Имам няколко мача като профи на курорта "Елените", ама това е през - дай да не бъркам - май 1997-а.
- Гледал съм повечето от мачовете ти, но си е истинска загадка за мен - как успя да опазиш носа? Като те гледа човек, трудно ще разбере, че си боксьор. Не личи да имаш счупване.
- А, как. Не си го давам носа, това е. Нямам удари по него, никога не съм го давал. И да ти кажа, не зная и много боксьори, които имат здрави носове. Аз нокаут нямам, нямам и нокдаун. Как да стигнат до носа ми?
- Сега - ресторантьор на "Залива"?
- А и клуба, и клуба. Иначе - ресторантьорсво. Вече 22 години. Лятото местата се резервират, няма празно. Само ВИП гости, спортисти. Така викат: "При шампиона отиваме." Ама то кухнята ми е много хубава и заедно пълним заведението.
- Олимпийския медал защо не си го изложил тук?
- Никога! Заключил съм го у дома в касата. Важното е, че съм запазил духа. По едно време се бях отчаял. Викаха ме в национала, ама к'во да ходиш - нямаше дисциплина, няма нищо. Едните се карат, другите се карат. На кого го правят това нещо? Плюят Лесов, плюят другите. Сега обаче е по-добре. Дано да остане така. Щото преди, който стане президент - първо иска да се покаже и после... Краси Илински изглежда сериозен, дай Боже. С какви пари ще започнете, какъв бизнес имате. К'во го пипате? Щом си е сложил в торбата главата, значи е решил. Ей го на - боксът къде го показват, къде го пишат? Такъв като него може да направи много.
- Карбахал, този, който отвя на ринга в Сеул, помниш ли го?
- Е, как да не! Американецът, който набих на финала. 5:0 - и станах олимпийски шампион. Той после стана световен при професионалистите, но така и не забрави Сеул. Даваха $1 млн., за да играем. Той искаше да ме нокаутира.
- Не съжаляваш ли за този милион?
- Че как бе! Ама времената бяха такива. Аз категорично не съм отказвал това. Хабер си нямам!
- Моля?
- Не зная на кого ги е предложил, било е след европейското във Варна. Бил съм отказал категорично.
- Казаха ти, че си казал, че си отказал!
- Да, казаха, че категорично съм отказал. Малко ми сърдито обаче за юбилея. А и сега за ордена "Стара планина". Миналата година, на 50-годишнината ми, не ме уважиха - нито министъра, нито олимпийския комитет.
А министъра-варненец! Лично занесох в София поканите за юбилея. Стефка я нямаше, а бяхме в един отбор в Сеул. А когато трябва да откривам нещо, първа се обажда. Стана ми едно такова - никакво. То е така... Като станат големи, малко се забравят.
И сега с Йорданка Донкова - "Стара планина" първа степен. Да бе, олимпийска шампионка, нищо против нея! Ама аз не съм ли олимпийски шампион. Съм, разбира се, ама на мен - втора степен.